Бруно Апиц
(на
немски
:
Bruno Apitz
) е германски
писател
на произведения в жанра драма, биография и мемоари. Един от оцелелите в концентрационния лагер
Бухенвалд
.
Бруно Апиц е роден на 28 април 1900 г. в Лайпциг, Германия, в многодетно семейство. Посещава училище до четиринадесет години, след което започва да се обучава една година като щамповчик, но поради бедност става помощник в търговията. По време на Първата световна война е страстен привърженик на лидера на Германската комунистическа партия
Карл Либкнехт
. На 17 години произнася реч пред стачкуващите фабрични работници, в резултат на което е осъден на девет месеца затвор, а после за измяна една година. В затвора активно се занимава с литература и пише стихотворения.
След помилването работи в книжарница. През 1919 г. се присъединява към
Социалдемократическата партия на Германия
(СПД), а през 1927 г. към по-радикалната
Комунистическа партия на Германия
(КПД). Участва активно в
Германската ноемврийска революция от 1918 г.
и в опозиция срещу
Каповския пуч
от 1920 г. През 1920 г. публикува първите си стихотворения и кратки разкази в комунистически вестници.
Пише първата си пиеса ?Der Mensch im Nacken“ през 1924 г. В периода 1928 ? 1930 г. е директор на Централното издателство ?Roten Hilfe“ (
Червена помощ
) в Берлин. В периода 1930 ? 1933 г. е член на Федерацията на пролетарско-революционните писатели (BPRS) и председател на окръжната група в Лайпциг.
По-късно, при нацисткия режим, многократно е затварян в различни лагери за разпространение на социалистическа антивоенна пропаганда и като активен член на Комунистическата партия. В периода 1937 ? 1945 г. е затворник на концентрационния лагер
Бухенвалд
край Ваймар, където прави скулптури.
След войната, от 1945 г. работи в
източногерманската държавна филмова компания DEFA
и пише пиеси за радиото. Той е един от основателите на
Германската единна социалистическа партия
(SED), която става доминиращата партия в
Германската демократична република
. В началото на 50-те години работи като информатор в бившия лагер Бухенвалд и участва в плана за най-ранната експозиция, показана там през 1952 г.
През 1956 г. се жени за Марлис Киекафер, с която имат дъщеря.
Най-известния му мемоарен роман ?Голи сред вълци“ е публикуван през 1958 г. Книгата е екранизирана неколкократно, последно през 2015 г. в едноименния филм с участието на
Флориан Стетър
,
Питър Шнайдер
и
Силвестър Грот
.
Член е на Академията на изкуствата на ГДР от 1961 г. и на
PEN
-клубовете на ГДР. Обявен е за почетен гражданин на Лайпциг през 1976 г.
Бруно Апиц умира на 7 април 1979 г. в Берлин.
Гробът на писателя в Берлин
- Der Mensch im Nacken (1924)
- Nackt unter Wolfen (1958)
Голи сред вълци
, изд.: ?
Народна култура
“, София (1960, 1978), изд.: ?
БЗНС
“, София (1985), прев. Мария Стайнова
- Esther (1959)
- Der Regenbogen (1976)
- Schwelbrand. Autobiografischer Roman (1984)
Тлеещият огън
, изд.: ?
Партиздат
“, София (1989), прев. Фани Караджова-Потоцка
- 1960 Nackt unter Wolfen ? ТВ филм
- 1962 Esther ? ТВ филм
- 1963
Голи сред вълци
, Nackt unter Wolfen
- 2015 Nackt unter Wolfen ? ТВ филм
Нормативен контрол
 | |
|---|
|