Виктор Нишки
(светско име
Вълко Чолаков
) е висш
български
, по късно
сръбски
православен
духовник
,
нишки
митрополит
.
[1]
Според оценки на негови съвременници, при него народностно съзнание не било силно развито, а алчността му била голяма и поради това той се поддал на
сръбската пропаганда
.
[2]
Родом е от
Калофер
, като годината му на раждане също не е сигурна. Той е от рода Чолакови. Има сестра Лала, омъжена в Карлово, и друга Гена, омъжена за каменоделеца Колю Загореца, преселник в Калофер и родоначалник на рода Аврамови.
Първоначално образование получава в родния си град. Впоследствие постъпва като послушник в
Калоферския мъжки манастир ?Рождество Богородично“
. Там е подстриган в монашество и последователно е ръкоположен в
йеродяконски
и
йеромонашески
чин. Живее по някое време в
Хилендар
, като светогорски
изповедник
, където е възведен в
архимандритско
достойнство.
Около
1832
година архимандрит Виктор е изпратен в
Ниш
като
таксидиот
, където остава до края на живота си, почти без прекъсване. По същото време се създава
Сръбското княжество
и се засилва сърбоманството в
Поморавието
, което е плод на появилата се сръбска културна и църковна пропаганда. През времената на холерата в Ниш, през годините 1832, 1838 и 1842, когато всички свещеници в Ниш се разбягват, единствен Виктор остава на своя пост, за което е бил тачен и обичан от паството си.
През
1871
година е представител на
Нишката епархия
на
Църковно-народения събор
, свикан в
Цариград
за изработването на устава на
Българската екзархия
.
През май
1872
година е избран и ръкоположен за български екзархийски митрополит на Нишка епархия. Като запознат със сложната обстановка в епархията, той се старае да не дразни
сърбофили
и
гъркомани
, за да избегне антиекзархийски настроения. Въпреки проявяваната прекомерна толерантност и отстъпчивост пред капризите на общината и сърбоманите, той не е пощаден от сръбски клеветнически обвинения. В диоцеза му се шири безредие и несигурност. В екзархийското ръководство се формира мнение, че Виктор е неспособен да се справи с трудностите, а управлението на епархията да се повери на по-енергичен духовник. Същевременно се съзнава, че подобен ход би могъл да причини загубването на епархията.
[3]
През
1874
година Виктор е избран за член на
Светия синод на Българската екзархия
, но въпреки това не посещава заседанията на синода и впоследствие е освободен
[4]
.
По време на
Сръбско-турската война
от 1876 година напуска Ниш и отива в
Лесковъц
, като митрополитски наместник. Връща се в Ниш през 1877 година, по време на
Руско-турската война
, когато градът е превзет от сърбите.
От името на свещенството и народа на 18 януари 1878 година прогласява съединението със
Сръбската православна църква
и за това известява митрополит
Михаил
. Това става след превземането на Ниш по време на
Сръбско-турската война
и присъединяването на Нишко, Пиротско, Вранско и Топличко към Сърбия. Решението му е прието на 1 февруари 1879 година и митрополит Виктор с указ е поставен за нишки епископ в състава на
Белградската митрополия
.
[5]
Самият той е приет в Сръбската православна църква, след обявяването ? за автокефална през 1879 година, като митрополит.
През
1883
годин е заменен със сърбина
Нестор Попович
и преместен в манастира
Петковица
. От същата година е почетен член на Сръбското дружество на учените, по късно ?
САНУ
.
Умира на
31 май
1888
в
Белград
, където е погребан в църквата
?Свети Марко“
.
[6]
[7]
Христо Стамболски
пише за Виктор Нишки през 1874 година:
?
|
Знайно е, че Нишкият митрополит Виктор беше ръкоположен за владика под натиска на
Христо Тъпчилещов
и на
д-р Чомаков
и по тяхна препоръка и тая на
Пловдивския Панарет
, та се избра преди 7 месеца и за Синодален владика, но той досега не можа да уреди епархията си, открито можем да го кажем, по неспособност; при все това Екзархията го призова да дойде в Цариград, като предварително изпрати в Ниш русчушкия митрополит
Григория
да нареди на Нишката епархия и да избере и настани в Ниш някой свестен архиерейски наместник. Наистина, некадърността на Виктора стана причина да не може да се уреди тая епархия и да се разшири в
Поморавието
сръбската пропаганда.
|
“
|
[8]
|
В дописка в Цариградския вестник ?
