Виктор Старухин Ви?ктор Константино?вич Стару?хин
Японски професионален бейзболист от Русия (1916-1957)
Роден	Виктор Константинович Старухин 1 май 1916  г. Нижний Тагил , Руска империя
Починал	12 януари 1957  г. (40 г.) Токио , Япония
Погребан	Фучу , Япония
Националност	Руска империя/Япония
Спортна кариера
Спорт	бейзбол
Ръст	193 cm
Тегло	104 kg
Прякор	?Синеокия японец“
Пост	питчър
Семейство
Баща	Константин Старухин
Майка	Евдокия Старухина
Съпруга	Елена Куние
Деца	Георгий Старухин Наталия Старфин Огато, Елизавета
Виктор Старухин в Общомедия

Виктор Старухин (известен също като Виктор Старфин и с японското си име Суда Хироши ^[1] ) е руски и японски бейзболист .

Най-известен е като играч на ? Токио Кьонджигун “, където играе 10 сезона и става първия питчер с 300 победи в местния шампионат. Двукратен MVP на лигата през 1939 и 1940 г. Посмъртно е включен в японската бейзболна зала на славата през 1960 г.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е през 1916 г. в Нижний Тагил . По време на гражданската война семейството емигрира в Харбин , Китай , а през 1929 г. се установява в Япония . Там Старухин започва да тренира бейзбол и поради физическите си данни бързо се превръща в потенциална звезда. Поради действащия тогава закон, който не разрешава студенти да бъдат професионални спортисти, Старухин е напът да се откаже от спорта, за да учи в университета Васеда, но все пак през 1934 г. преминава в тима на Токио Кьонджигун .

През есента на 1934 г. играе за японския национален отбор в демонстративен мач с тима на САЩ. Американците предлагат на Старухин да играе при тях, но той отказва. ^[2] През 1939 и 1940 г. става най-полезен играч в японското първенство. Въпреки това, поради нарастващия национализъм в Япония, му е отказано да получи гражданство. ^[3] През 1944 г. е освободен от Кьонджигун. Поради тежкото си финансово положение, е принуден със семейството си да живее в лагер за интернирани.

След края на Втората световна война се опитва да се завърне в Кьонджигун, но му е отказано. Все пак през 1946 г. подновява кариерата си в тима на Пасифик Робинс. През 1948 г. да премине в Даиеи Старс. През 1952 г. играе в мача на звездите на японската бейзболна лига. Приключва кариерата си в тима на Томбоу Юниънс през 1955 г. След края на кариерата си работи като радиоводещ.

Умира на 12 януари 1957 г. при катастрофа. Погребан е в Токио. ^[4]

В памет на Старухин е именуван стадион в Хокайдо , публикувани са книгите ?Мечтата и славата на бялата бейзболна топка“, ?Великият питчър от Русия“.

Успехи [ редактиране | редактиране на кода ]

• MVP на японката бейзболна лига ? 1939, 1940
• Best Nine ? 1940
• В отбора на звездите ? 1952
• Зала на славата ? 1960

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Профил в Japanese Baseball