от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бунтът на Нестор
е въоръжено движение на българи и
печенези
в
Северна България
през
1074
г.
Повод за бунта е новата данъчна политика на цариградското управление, което спира помощите, отпускани на пограничното население в
Силистра
. В опит да прекрати бунта император
Михаил VII Дука
назначава българския
болярин
Нестор
за управител (катепан) на областта.
Нестор взема страната на своите сънародници и оглавява бунта, като след сключен съюз с печенегите нахлува в ?Македонската област“ (днешна Южна България), а впоследствие обсажда
Цариград
.
[1]
Исканията са да им бъде предаден първият министър Никифорица, тъй като се смята, че той е отговорен за новата данъчна политика.
След последвалия раздор между бунтовниците и печенегите Нестор се връща в Северна България. Не е известно още колко време продължават бунтовете.
Бунтът е неуспешен.
Български въстания срещу византийското владичество
|
|---|
| |
|