Ден
“, от 7 юли 1875 г., се твърди, че Виктор бил неук и не се грижел за нравственото и умственото въздигане на паството. Училищата в Ниш били слаби, в тях липсвало народноство чувство и се преподавало на сръбски.
Тодор Икономов
пише, че Ниш вече бил посърбен град в началото на 1870-те и това се дължало твърде много на владиката Виктор, който поддържал сръбския език и сръбските учители в продължение на 40 години. Сърбите отнели митрополията му за тяхно училище и той се задоволил с това и се преместил в обикновена къща и сетне сърбите почнали да подкопават и авторитета му пред селското население.
[9]
Според акад.
Иван Снегаров
:
?
|
Митрополит Виктор, човек стар и неспособен за управник е търпял сръбската пропаганда до такава степен, че не е искал Екзархията да му изпраща за чиновници и проповедници външни лица под предлог, че в епархията му имало образовани свещеници и учители с богословско образование, и че народът е могъл да сметне назначаването на външни хора като преследване на ?местното наречие“. Той даже не е искал да разпространява между народа книгите, които Екзархията му изпращала с тая цел. Според уверението на д-р
Хр. Стамболски
, митрополит Виктор е ръкополагал сърби за свещеници в български енории и сам е изисквал от белградския митрополит учители сърби за Ниш и другите български градове и села в епархията си. Запитан за това от д-р Стамболски, митрополит Виктор не само не е съзнавал грешката си, но и се мъчел да се оправдава с обстоятелството, че и сърбите са православни, а не католици или протестанти; че и те, както русите, не признали схизмата.
|
“
|
[10]
|
Според проф.
Анастас Иширков
?
|
На 28 май 1871 г. бил ръкоположен архимандрит Виктор за нишки владика, под чиято епархия бил и Лесковец. Дядо Виктор, роден от Калофер, бил изпърво калугер от Хилендарския манастир. Живял в Нишкия метох на манастира. Като владика той имал голямо влияние върху мохамедани и християни, но у него българското народно съзнание било слабо, а алчността за пари твърде голяма. Той не схванал своята задача като български владика, поддал се на сръбската пропаганда и когато Ниш преминал към Сърбия, той станал сръбски пенсионер, а известно време беше дори наново поставен за нишки владика в Ниш до 1883 г.
|
“
|
[11]
|
Тодор Икономов
пише през 1883 година за Ниш в своята книга ?Писма за Сърбия“:
?
|
Впрочемъ тъй или инакъ ний тр?ба да се съгласимъ: а) че Нишъ не може да б?де български по населението си градъ, б) че за това се длъжи твьрд? много и на владиката Виктора, който съ всичкит? си сили е поддьржалъ сьрбскит? учители и сьрбский язикъ отъ 40 г. насамъ.
|
“
|
- ↑
Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ ?Д-р Петър Берон“, 1988. с. 117.
- ↑
Църковен вестник, брой 23 от 2004 г.
- ↑
Маркова, Зина
. Българската екзархия 1870 ? 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 120 - 121.
- ↑
Виктор
// Православная Энциклопедия
- ↑
manastir-lepavina.org
- ↑
Борис Цацов, е приел погрешно, че: Почива в гр. Ниш през 1883 г., където е и погребан
.
- ↑
Блогът на Лалю Метев, Митрополит Виктор Нишки (1793 ? 1888)
- ↑
Стамболски, Христо. Автобиография, дневници, спомени, 1852 ? 1879, откъси. С., 1973, с. 355, 625, 655
- ↑
Тодор Икономов, Писма за Сърбия. Русе, 1883, стр. 19 ? 20.
- ↑
Снегаров, Иван. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. III. Сръбската църква. Църковен архив, кн. IV, 1929.
- ↑
Научна експедиция в Македония и Поморавието, 1916 г. съст. Петър Хр. Петров, Пътуване в Моравско,
Проф. Анастас Иширков.