Българска схизма

Схизмата на Българската православна църква е отлъчване на Българската екзархия от Православен събор, свикан от Вселенската патриаршия , извършено на 16 септември 1872 година. Схизмата продължава до 22 февруари 1945 година, когато с обратен акт Българската православна църква е призната за автокефална .

Предистория [ редактиране | редактиране на кода ]

Създаването на Българската екзархия се извършва на църковно-народен събор , свикан по силата на султански ферман през 1870 година. Българската екзархия е призната за официален представител на българската народност в Османската империя .

Свиканият на 12 февруари 1872 година. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион . Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година на негово място е избран видинският митрополит Антим I .

Обявяване и прекратяване на схизмата [ редактиране | редактиране на кода ]

Веднага след учредяването на Екзархията Цариградската патриаршия се обявява против. През май 1872 година Българската екзархия се обявява за автокефална (независима), а не за автономна, каквато е според султанския ферман. Това нарушение на каноните е използвано от Цариградската патриаршия като повод да обяви на 16 септември 1872 година Българската православна църква за схизматична . От присъстващите източни патриарси единствено патриарх Кирил II Йерусалимски не се съгласява с обявяването на схизмата и напуска събора, след което е низвергнат от сан. Схизмата нанася голям удар върху вътрешното състояние и международния авторитет на Българската православна църква и я изолира от православния свят.

Един месец след избирането на новия български екзарх ? Стефан , на 22 февруари 1945 година, Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква. По този начин се дава възможност през 1953 година, последната да възстанови патриаршеския си статут с първи съвременен патриарх Кирил .

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници и изследвания [ редактиране | редактиране на кода ]

Трубецкой, П. Н., граф. Руската политика на Изток (Българската схизма). С., 1910.
Снегаров, Ив. Руски опити за предотвратяване и дигане на схизмата. ? Македонски преглед, 1929, № 1, 1 ? 44; № 2, 1 ? 32.
Снегаров, Ив. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. В: ? Църковен архив, кн. ???-IV, 1929.
Секулов, И. К. Българската екзархия от гледище на международното право. С., 1934.
Снегаров, Иван. Българската схизма от гръцко (еладско) гледище. ? Духовна култура, 1946, № 3 ? 4, 27 ? 49.
Попов, Р. Опит за вдигане на схизмата през 1896 г. ? Векове, 1983, № 1, 26 ? 36.
Пасков, Ил., Ц. Билярски. Въпросът за схизмата в гръцко-българските отношения. ? Известия на държавните архиви. Т. 48, 1984, 117 ? 140.
Любенова, Л. Варненско-Преславският митрополит Симеон и българската схизма. ? Родина, 1996, № 2, 101 ? 119.
Темелски, Христо. От фермана до схизмата (Или как Българската православна църква получи пълна независимост). ? В: Българската църква през вековете. Научна сесия по случай 1130 години от учредяването на Българската църква и 130 години от създаването на Българската екзархия. Съст. П. Петков. С., 2003, 206 ? 217.
Игнатиев, Н. П., граф. Дипломатически записки (1864 ? 1874). Донесения (1865 ? 1876). Том 1. Записки (1864 ? 1871). С., 2008 (Архивите говорят, 48); Т. 2. Дипломатически записки (1864 ? 1874). Донесения (1865 ? 1876). С., 2009.