Българска комунистическа партия
Абревиатура	БКП
Първи лидер	Димитър Благоев
Последен лидер	Александър Лилов
Основана	28 май 1919 г.
Разформирована	3 април 1990 г.
Наследник на	БРСДП (т.с.)
Наследена от	БСП
Седалище	София , Република България
Вестник	Работническо дело
Членове	ок. 1 000 000 (1989 г.)
Младежка организация	БКМС , РМС , ДКМС , Септемврийче
Член на	Коминтерн (1919 ? 1943) Коминформбюро (1948 ? 1956)
Идеология	Комунизъм Марксизъм-ленинизъм
Полит. позиция	крайноляво
Химн	? Интернационалът “
Цветове	Червен
Знаме на партията
Българска комунистическа партия в Общомедия

Комунистически партии
Африка Алжир , Египет , Лесото , Либия , Мадагаскар , Намибия , Реюнион , Сенегал , Южна Африка , Южен Судан , Судан , Свазиленд , Тунис
Северна и Южна Америка Аржентина ( КПА , РКПА ), Боливия , Бразилия ( КПБр , БрКП ), Канада ( КПК , КПКМЛ ), Чили ( КПЧ , ЧКП ), Колумбия , Куба , Еквадор , Мексико ( КПМ , НСП , НСПМ ), Панама ( НПП , КПП ), Парагвай , Перу ( ПКК , КПП-ЧО ), Уругвай , САЩ ( КПСАЩ , РСП , ПСО , РКПСАЩ ), Венецуела
Азия Бахрейн , Бангладеш ( КПБа , РПБа ), Бурма , Китай , Иран , Ирак , Израел , Япония , Йордания , Казахстан ( КПК , КНПК ), Киргизстан , Лаос , Ливан , Непал , Пакистан , Палестина , Филипини , Шри Ланка , Сирия ( СКП (Багдаш) , СКП (Обединена) , Таджикистан , Тайван ( ТКП , КПТ ), Виетнам Бивши партии Камбоджа ( КНП , КНРП , Индонезия , Корея , Малая и Сингапур , Саудитска Арабия , Тайланд
Европа Албания , Армения , Австрия , Азербайджан , Беларус , Белгия ( РПБ , КПФ , КПВ ), Босна и Херцеговина , България , Кипър , Чехия , Дания , Финландия , Франция , Грузия , Германия , Гърция ( КПГ , КОГ ), Унгария , Ирландия ( КПИ , ИРП ), Италия ( ПКВ , ПИК , ИКП ), Люксембург , Молдова , Нидерландия , Норвегия , Полша , Португалия , Люксембург , Русия , Словакия , Словакия , Испания ( КПИ , КПНИ ), Швеция ( КПШ , КПнШ ), Швейцария , Словакия , Турция ( РНОФ , КПК , КП , РКПТ ), Украйна , Обединено кралство ( КПБр , НКПБр , КПШ ) Бивши партии Албания , България , Чехословакия , Италия , ФРГ , ГДР , Румъния , СССР , Полша , Югославия
Океания Австралия ( КПА , КСА , ССА ), Нова Зеландия ( КПА , СПА ) Бивши партии Австралия ( ДСП , РКПА , ССА ), Нова Зеландия ( КПНЗ , СПНЗ )
п б р

Българската комунистическа партия (съкратено БКП ) е политическа партия в България , която управлява страната в периода от 1944 г. до 1990 г.

Партията е основана през 1919 г. като наследник на БРСДП (т.с.) , приемайки името БКП (тесни социалисти) . По-късно добавката ?(тесни социалисти)“ е премахната, като остава само Българска комунистическа партия . На 3 април 1990 г. БКП се преименува на Българска социалистическа партия (БСП), като къса с комунистическото си минало и се обявява за социалдемократическа партия. Част от несъгласните с това решение активисти, основават няколко малки комунистически формации с претенции, че са наследници на БКП.

Висш орган на БКП е конгресът. За ръководство на политическата и организационната работа между пленумите Централният комитет избира политбюро и секретариат .

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Предистория [ редактиране | редактиране на кода ]

Основите на организираното българско социалистическо и социалдемократическо движение се полагат на 20 юли 1891 г. на Бузлуджанския конгрес , когато е създадена Българска социалдемократическа партия . През 1894 г. тя се обединява с Българския социалдемократически съюз в Българска работническа социалдемократическа партия .

През 1903 г. партията се разделя по идеологически признак на БРСДП ?тесни социалисти“ и БРСДП ?широки социалисти“ , като и двете нови партии официално запазват името БРСДП.

