- Тази статия е за
морето в Русия
. За Егейско море вижте
Бяло море
.
Бяло море
(на
руски
:
Белое море
, на
карелски
:
Vienanmeri, Valgiemeri
, на
ненецки
:
Сэрако ям?
, до XVII век
Студёное, Соловецкое, Северное, Спокойное, Белый залив
[1]
) е вътрешно море на
Северния ледовит океан
, разположено край северните брегове на
Европейска Русия
. Площ около 90 хил. km².
Бяло море е разположено между континенталния бряг на
Европейска Русия
на изток и юг,
Карелския провлак
на запад и
Колския полуостров
на север. На североизток чрез протока Гърло, северната част на който носи името Воронка се съединява с
Баренцово море
, като границата между двете морета се прекарва между носовете Канин Нос на изток и Свети Нос на запад. В тези си граници площта на Бяло море е около 90 хил.km² и административно се поделя между
Архангелска
и
Мурманска област
и
Република Карелия
. Обем около 6 хил.km³. Средна дълбочина 67 m, максимална ? 330 m (в североизточната част на
Кандалакшки залив
).
[2]
Северозападните брегове на морето са високи и скалисти, а югоизточните ? полегати и ниски. В него има 4 големи залива:
Кандалакшкия
на северозапад,
Онежка губа
на юг,
Двинска губа
на югоизток и
Мезенска губа
на изток. Най-големите острови са:
Соловецките острови
на югозапад и островите
Моржовец
на североизток и Мудюгски на югоизток. В Бяло море се вливат стотици реки, най-големи от които са:
Северна Двина
,
Мезен
, Онега, Кулой, Виг, Кем, Нива, Умба, Варзуга, Поной и др.
[2]
Бяло море е типично шелфово море, съвременната котловина на което представлява крайконтинентална депресия, възникнала на склона на кристалинния
Балтийски щит
. Дъното му има силно разчленен ралеф. В северозападната част е разположена Кандалакшката падина с ясно очертани бордове и с неизяснен произход. Южно от нея се намира подводно възвишение, върховете на което са
Соловецките острови
. Множество малки подводни възвишения (?лудове“) има в
Онежка губа
. В протоците Гърло и Воронка и в Мезенска губа са характерни пясъчни дълги възвишения, създадени от приливните течения. Дъното на морето в по-голямата си част и в
Двинската губа
е покрито с тиня и пясъчна тиня, а в Кандалакшкия и Онежкия заливи и в северните му части ? с пясък и камъни. Често (особено близо до брега) на дъното лежат ледникови наслаги. Подобно на
Балтийско море
, с което Бяло море е тясно свързано исторически, в последната ледникова епоха котловината му е била запълнена с ледове. Чак в антропогенния период, когато края на континенталния ледник отстъпва на северозапад, котловината е била залята от морски води.
[2]
Климатът е преходен от полярен морски към умереноконтинентален. Средната януарска температура на въздуха е от -9 °C до -13 °C, а средната юлска ? от 8 °C до 15 °C. Зимата преобладават югозападните ветрове, а лятото североизточните. Облачното време е характерно явление през годината, с много мъгливи дни. Годишната сума на валежите намалява от 529 mm на юг при град
Онега
до 282 mm на североизток при нос Канин нос.
[2]
Температурата на водата на повърхността през лятото е от 6,9 °C в протоците Гърло и Воронка и
Онежка губа
до 15 °C в централните части. През зимата температурата на водата се колебае от -1,3 °C до -1,7 °C в централните части и от -0,5 °C до -0,7 °C в заливите.
[2]
Солеността на водата на Бяло море намалява от североизток на югозапад. В протока Воронка е 34 ? 34,5‰, в протока Гърло ? 30,5‰, в централните части 24 ? 26‰, а в районите, където се вливат големи реки, още по-малка. Водите в дълбочина под 100 m се отличават с постоянна температура (-1,4 °C) и соленост (30‰).
[2]
Обикновено Бяло море замръзва в края на октомври или началото на ноември и се размразява в края на май или началото на юни.
[2]
Повърхностните течения в откритите части на морето са слаби и неустойчиви, със скорост под 1 km/час, а в заливите тя значително се увеличава. През протоците Воранка и Гърло се осъществява постоянен водообмен между Бяло и
Баренцово море
. В тази част по-голямо значение имат приливните течения. Приливите са правилни полуденонощни, от 1 m на юг до 10 m в
Мезенска губа
.
[2]
Фауната в Бяло море е представена от арктични и бореални видове. Дънната фауна наброява 720 вида, ихтиофауната ? над 60 вида, а морските бозайници ? 5 вида.
[2]
Бяло море е било известно на новгородците още от Х? век. Богатството на района на животни с ценни животински кожи и морски зверове и удобните морски връзки спомагат за неговото бързо усвояване. Още по това време са били установени търговски връзки между народите, населяващи бреговете на
Каспийско море
и Бяло море, осъществявани по големите реки. По бреговете му се появяват първите руски селища, най-старото от които е
Холмогори
.
[2]
От края на ХV до началото на ХV??? в. Бяло море е имало важно значение за морските пътища, свързващи
Русия
със
Западна Европа
. За първи път западноевропейски кораб достига Бяло море през 1553 и 1555 г. под командването на английския мореплавател
Ричард Чансълър
, като тези експедиции са спонсорирани от създадената малко преди това
Московска компания
. В началото на ХV??? в. транспортната роля на морето значително намалява във връзка с изграждането на
Санкт Петербург
и излаза на Русия на брега на
Балтийско море
. От 1920-те години значителна част от морските превози започва да се осъществява от незамръзващото пристанище
Мурманск
на
Баренцово море
.
[2]
Първите хидрографски сведения за морето се отнасят към средата на ХV? в. Обстоятелствени дейности по хидрографското изследване на морето са били изпълнени през 1827 ? 1832 г. от руския хидрограф
Михаил Рейнеке
, който съставя и издава ?
Атлас Белого моря
“ и прави първото му хидрографско описание. Регулярни метеорологични наблюдения започват от 1840 г., а от началото на ХХ в. ? и постоянни хидроложки наблюдения. През 2-рата половина на Х?Х в. са организирани и проведени няколко експедиции, по време на които се водят дълбоководни и биоложки наблюдения. От 1891 до 1902 г. под ръководството на руския учен Николай Михайлович Книпович за първи път са извършени комплексни изследвания на морето и е осъществена пълна и подробна хидрографска снимка. След 1920-те години получават развитие комплексните изследвания на природата на Бяло море от специализирани експедиции, хидрометеорологични станции, обсерватории и научни институти.
[2]
Бяло море има голямо транспортно значение, свързвайки икономическите райони на северната част на
Европейска Русия
с пристанищата в азиатската ? част. Основно и важното пристанище на брега на Бяло море е
Архангелск
, което през голяма част от руската история е главният център на руската международна морска търговия. През ХХ в. то е превърнато в основна
съветска
военноморска база. Други по-големи пристанища са:
Беломорск
,
Онега
,
Мезен
,
Кем
,
Кандалакша
, Умба. В товарооборота на пристанищата преобладават: дървен материал, въглища, сол. Бяло море е свързано с
Балтийско море
чрез
Беломорско-Балтийския канал
, пуснат в експлоатация 1933 г.
[2]