Вид (биология)

Вижте пояснителната страница за други значения на Вид .

Видът (на латински : species ) е една от основните единици (първични рангове) в класификацията на организмите . Видът е също така и основният ранг в йерархията на таксоните . Видът е група от индивиди, които при размножаване дават плодовито поколение. В разширено значение се включват и критерии като притежание на сходна ДНК , общи морфологични белези или екологични ниши .

Всеки вид принадлежи на един-единствен род . Научното наименование на един вид на латински винаги има две части ? първата указва родовата принадлежност, а втората самият вид. Така например лъвът ( Panthera leo ) е вид от род Пантери . Род Пантери включва още три вида ? тигър ( Panthera tigris ), леопард ( Panthera pardus ) и ягуар ( Panthera onca ).

Организмите от един вид притежават еквивалентност по отношение на много фактори. Критериите, на които два организма трябва да отговарят, за да бъдат определени като представители на един и същи вид, са:

морфологичен ? взимат се под внимание формата, размерите и окраската на тялото.
имунологичен ? визират се начините на действие на имунната система , определя се тъканната съвместимост.
физиологичен ? организмите трябва да имат аналогично протичащи жизнени процеси.
екологичен ? екологичните им изисквания са сходни, почти еднакви.
географски ? ареалът на тези индивиди съвпада.
еволюционен ? проследява се филогенезата на организмите.
етологичен ? наблюдават се поведенческите реакции на индивидите.
генетичен ? организмите трябва да имат еднакъв кариотип .
биохимичен ? основава се на сходствата в строежа на белтъците.

Популярни имена и видове [ редактиране | редактиране на кода ]

Популярните имена на растителни и животински таксони понякога отговарят на съответните видове: например ? лъв “, ? морж “ и ? камфорово дърво “ ? всяко едно от тези имена отговаря на даден вид. В други случаи популярните имена се различават от таксономичния вид: например с името ? елен “ се означава семейство от 34 вида, включително благороден елен и уапити . Тези два вида са се считали за един вид, което показва че границите между видовете могат да бъдат променяни.

Систематика на видовете [ редактиране | редактиране на кода ]

В идеалния случай, видовете имат официално научно име, но в практиката често много видове остават ненаименувани, тоест биват открити описани, но не им се дава научно има подчиняващо се на законите на бинарната номенклатура . Когато един вид се именува той се поставя в определен род (съществуващ вече или новосъздаден). От научна гледна точка това иде да покаже, че този нов вид е много по-близко свързан с другите видове от този род, отколкото с видове от други родове. Това също предполага и обща филогенеза на тези видове. Понятията вид и род са част от една по-голяма таксономична йерархична система. Най-често използваните и добре дефинирани таксономични рангове са: живот , домен (империя), царство , тип в зоологията и отдел в ботаниката, клас , разред , семейство , род и накрая вид. Причисляването на определен вид към даден род не е абсолютно и окончателно. Често видовете се налага да сменят рода си или по-висша таксономична група, с по-точното установяване на филогенетичния им произход.

В научната номенклатура видовото име се състои от две части, ( бинарна номенклатура ), които са на латински , макар че се допуска използването на корени от всякакви езици, както и имена на географски обекти и хора. Първо се изписва родовото име с главна буква, следвано от второто (видово специфично) име с малка буква. Има известни разлики при употреба на второто име в терминологията на ботаническата и зоологичната номенклатура.

В зоологичната номенклатура, втората част от името представлява специфично име или специфичен епитет. Например вълкът принадлежи към вида Canis lupus , койотът към Canis latrans , чакалът към Canis aureus и т.н., всички тези принадлежат към рода Canis (към когото се отнасят и много други видове). За вълка родовото име е Canis , втората част е пак специфично име lupus (вълк), което е съществително има, а не епитет (прилагателно име). Така цялото видово име на вълка е съставено от две съществителни: Canis lupus . В зоологичната номенклатура се допуска първото и второто име да съвпадат: Tinca tinca ( лин ), Bubo bubo ( бухал ) и други.
В ботаническата номенклатура (възприета още и в микологията , алгологията и микробиологията ), втората част от името може да бъде само специфичен епитет (прилагателно име). По този начин името винаги е комбинация от съществително и епитет, което не позволява съществуването на еднакви имена както в зоологията.