Опозиция на властта (1919 ? 1944) [ редактиране | редактиране на кода ]

Партията е основана през 1919 г. като наследник на БРСДП (т.с.) , приемайки името ?БКП (тесни социалисти)“. През 1919 г. Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) приема линията на Владимир Ленин и оглавяваната от него Руска комунистическа партия (болшевики) и приема името Българска комунистическа партия (тесни социалисти). Официално това става на 28 май на конгрес в София. Така е създадена нов тип организация, основана на различни методи и принципи, възприемайки курса на постоянна въоръжена борба. Все пак фактът, че партията запазва в названието пояснението ?тесни социалисти“, показва силните позиции в нея на Димитър Благоев и старите дейци на социалдемокрацията в България . Благоев и привържениците му до последно не възприемат ленинизма и се придържат към марксистки позиции. На 1-вия конгрес на БКП (т.с.) се появява и групата на левите комунисти в партията, която впоследствие изиграва сериозна роля при развитието ?.

На изборите през август 1919 г. БКП (т.с.) получава 18% от гласовете и 47 места в парламента, но отказва да участва в коалиционно правителство с Българския земеделски народен съюз . На местните избори през декември партията печели 140 хиляди гласа и около 2500 места в общинските съвети, като има мнозинство в 22 градски и 65 селски общини. На парламентарните избори през март 1920 г. партията има най-големия си изборен успех, преди установяването на комунистическия режим. ^[1]

На подписания от членовете на партията Димитър Благоев , Васил Коларов , Христо Кабакчиев , Георги Димитров , Тодор Луканов , Никола Пенев и Тодор Кирков манифест на Първата балканска конференция по положението в света от 15 януари 1920 г. се заявява за безмилостното разпокъсване на българският народ и чуждото робство , под което се намират негови компактни части в Македония , Тракия и Добруджа . ^[2]

До 1923 г. БКП (т.с.) израства като сериозна политическа сила. На няколко последователни изборни кампании печели най-много гласове след БЗНС . В навечерието на Деветоюнския преврат партията има над 38 000 членове. Свързаните с нея организации също имат внушителна членска маса: ОРСС  ? около 30 000 души, БКМС  ? около 14 000 души, кооперация ?Освобождение“  ? около 80 000 души.

Израстването ? като сила я противопоставя както на традиционните буржоазни партии, така и на управляващия в периода 1919 ? 1923 г. Български земеделски народен съюз . Отношенията с БЗНС се влошават след организирането от БКП на Транспортната стачка през 1919 ? 1920 г. и нейния разгром от Оранжевата гвардия . Създадена е Военна организация на БКП , която има за цел да подготвя партията за въоръжено противопоставяне на властта.

През 1922 г. връзките с БЗНС се възстановяват покрай директивата на Коминтерна за повсеместно създаване на трудов фронт със селячеството. На референдума за съдене на виновниците от националните катастрофи през 1922 г. земеделците и БКП излизат с обща позиция и разширяват обхвата на обвинението на действащия Държавен съд , с което изпращат в затвора водачите на повечето опозиционни партии.

Същевременно продължават борбите на партията със земеделското правителство за влияние сред бедните слоеве от населението, които на места преминават в открити сблъсъци. Това е сред причините за позицията на неутралитет на БКП при извършването на Деветоюнския преврат от 1923 г. В централното ръководство има силни позиции групата на старите дейци, начело с Димитър Благоев и Тодор Луканов , които смятат, че провеждането на въоръжено въстание е нецелесъобразно. Въпреки позицията на централното ръководство някои партийни организации се присъединяват към стихийно избухналото Юнско въстание .

По-късно, под натиска на Коминтерна и на радикално настроени партийни организации в страната, в началото на август 1923 г. ЦК на БКП взема решение за организиране на ново въстание против режима на Александър Цанков , като се потърси съдействието на БЗНС. Георги Димитров и завърналият се в България Васил Коларов застават начело на Септемврийското въстание от 1923 г. То претърпява неуспех, Г. Димитров и В. Коларов бягат през Кралство Югославия в Съветския съюз и е последвано от масови репресии на правителството срещу БКП и БЗНС. Двете партии участват в коалиция на изборите през ноември 1923 г. за ХХ? Обикновено народно събрание и успяват да спечелят ? за БЗНС 30 депутатски места и за БКП (т.с.) 8 места, което е 5,8% от депутатските мандати. ^[3]

Вследствие от потушаването на Септемврийското въстание много от кадрите на партията са убити, затворени или принудени да емигрират. В тази ситуация възникват разногласия в партийното ръководство между по-умерените, опитващи се да задържат позициите на партията в парламента и местното самоуправление, и левите сектанти , обявяващи се за продължаване на насилствените действия. Новосъздаденият Задграничен комитет на партията във Виена, начело с Георги Димитров, подкрепя крайната левица. Стига се дотам Централният комитет в страната да нареди разпускането на Задграничния комитет и е необходима намесата на Коминтерна, за да се наложи неговата водеща роля като Задгранично представителство на ЦК. ^[4]

Легалната дейност на БКП (т.с.) е фактически преустановена от властите през януари 1924 г., ^[5] а въз основа на новоприетия Закон за защита на държавата , през април 1924 г. Върховният касационен съд закрива партията и свързаните с нея организации и национализира имуществото им. ^[6] По това време партията има около 6000 членове. ^[6]

