от Уикипедия, свободната енциклопедия
Две сестри, картина от
Вилиам Адолф Бугро
.
Братя и сестри
е обобщаващо понятие за
деца
, родени от една и съща двойка
родители
или от един общ и един различен родител. В българския език няма еднозначна дума за това родство. На други езици
братя и сестри
се превежда като
sibling
? на английски,
Geschwister
? на немски,
fratrie
? на френски,
sourozenec
? на чешки.
Синовете
спрямо родителите се наричат братя, а
дъщерите
? сестри.
В зависимост от степента на
родство
братята и сестрите могат да бъдат:
- Пълнокръвни (родни) ? от една и съща двойка биологични родители,
- Полукръвни (природени) ? от един общ и един различен биологичен родител,
- Доведени братя или сестри ? когато двама родители нямат общи деца, но имат синове или дъщери от предишни бракове или ако двойката е бездетна, но е осиновила деца от различни родители.
Обикновено братята и сестрите израстват заедно в едно семейство и изпитват силни чувства един към друг ? любов, привързанаст. Често имат сходни интереси и си приличат един на друг, особено еднояйчните
близнаци
. Отношенията могат и да се усложнят, най-често във връзка с получаването на
наследство
.
- Първороден ? първородният син. В патриархалните семейства получава най-голямото наследство (правило на
майората
), а в династичните семейства ? правото да управлява, вж.
Примогенитура
.
- Най-малък син ? като син, който остава в семейството и се грижи за родителите си, според някои древни обичаи получава наследството (правило на
минората
).
- Багренороден
? в средновековна
Византия
и
България
. Не е първи син на владетеля, но като първи роден след неговото коронясване добива правото на
престолонаследник
.
- Дъщерите обикновено са получавали
зестра
, когато се омъжат.
В съвременна България братята и сестрите са с еднакви наследствени права, уредени в Закона за наследството от 1949 г., вж.
Закон за наследството
.
В преносен смисъл
Братя и сестри
се използва за членове от едно племе, народ или нация, религиозни или политико-социални общности.