Трудности произтичащи от концепцията за вид [ редактиране | редактиране на кода ]

Задачата за дефиниране на термина ?вид“, така че той да е приложим за всички живи организми се оказва изненадващо трудна дори непосилна. Сред биолозите се използват над две дузини различни определения за вид. ^[1]

Повечето учебници използват дефиницията на Ернст Майер за вид: ?група от фактически или потенциално кръстосващи се популации, които са репродуктивно изолирани от други подобни групи“. ^[2]

Тази дефиниция изключва някои необичайни и изкуствени кръстоски:

Такива съществуващи само в плен или резултат от целенасочена човешка намеса.
Животни физически и физиологично способни да се размножават, но поради някаква причина не го правят на свобода.

Горната дефиниция работи задоволително за повечето многоклетъчни организми , но има редица случаи, при които не се правя:

Тя приложима само за организми, които се размножават полово . Така че, е неприложима за организми размножаващи се безполово , както и при тези размножаващи се чрез партеногенеза .
Биолозите често не са сигурни дали две морфологично сходни групи организми са потенциално способни да се кръстосват.
Има значителни вариации в степента на успех на хибридизацията при естествени условия.
При кръговите видове , членове на близки популации се кръстосват успешно, но членове на някои по-отдалечени популации не са способни.

Брой видове [ редактиране | редактиране на кода ]

Въпреки, усилията на учените и днес не малка част от видовете населяващи Земята все още не са открити и описани. Дадените по-долу данни за броя видове са актуални към 2007 г. и трябва да се разглеждат с голяма доза условност. ^[3]

Общ брои на видовете (по оценка): 7 ? 100 милиона (открити и не открити), в това число:

Вероятно съществуващи:
- 5 ? 10 милиона бактерии ; ^[4]
- 74 000 ? 120 000 фунги ; ^[5]

Идентифицирани еукариотни видове: ^[3]

1.6 милиона, включващи:
- 297 326 растения :
  - 15 000 листнати мъхове ,
  - 13 025 папрати ,
  - 980 голосеменни ,
  - 258 650 покритосеменни ,
    - 199 350 двусемеделни ,
    - 59 300 едносемеделни ,
  - 9671 водорасли ,
- 28 849 фунги и други непринадлежащи към животни:
  - 10 000 лишеи ,
  - 16 000 гъби ,
  - 2849 кафяви водорасли ,
- 1 250 000 животни :
  - 1 203 375 безгръбначни :
    - 950 000 насекоми ,
    - 81 000 мекотели ,
    - 40 000 ракообразни ,
    - 2175 корали ,
    - 130 200 други;
  - 59 811 гръбначни :
    - 29 300 риби ,
    - 6199 земноводни ,
    - 8240 влечуги ,
    - 9956 птици ,
    - 5416 бозайници

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ Wilkins, John. How many species concepts are there? // London, The Guardian , 20 октомври 2010. Посетен на 19 октомври 2010.
↑ de Queiroz K. Ernst Mayr and the modern concept of species // Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 102 Suppl 1. май 2005. DOI: 10.1073/pnas.0502030102 . с. 6600 ? 7.
↑ ^а ^б Number of Species on Earth // Current Results, 1 януари 2007. Посетен на 23 април 2010.
↑ Sogin ML, Morrison HG, Huber JA, et al. Microbial diversity in the deep sea and the underexplored ?rare biosphere“ // Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 103 (32). август 2006. DOI: 10.1073/pnas.0605127103 . с. 12115 ? 20. Cheung L. Thousands of microbes in one gulp // BBC, 31 юли 200.
↑ David L. Hawksworth. The magnitude of fungal diversity: the 1?5 million species estimate revisited // Mycological Research 105 (12). 2001. DOI: 10.1017/S0953756201004725 . с. 1422 ? 1432.

[guardian-1] Wilkins, John. How many species concepts are there? // London, The Guardian , 20 октомври 2010. Посетен на 19 октомври 2010.

[Queiroz-2] Queiroz K. Ernst Mayr and the modern concept of species // Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 102 Suppl 1. май 2005. DOI: 10.1073/pnas.0502030102 . с. 6600 ? 7.

[CurrentSpecies-3] а ^б Number of Species on Earth // Current Results, 1 януари 2007. Посетен на 23 април 2010.

[4] Sogin ML, Morrison HG, Huber JA, et al. Microbial diversity in the deep sea and the underexplored ?rare biosphere“ // Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 103 (32). август 2006. DOI: 10.1073/pnas.0605127103 . с. 12115 ? 20. Cheung L. Thousands of microbes in one gulp // BBC, 31 юли 200.

[Hawksworth-5] David L. Hawksworth. The magnitude of fungal diversity: the 1?5 million species estimate revisited // Mycological Research 105 (12). 2001. DOI: 10.1017/S0953756201004725 . с. 1422 ? 1432.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]