Публикуван е извънреден бюджет на държавата и е назначена ликвидационна комисия за имотите на комунистическата партия. ^[7] Официалната забрана на партията води до окончателно овладяване на нейните оцелели структури от свързаното със Задграничното представителство нейно ляво крило. Забраната е съпътствана от амнистия , при която са освободени много партийни активисти, осъдени през предишните месеци. На нелегалната Витошка конференция през май 1924 г. е избрано ново партийно ръководство с оглавен от Станке Димитров Политически отдел и новосъздадена Военна организация, начело с Коста Янков . ^[8]

БКП продължава курса за подготовка на ново въоръжено въстание, като Задграничното представителство планира контрабандното пренасяне в страната на 10 хиляди пушки, 200 картечници и муниции за тях. Тази политика е активно поддържана от Георги Димитров и Васил Коларов с подкрепата на председателя на Коминтерна Григорий Зиновиев , въпреки по-резервираната позиция на съветското ръководство. В противовес на това е организиран военен надзор в Черно море. През август българската брегова охрана залавя кораб с оръжие, идващ от Севастопол , което прави планираните за есента действия невъзможни и те са отложени за следващата пролет. ^[9]

Междувременно подготовката за въоръжено въстание в България губи поддръжници в съветското ръководство. През януари 1925 г. Васил Коларов, променя позицията си, а през април Димитров, който първоначално възразява срещу отказа от въоръжени действия, е извикан в Москва и се присъединява към позицията на ръководството. На 14 април Димитров и Коларов изпращат изрични указания до партийното ръководство в страната да се прекратят всякакви въоръжени и терористични акции, освен при самозащита. На 16 април, преди пристигането на тези нареждания в София, комунистите извършват Атентата в църквата ?Света Неделя“ . ^[10]

Още в началото на 1925 г. партийното ръководство в страната е шокирано от обрата в политиката на Коминтерна и прави безуспешни опити да издейства запазването на курса към въоръжени действия. ^[11] В същото време властите засилват натиска срещу Военната организация, много от нейните ръководители са арестувани или загиват в сблъсъци. ^[11] Така остатъците от ръководството, начело с Коста Янков, решават все пак да извършат дълго планирания мащабен терористичен акт. ^[11] При атентата загиват видни личности и много невинни граждани. Той става повод за вълна от репресии срещу крайната левица, станала известна като Априлски събития , при която са избити и множество видни комунисти.

Разгромът на БКП след атентата става причина нейният Централен комитет да бъде преместен във Виена, а в България остава да действа само Изпълнително бюро. През следващите месеци в партийното ръководство възникват остри конфликти, като Димитров и Коларов са обвинявани в ?ляво сектантство“ и предателство за провалите със Септемврийското въстание и Атентата в ?Света Неделя“. Изпълнителното бюро дори се опитва да отстрани Георги Димитров и Станке Димитров от Централния комитет, но след четиримесечна анкета е решено, че то няма право да отстранява функционери, назначени от Коминтерна. ^[12]

Междувременно управляващите се ориентират към либерализация, в знак на което в началото на 1926 г. министър-председателят Александър Цанков е заменен от по-умерения Андрей Ляпчев . Малко след това е обявена амнистия на над 1000 политически затворници, включително комунисти, някои от които се връщат от Съветския съюз. ^[13]

Тези събития създават условия за възобновяване на легалната дейност на БКП. На свиканата през 1927 г. Конференция на безпартийните работнически групи се създава Работническа партия с печатен орган ? Работническо дело “ като легално проявление на БКП. Създадени са и свързаните с нея Работнически младежки съюз и Независими работнически професионални съюзи .

На Втората партийна конференция през 1928 г. група млади активисти, начело с Петър Искров и Никола Кофарджиев , остро критикуват партийните водачи Димитров и Коларов като ?десни опортюнисти“ и макар мнозинството от делегатите да не ги подкрепя, успяват да издействат връщането на Централния комитет в България. Конфликтът между двете групи продължава с поредица взаимни доноси пред Коминтерна, който през лятото на 1929 г. се опитва да посредничи между тях в търсене на компромис. ^[14]

През 1929 г. Работническата партия организира серия големи стачки в България, което донякъде възвръща нейната популярност. На парламентарните избори през 1931 г. печели 170 000 гласа и получава 31 депутатски мандата. На общинските избори през 1932 г. печели мнозинството гласове в Общинския съвет в София, но правителството на Народния блок отказва да даде властта на избрания съвет и организира нови избори.

