от Уикипедия, свободната енциклопедия
Взаимното училище
е светско начално
училище
през периода на българското
възраждане
, в което се прилага
Бел-Ланкастърски метод
на обучение.
[1]
Съгласно този метод някои от по-напредналите ученици обучават част от своите съученици.
Обучението във взаимното училище продължава 2 години и се извършва на български език. Учениците изучават
граматика
,
нравоучение
,
хигиена
,
естествознание
,
география
,
история
,
аритметика
и
вероучение
.
Издръжката на училищата се поема от местното население.
Първото Взаимно училище е открито от
Неофит Рилски
в
Габрово
на
2 януари
1835
г. по инициатива на
Васил Априлов
. На
1 март
1841
г. просветителят
Атанас Иванов
(
12 февруари
1810
г. ?
5 юли
1897
г.) открива и в
Стара Загора
взаимно българско училище.
Известният просветен и църковен деец
Неофит Рилски
съставя и първите взаимоучителни таблици на
български език
, които служат за учебни пособия. В тях се съдържа целият учебен материал, предвиден за децата от взаимните училища.
В този си вид взаимните училища са важен етап в развитието на учебното дело на българските земи през Възраждането. През тях преминават мнозина дейци, които след това играят не малка роля в развитието на просветното дело.
Взаимното училище поставят началото и на новобългарското образование. В това се състои и неговата най-голяма заслуга.