Вилхелм Рьонтген

Вилхелм Рьонтген
Wilhelm Conrad Rontgen
	Вилхелм Рьонтген Wilhelm Conrad Rontgen
германски физик
Роден	27 март 1845 г. Ленеп , Германия
Починал	10 февруари 1923 г. (77 г.) Мюнхен , Германия
Погребан	Гисен , Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих ; Цюрихски университет ; Утрехтски университет ; Мюнхенски университет
Научна дейност
Област	Физика
Учил при	Аугуст Кунт
Работил в	Страсбургски университет , ; Гисенски университет , ; Вюрцбургски университет , ; Мюнхенски университет
Видни студенти	Херман Марч, ; Абрам Йоффе
Известен с	Рентгеново лъчение
Награди	първата Нобелова награда за физика (1901)
Семейство
Подпис
	Вилхелм Рьонтген в Общомедия

Вилхелм Конрад Рьонтген (срещано и като Рентген ; на немски : Wilhelm Conrad Rontgen ) е германски физик .

На 8 ноември 1895 година Рьонтген открива и документира електромагнитно излъчване , известно днес като рентгеново . Апаратът, създаден от Рьонтген за тази цел, е познат като рентгенов апарат . За това си откритие получава първата Нобелова награда за физика през 1901 година. Той нарича лъчението Х-лъчи , тъй като тяхната природа е била непозната.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Образование и кариера [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 27 март 1845 година в Ленеп , Германия, като единствен син на собственика на текстилна фабрика Фридрих Рьонтген и неговата съпруга Шарлоте Костанце. Първоначално посещава техническото училище в Утрехт , а после се премества в Цюрих . Завършва Цюрихската политехника ( 1866 ) и получава диплома за машинен инженер. Следващите години изучава физика при Аугуст Кунт (само 6 години по-възрастен от него) и защитава дисертация на тема ?Изследвания на газовете “. През 1870 г. придружава Кунт като негов асистент във Вюрцбург и публикува във вюрцбургските ? Анали на физиката и химията “ първото си научно изследване.

Става професор по физика в Страсбург ( 1876 ? 1879 ), след това ? професор в Хесен и директор на Физическия институт ( 1879 ? 1888 ). В периода ( 1888 ? 1900 ) е професор по експериментална физика във Вюрцбургския университет . След 5 години е избран за ректор на университета. В този град прави и голямото си откритие ? Х-лъчите .

Следващите години ( 1900 ? 1920 ) твори в Мюнхенския университет . Първата му научна статия е върху специфичната топлоемкост на газовете. По-късно публикува трудове, свързани с топлинната проводимост на кристалите и влиянието на налягането върху индекса на пречупване, преминаване на поляризирана светлина през магнитно поле и други.

През 1919 г. Рьонтген става почетен член на Немското физическо дружество. След година е пенсиониран от професорското си място в Мюнхен.

Семейство [ редактиране | редактиране на кода ]

На 19 януари 1872 г. се оженва за Анна Берта Лудвиг ? дъщеря на цюрихски собственик на ресторант. През 1887 г. семейството взема при себе си шестгодишната Жозефина Берта ? дъщеря на брата на Анна Рьонтген, и по-късно я осиновява.

Смърт [ редактиране | редактиране на кода ]

Рьонтген умира на 10 февруари 1923 г. от рак на 77-годишна възраст в Мюнхен . Счита се, че това не е свързано с работата му с рентгенови лъчи, поради краткотрайността на облъчването и предпазните мерки, които е взимал. Когато умира, вече е останал почти без средства. Съгласно неговото завещание цялата му лична и професионална кореспонденция е унищожена. Погребан е в Гисен в семейното гробище на родителите си.

Откритие на рентгеновите лъчи [ редактиране | редактиране на кода ]

Рентгеновото лъчение е открито на 8 ноември 1895 г. През 1895 г. Рьонтген използва уреди, разработени от неговите колеги, за да изследва електрически разряди във вакуумирани стъклени тръби. В началото на ноември той провежда опити с катодни лъчи в тръби на Ленард. Тръбата на Ленард е обвита в черна хартия, непропускаща видимата светлина , предизвиквана от катодните лъчи и излъчвана от областта около анода . Рьонтген забелязва, че намиращите се на известно разстояние от тръбата бариеви кристали светят в тъмнината. При изключено напрежение на тръбата кристалите не светели повече. Той поставя недалеч от тръбата екран, покрит с бариеви соли, които светвали всеки път, когато включвал напрежението и угасвали след изключването му. Ученият започва да експериментира с различни материали между тръбата и екрана. Картонът , хартията и ебонитът не влияели на яркостта на светене, докато металните предмети хвърляли сянка върху екрана. Той поставя дланта си на пътя на Х-лъчите и на екрана се появява изображение на костите. Меките тъкани обаче се оказват прозрачни за тях.

Статията му ? За новия род лъчи “, в която описва свойствата им, е издадена като отделна брошура на всички европейски езици. Но Рьонтген така и не съумява да обясни природата на загадъчните лъчи. Той дори не подозира за съществуването на електроните , а всъщност точно намаляването на тяхната скорост в стъклото на тръбата е причината за тяхното появяване.

Когато заредена частица навлезе във вещество, тя губи от своята скорост и излъчва електромагнитни вълни . Сноп намаляващи скоростта си електрони излъчва вълни с най-различни дължини и затова поражда непрекъснат рентгенов спектър в рамките на съответната част от електромагнитната скала, както и отделни линии на характеристично лъчение, обусловено от йонизацията на веществото на анода и използвано за изследването му.

Много работи на Рьонтген са посветени на изследването на свойствата на течностите, газовете, кристалите, електромагнитните явления. Той открива връзката между електричните и оптичните явления в кристалите. Има славата на най-добрия експериментатор на своето време и създава школа по експериментална физика.