След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Българската комунистическа партия отправя призив за обща стачка и въстание, но той остава без последствия. Правителството полага особени усилия за ликвидирането на комунистическите групи в армията и на запазената след забраната на всички партии в страната нелегална комунистическа организация. Над 500 комунисти получават тежки присъди, включително смъртни, десетки са убити, а голям брой са принудени да напуснат страната. ^[15]

Защитата на Георги Димитров на Лайпцигския процес му донася световна известност и широка популярност в средите на комунистическото движение по света и ръководни позиции в Коминтерна. Възползвайки се от това, както и в поредния обрат в официалната съветска политика, Димитров и Коларов организират чистка в ръководството на БКП, все още контролирано от техни открити противници. В поредица пленуми през 1935 и 1936 г. те са обвинявани във фракционерство и троцкизъм , а няколкостотин пребиваващи в Съветския съюз партийни активисти са съдени в два показни процеса. ^[16]

За провеждане на новата линия в България, там са изпратени трима функционери на Коминтерна, свързани със съветската политическа полиция ? Георги Дамянов , Станке Димитров и Трайчо Костов . Те успяват да овладеят партийната организация в страната, отстранявайки противниците на Георги Димитров, налагайки на Шестия пленум на ЦК в края на 1935 г. инициираната от Димитров и обявена малко по-рано на Седмия конгрес на Коминтерна нова линия на сътрудничество с некомунистически организации, чрез така наречените ? единни фронтове “. ^[17]

През 1938 г., по решение на Централния комитет, нелегалната БКП и легалната Работническа партия сливат дейността си в нова партия под името Българска работническа партия (комунисти) .

През 1936 ? 1940 г. партията организира множество различни по мащаб стачки. През 1940 г. тя оглавява Соболевата акция в опит да извоюва приемане на предложението на Съветския съюз към България за договор за приятелство и взаимопомощ. Прогерманското правителство на Богдан Филов обаче се ориентира към съюз с Нацистка Германия и отхвърля предложението.

Има данни каква е позицията на БРП във връзка с присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и навлизането на германски войски на българска територия. Заради това партията е обвинявана, че подкрепя хитлеристката кауза, като в подкрепа на тезата са представени доказателства.

На 22 юни 1941 г. ? още същия ден след нашествието на Нацистка Германия в СССР , БРП призовава народа да не сътрудничи на правителството и на германските войски. На 24 юни партията обявява курс на въоръжена борба. БРП оглавява дейността на терористичните бойни групи и партизанското движение в България , издава нелегални вестници и брошури. Тя участва в организирането на Отечествения фронт и като част от него се обявява за излизане на България от Тристранния пакт и присъединяване към антихитлеристката коалиция.

На 26 август 1944 г., въодушевено от успешното настъпление на Червената армия към Балканите, ръководството на БРП издава Окръжно № 4, в което призовава всички свои дейци да подготвят въоръжено въстание с цел ?събаряне на монархо-фашистката диктатура“. След като на 5 септември СССР обявява война на България, на 6 септември започва завземане на населени места в страната от партизански формирования и бойни групи. На 7 септември са разбити затворите в Плевен и Варна и са освободени политическите затворници. Рано сутринта на 9 септември 1944 г. военни части, преминали на страната на ОФ , подпомогнати от партизански отряди и бойни групи, завземат ключовите пунктове в София и свалят правителството на Константин Муравиев .

В държавната власт (1944 ? 1989) [ редактиране | редактиране на кода ]

Съставено е правителство, начело с Кимон Георгиев , в което БРП (комунисти) (за пръв път се представя с това си име), БЗНС Пладне и ПК ? Звено “ участват с равен брой министри. Властта по места в страната е поета от комитети на ОФ, доминирани от комунисти и леви земеделци. На 6 октомври 1944 г. правителството утвърждава Наредба-закон за съдене от народен съд на виновниците за въвличането на България във войната . На 20 декември 1944 г. е приета Наредба-закон за трудово-възпитателните общежития за политически опасните лица .

Дейци на БРП, най-вече бивши партизани, са повсеместно назначени на влиятелния пост помощник-командир по време на участието на България във Втората световна война срещу Хитлеристка Германия . След приключването на процесите на Народния съд през април 1945 г. започва създаването на множество лагери на територията на страната и избиването на голям брой политически противници.

През 1945 г. правителството организира парламентарни избори. По мнението на опозицията и на западните съюзници те са силно манипулирани и тя ги бойкотира. Под натиска на САЩ и Великобритания чрез представителите им в Съюзната контролна комисия ОФ се съгласява да включи в правителството опозиционни водачи, но преговорите с тях се провалят. През март 1946 г. е създадено ново правителство на ОФ, начело с Кимон Георгиев . По време на тази изборна кампания за пръв път получават изборни права жените и военнослужещите. В парламента за пръв път са избрани 14 жени. През 1945 г. се провежда разширен пленум на БКП, където се установява партийният стаж и социалното положение на 94 от общо 120 членове на Областните комитети на БКП. По социално положение работници са 38 от членовете (включително индустриални и занаятчийски работници), 50 са интелигенция (50 са студенти и др., 13 са учители, 2 са инженери, 3 са счетоводители, 3 са адвокати, 1 лекар и 1 техник), 3 са дребни собственици (селски стопани), 3 са занаятчии. ^[18] По партиен стаж преобладават хората с 11 до 15 години ? 38 души, следвани от тези с 6 до 10 години ? 21 души и 21 ? 25 години ? 16 души. От 16 до 20 години стаж имат 6 души, 1 до 5 години стаж имат 10 души и с най-много партиен стаж от 26 до 30 години са 3 души. ^[18]

