Буково (област Благоевград)

Буково
	Буково
	; панорама
	Буково Буково
Общи данни
Население	974 души (15 март 2024 г.) ; 58,7 души/km²
Землище	16,593 km²
Надм. височина	1021 m
Пощ. код	2915
Тел. код	07532
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	07003
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община ; ? кмет	Гоце Делчев ; Владимир Москов ; ( БСП за България ; 1995)
Кметство ; ? кмет	Феим Арнауд (ДПС)
	Буково в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Буково .

Бу?ково е село в Югозападна България . То се намира в община Гоце Делчев , област Благоевград .

География [ редактиране | редактиране на кода ]

Село Буково се намира в планински район. Новата част на селото се намира на малко плато, от което се разкрива изглед към долината на река Места . Край селото има много места, които се посещават от туристи ? Момина Кула, Ниве и др.

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Край селото се намира късноантичната и средновековна крепост Момина кула , археологически паметник с национално значение.

В XIX век Буково е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя . В ? Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Буково ( Boukovo ) е посочено като село с 50 домакинства и 85 жители помаци . ^[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

?

Буково, 3 часа на СЗ от Неврокоп , 1/2 час от Карасу . Дърводелци; правят катран, продават борина. 40 къщи, помаци. ^[3]

“

Съгласно статистиката на Васил Кънчов (? Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година Буково е българо-мохамеданско селище. В него живеят 255 българи - мохамедани ^[4] в 40 къщи. ^[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Буково има мюсюлманско мъжко население 170 души, което живее в 50 къщи. ^[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Буково са доброволци в Македоно-одринското опълчение . ^[7]

Население [ редактиране | редактиране на кода ]

Етнически състав [ редактиране | редактиране на кода ]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. : ^[8]

	Численост
Общо	917
Българи	81
Турци	788
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	7
Неотговорили	40

Личности [ редактиране | редактиране на кода ]

Родени в Буково

Георги Ан. Ансжиев, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина, орден ? За храброст “ ?V степен ^[9]
Фатме Пехливан - български лекар

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ www.grao.bg
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт ? София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 128-129.
↑ Z . Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Сред?цъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Сред?цъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.
↑ К?нчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 196.
↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 ? 1896]. с. 273.
↑ Стоян Райчевски ? ?Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция ?Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция ?Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 832.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция ?Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция ?Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 35.

Тази статия за селище в България все още е мъниче . Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт ? София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 128-129.

[3] Z . Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Сред?цъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Сред?цъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.

[4] К?нчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 196.

[5] Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 ? 1896]. с. 273.

[6] Стоян Райчевски ? ?Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0

[7] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция ?Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция ?Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 832.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-8] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.

[9] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция ?Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция ?Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 35.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]