През 1946 г. БРП (к), заедно с другите партии от ОФ, инициира и провежда референдум за държавното устройство на България ? дали тя да бъде република или монархия . Всички партии в страната застават зад републиканското устройство и резултатите от референдума са 92,7% в полза на републиката. Преследвани и постепенно разгромени са нелегалните организации ВМРО , ? Цар Крум “, ?Хан Кубрат“, Съюз на българските национални легиони и други.

Скоро след това са проведени избори за Велико народно събрание , спечелени с голямо мнозинство от ОФ. Съставено е правителство, доминирано от БРП (к) с министър-председател Георги Димитров. ВНС отменя Търновската конституция и приема нова, републиканска конституция, станала известна като Димитровска конституция .

През 1947 г., с помощта на съветското правителство, БРП (к) преминава към установяване на тоталитарен контрол над държавната власт (пълен политически контрол, политическа диктатура): на основата на Наредба-закон за защита на народната власт започва преследването на политическата опозиция. Нейните водачи са хвърлени в затвори и лагери, а самите партии ? закрити. Репресирани по различен начин са видните опозиционни политици Никола Петков , Цвети Иванов, Кръстьо Пастухов , Трифон Кунев .

Отечественофронтовските партии БРСДП (ш.с.) и НС ?Звено“ се вливат в компартията или Отечествения фронт и признават програмата ?. Единствените законни партии в страната остават БРП (к) и нейният коалиционен партньор БЗНС. Земеделците, под ръководството на Георги Трайков , се отказват от съсловната теория на Александър Стамболийски , приемат програмата на БРП (к) и признават нейната ръководна роля.

Към времето на провеждане на 5-ия конгрес на БКП в края на 1948 г. партията се е превърнала в несменяема властваща партия в страната. На този конгрес тя приема името Българска комунистическа партия .

След скъсването на отношенията между Коминформбюро , в което участва и България, и Югославия през лятото на 1948 г. в БКП започват масови чистки на партийни членове, подозирани в симпатии към югославската политика. Това става в обстановка на конфликти между различни клики вътре в партията ? ?вътрешни“ дейци срещу завърнали се от Съветския съюз, млади срещу стари и други. ^[19]

След смъртта на генералния секретар Георги Димитров през юли 1949 г. основните претенденти за поста му са Васил Коларов, Вълко Червенков , Антон Югов и Георги Чанков . Взето е решение ръководството на партията да е до голяма степен колективно и действащо под преките напътствия на Йосиф Сталин , като за първи секретар на ЦК е избран Червенков, зет на Георги Димитров. ^[20]

През 1949 г. протича нова кампания на вътрешни чистки, от юли до средата на септември над 11 хиляди комунисти са изключени от БКП. ^[21] Сред жертвите на прочистването е и най-видният ?вътрешен“ деец на партията Трайчо Костов . На политически процес, с помощта на показанията на Цола Драгойчева , той е осъден на смърт и обесен през декември 1949 г.

През 1949 г. парламентарните избори са проведени в отсъствието на каквато и да било опозиция. ОФ печели 97,66% от гласовете. От тази изборна кампания нататък изборите са превърнати във формалност. Държавният и партийният апарат се срастват.

През следващите години БКП извършва значителни промени в обществения и икономическия живот на България. В политическата област практически премахва гражданските права и свободи и репресира противопоставящите се на тоталитарната система хора. Официално страната се управлява от коалицията Отечествен фронт, в който партньор е БЗНС (казионен) , но безспорна водеща роля има БКП, въз основа на което някои определят системата като еднопартийна.

През 1954 г. за първи секретар на ЦК е избран Тодор Живков . Вълко Червенков и Антон Югов са последователно отстранени по обвинения в сталинизъм след смъртта на Йосиф Сталин и разобличаването му от Никита Хрушчов в СССР.

В икономическата област почти всички предприятия са национализирани със закон в края на 1947 г. Започва интензивен процес на индустриализация. По-късно, с други закони ( Закон за трудовата поземлена собственост и Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост от 1948 г.) започва постепенното ограничаване на жилищната и поземлената собственост на българските граждани.

Започва се ?доброволна“ колективизация в земеделското стопанство, образувани са трудово-кооперативни земеделски стопанства . След провала на т.нар. ?доброволна колективизация“ и потушаването на съпротивата на българските земеделци (т.нар. ? Кулски събития “ през 1951 ? 1952 г.) след Априлския пленум от 1956 г. БКП, под ръководството на Тодор Живков, предприема курс на т. нар. ?масовизация“ и през 1956 ? 1958 г., чрез различни способи на агитация и убеждаване е напълно ликвидирана частната поземлена собственост и частните земеделски стопанства. През 1970-те години са създадени т.нар. обединени ТКЗС и аграрно-промишлени комплекси .

Българската икономика като цяло се намира в период на стабилност при управлението на БКП. България успява бързо да се възстанови от разрушенията от войната и да постигне невиждани дотогава икономически резултати. Безработицата е сведена до абсолютен минимум, макар и с цената на неефективност на работата и бюрокрация. Относителната стабилност до голяма степен е осигурена от икономическата подкрепа на СССР, който осигурява пазар за българската продукция, важни суровини на преференциални (понякога) цени, периодично предоставя безвъзмездни помощи.

В замяна на това по време на Студената война България е най-верен съюзник на Съветския съюз. През 1949 г. тя е сред основателите на Съвета за икономическа взаимопомощ , а през 1955 г. ? на Организацията на Варшавския договор . През 1960-те години ръководството на БКП, начело с Тодор Живков, полага усилия за подобряване на отношенията със СССР при новото му ръководство начело с Леонид Брежнев . Давайки си сметка за невъзможността да се реализира такова предложение, Живков предлага на Хрушчов България да се присъедини към Съюза на съветските социалистически републики . Съветите отказват, но там вече са убедени, че в лицето на Живков имат верен съюзник. България остава единствената източноевропейска съюзническа страна, в която няма съветски войски.

Заедно с военни формирования от Организацията на Варшавския договор български военни части участват в ликвидирането на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 г. Български военни инструктори са изпратени на страната на Виет Мин във Виетнамската война в помощ на социалистически Виетнам . Българските висши училища дават образование на множество младежи от Третия свят . Български специалисти и работници преподават, работят и изграждат големи строителни обекти в СССР, Африка и Арабския свят.

По време на краткотрайна кампания, инспирирана от Йосиф Сталин , през 1940-те години над 250 000 българи в Пиринска Македония са обявени за етнически македонци заради сближаването с Титова Югославия и проекта за създаване на Балканска федерация . Известно време след провала на проекта за федерация, БКП се отказва от позициите на македонизма , но официално запазва мълчание. По време на мартенския пленум на ЦК на БКП през 1963 г. позицията по македонския въпрос от 1940-те години е официално отречена.

По отношение на Западните покрайнини , БКП следва постоянна политика в защита на българския им характер. Издействано е преподаване на български в тамошните училища, през 1940-те години известно време се преподава по български учебници. През 1968 г. се прави опит за изграждане с пари от България на електроцентрала в района на Босилеград .

По отношение на малцинствените въпроси БКП също променя политиката си с течение на времето. В първите години след 9 септември 1944 г. БКП позволява на много български турци и евреи да се изселят съответно в Турция и Израел . През 1951 г. Политбюро на ЦК на БКП взема Решение за подобряване на работата на партията сред турското население . На турското малцинство са предоставени широки права за самоопределение. В районите с преобладаващо турско население се позволява изучаването на турски език, излъчват се радиопрограми на турски , създават се турски културни състави. Турските младежи влизат с привилегия във висшите училища. До края на 1970-те години са сключени няколко изселнически спогодби с Турция.

След посещение на турския президент в София, на което той заявява, че повече няма да се сключват изселнически спогодби, отношенията между България и Турция се изострят едновременно с тези между правителството и турското население. През 1980-те години БКП организира т. нар. Възродителен процес за смяна на турско-арабските имена на българските турци, българите-мохамедани и изповядващите исляма цигани с български имена.

След 1985 г. България изпада в икономическа стагнация . Ръководството на БКП възприема линията на ? гласност “ и ? преустройство “ (на руски : ?гласность“ и ?перестройка“ ) на новия партиен и държавен ръководител в СССР Михаил Горбачов .

В периода 1944 ? 1989 г. БКП увеличава членската си маса около 40 пъти, като към края на 1989 г. тя наброява около 1 милион членове. Някои хора се присъединяват към БКП веднага след 9 септември 1944, тъй като не са имали възможност да го направят, докато тя е била в нелегалност. Голям брой хора обаче се присъединяват от кариеристични подбуди и заради големите привилегии на членовете на БКП в обществото. Самата процедура по членство е доста бюрократизирана и сложна, което създава условия за развитието на корупция и шуробаджанащина при осъществяването ?. Първичните партийни организации по месторабота или местоживеене са основен инструмент за пълен контрол върху дейността на предприятията от страна на БКП, както и за намеса в бита на хората. Затова едно от първите искания на опозицията на Кръглата маса е тяхното разформироване.

Трансформиране в БСП (1989 ? 1990) [ редактиране | редактиране на кода ]

  Основна статия: Българска социалистическа партия

На Ноемврийския пленум (1989) ЦК на БКП приема предложената още през 1988 г. оставка на Тодор Живков от поста генерален секретар на ЦК на БКП . С това фактически се слага начало на процеса на демократизация. Смяната на Т. Живков е поставена на дневен ред от група членове на Политбюро, всичките партизани от неговата бригада ?Чавдар“: Димитър Станишев , Йордан Йотов и Добри Джуров . За нов лидер на партията е избран Петър Младенов . Новото ръководство обявява курс към демократични реформи и развитие на пазарна икономика.

В началото на 1990 г. на Х?V извънреден конгрес ръководството на БКП се обявява за промяна на ценностната система на партията, обновление в духа на плурализма и демокрацията и възприемане на демократичния социализъм като основна идеология. Конгресът приема ?Манифест за демократичен социализъм“ и нов устав. На мястото на Централния комитет се появява нов ръководен орган ? Висш партиен съвет, оглавен от Александър Лилов , и се предлага смяна на името на партията. ^[22] След предварителен вътрешнопартиен референдум, одобрил промяната, БКП се преименува на Българска социалистическа партия на 3 април 1990 г.

При преименуването си БСП се обявява открито за социалдемократическа партия, без да се отказва от придобивките, които запазва като наследство от своята предшественица. По-късно със закон имуществото на управлявалите партии БКП и БЗНС, както и на ДКМС и частично на Българските професионални съюзи , е конфискувано.

След 1990 г. възникват нови партии и формации, които се именуват Българска комунистическа партия (или с производни имена от нейните названия през годините), като претендират да са наследници на нейните традиции и идеология ? например Българска комунистическа партия (с председател Владимир Спасов ), Съюз на комунистите в България , Комунистическа партия на България , Партия на българските комунисти и др.

Организационна структура [ редактиране | редактиране на кода ]

Партийни конгреси [ редактиране | редактиране на кода ]

  Основна статия: Конгреси и национални конференции на БКП

Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите .

Конгресите и националните конференции приемат програмата и устава на партията, утвърждават отчетите за изминалите периоди, разработват директиви и решения за по-нататъшната дейност. Избират централните ръководни органи на партията.

Централен комитет [ редактиране | редактиране на кода ]

  Основна статия: Централен комитет на Българската комунистическа партия

Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите .

Централният комитет на БКП е висш ръководен орган, който действа между конгресите.

Партийни лидери [ редактиране | редактиране на кода ]

  Основна статия: Генерален секретар на ЦК на БКП

• Димитър Благоев (1919 ? 1924)
• Васил Коларов (1924 ? 1933)
• Георги Димитров (1933 ? 1949)
• Вълко Червенков (1949 ? 1954)
• Тодор Живков (1954 ? 1989)
• Петър Младенов (1989 ? 1990)
• Александър Лилов (1990 ? 1990)

Партийна реторика [ редактиране | редактиране на кода ]

Няколко години след завземането на държавната власт в България на 9 септември 1944 г., управляващата коалиция на Отечествения фронт от 5 партии е свита до коалиция на БКП и БЗНС при отсъствие на други партии (поради саморазпускане и забрана). По този начин фактически е наложен модел на двупартийна система в политическата система на страната. В конституцията на държавата изрично е записана ръководната роля на БКП, поради което периодът на управление начело с БКП впоследствие е наричан от нейните критици ?тоталитарен“ и ?комунистически“. Според идеологическата доктрина на БКП обаче в страната, докато тя е на власт, се строи и се развива социалистическо общество, след изграждането на което следва етап на строителство (както в СССР ) на безкласово комунистическо общество.

През период на двупартийно управление на страната под ?Партията“ се разбира единствено и само БКП (за разграничение от БЗНС, който е съюз по име, макар да е политическа партия). В официални документи и в средствата за масова информация се ползва формулировката ?Партията и Правителството“ се употребява главно през периода 1944 ? 1956, като след периода на идването на власт на Тодор Живков в средствата за масова информация вече се използва термина Партийно и Държавно ръководство което включва Генерален секретар на ЦК на БКП (до 1981 г. Първи секретар на ЦК на БКП), членове и кандидат-членове на Политбюро, Секретариата на ЦК на БКП ? включващ секретари на ЦК на БКП, Постоянно присъствие на БЗНС, включващо Секретар на БЗНС, Секретари на Постоянното присъствие на БЗНС и Членове на Постоянното присъствие на БЗНС, Председател, заместник-председатели и членове на Държавния съвет на НРБ и председател, заместник-председатели на Министерския съвет и министри (членове на Министерския съвет на НРБ) като обобщение за висшите ръководни органи на Народна република България . Пример за съществуващата партийно-държавна реторика и йерархия на властта е споменаването на двете партии и държавните органи в медиите след провеждане на съвместни мероприятия за важни за страната въпроси, както и присъствието на трибуната на Мавзолея на Георги Димитров на 9 септември (националния празник на НРБ), 1 май ( Ден на труда ), 7 ноември (Деня на Великата Октомврийска социалистическа революция и национален празник на СССР) и 24 май ( Ден на славянската писменост и култура ) на Генералния секретар на ЦК на БКП, членовете и кандидат-членовете на Политбюро и секретарите на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, председателя и заместник-председателите на Държавния съвет на НРБ и председателя и заместник-председателите на Министерския съвет на НРБ, като лицата, заемащи тези длъжности присъстват подредени така и на всички официални президиуми на партийни и държавни мероприятия. Друг такъв пример, касаещ официалната идеология на комунистическо-земеделското братство и единство е книгата ? двутомник на Тодор Живков със заглавие : ?Партията е вярна на своите верни съюзници“ , която Генералния секретар на ЦК на БКП издава във време отбелязващо редица кръгли годишнини ? по случай 40 годишнината от събитията на 9 септември 1944 г., 1300 годишнината от създаването на българската държава, 100 годишнината на БЗНС. Друг пример легитимиращ Политбюро, секретариата на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС както и ръководствата на Държавния съвет на НР България и Министерския съвет на НР България е награждаването на членовете на ръководствата на двете партии и държавното ръководство с най-високия орден на НР.България ? орден ?Георги Димитров“ при навършване на 50 и 60 години, и награждаването на 7 септември 1984 г. с другия най-висок орден на НРБ ? орден ?13 века България“ на Генералния секретар на ЦК на БКП, членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секретарите на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС, секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, членовете на ПП на БЗНС, председателя, заместник-председателите и членовете на Държавния съвет на НР България и председателя, заместник-председателите и членовете (министрите) на Министерския съвет на НРБ, за което е прието специално решение на Политбюро на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС като това е първото награждаване с този орден, откакто е създаден ? 1981 г. и в следващи години с него са награждавани по изключение някои чуждестранни партийни и държавни ръководители, активни борци против фашизма и капитализма, един военен деец, писатели, художници и деятели на изкуството. Разбира се също пример за съществуващите атрибути на партийно-държавната власт е и обслужването на Генералния секретар на ЦК на БКП, на членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секретарите на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС с луксозни държавни автомобили от Управление за безопасност и охрана-УБО, така както и председателя, заместник-председателите и членовете на Държавния съвет на НРБ и председателя, заместник-председателите и членовете (министрите) на Министерския съвет на НР България, а така също и разполагането от лицата, заемащи тези високи длъжности на високочестотен специален телефон в домовете им наричан петолъчка. От друга страна пример за използваната терминология за периода 1944 ? 1956 е изказване от 1948 г. на Вълко Червенков :

?Партията и Правителството не можеха да поверят развитието на изобразителните изкуства и на всички изкуства в ръцете на една, която и да било, група от деятели, организирани корпоративно, откъснати фактически от партийното ръководство. И областта на културния фронт трябва да се ръководи от Партията.“ ^[23]

Коалиционен партньор [ редактиране | редактиране на кода ]

Коалиционния партньор на БКП в НРБ е БЗНС (казионен) , а двете партии съставляват Отечествения фронт в периода 1948 ? 1990. Коалицията от 1971 г. е на конституционна основа, тъй като съгласно чл. 1, ал. 3 от Конституцията на НР България: Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз и така двете партии имат ръководна роля в държавата.

Печатни издания [ редактиране | редактиране на кода ]

Началото на социалистическия печат се поставя с вестник ?Работник“. Първият му брой излиза във Велико Търново на 1 ноември 1892 г. Той прави обществено достояние създаването на БСДП , която е най-ранният предшественик на БКП. ^[24] Следват:

• в-к ?Социалист“
• в-к ? Работнически вестник “ (1897 ? 1937)
• в-к ? Работническо дело “ (1927 ? 1990), преименуван (1990) в ? Дума “
• сп. ? Ново време “

Участия в избори [ редактиране | редактиране на кода ]

Парламентарни [ редактиране | редактиране на кода ]

• От 1949 г. до 1986 г. е част от коалицията Отечествен фронт.

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Цитирани източници

• Кралевска, Нася. Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията. София, Работилница за книжнина ?Васил Станилов“, 2011. ISBN 978-954-8248-89-1 .
• Марков, Георги . Покушения, насилие и политика в България 1878 ? 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4 .
• Недев, Недю . Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, ?Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4 .
• Огнянов, Любомир . Политическата система в България 1949 ? 1956. София, ?Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9 .
• Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2 .
• Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на ?Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X .

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Номенклатура  ? елит от партийни функционери в Съветския съюз и други държави от Източния блок
• Съюз на комунистите в България
• Българска комунистическа партия (Владимир Спасов)

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Организационната и властова пирамида на БКП Архив на оригинала от 2013-12-16 в Wayback Machine . представя книгата на историка Александър Везенков ? ?Властови структури на Българската комунистическа партия 1944 ? 1989 г.“

Нормативен контрол GND ISNI NLI J9U LCCN NKC NLA IdRef VIAF WorldCat

Портал ? Съвременна епоха “            Портал ? Политика “            Портал ? България “            Портал ? Студена война “