Боян Красимиров Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик. Директор на програма (2004-2010) и вицепрезидент (2007-2010) на Международния философски колеж, Париж. Доцент, преподавател в Софийския университет ?Св. Климент Охридски“ , Нов български университет и Берлинския университет за изкуства.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 22 юли 1970 г. в София. Завършва българска филология (1994) и философия (1997) в Софийския университет. Става преподавател по Теория на литературата към Катедрата по теория и история на литературата в СУ ?Св. Климент Охридски“ (1997-1999). През 1998 г. защитава докторска дисертация на тема ?Наративната система в романите на Достоевски (от ?Престъпление и наказание“ до ?Братя Карамазови“)“ .

От 1999 г. е член на Департамента по нова българистика към НБУ, където води лекционния курс ?Подходи към текста“ .

През 2000 г. осъществява тримесечно постдокторално изследване в Националния институт за френски език (l'INaLF, CNRS), Париж. Тема на изследването: ?Символът и алегорията в сюрреализма“ .

През 2011 г. на Боян Манчев е присъдено академичното звание ?доцент“. ^[1]

Научна и творческа дейност [ редактиране | редактиране на кода ]

Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията , философията на изкуството и политическата философия. Изнася лекции в множество европейски, американски и японски университети и културни институции. Ръководи семинара ?Фантазмът, субектът и смисълът“ към Международния философски колеж, Париж.

В последните малко повече от две десетилетия Боян Манчев организира конференции и публични форуми в областта на философията, съвременното изкуство и политика, изнася множество лекции и ръководи програми в едни от най-значимите утвърдени академични институции, центрове за изкуства и галерии, но също така и в независими пространства, между които Universitat der Kunste Berlin (UdK) ^[2] , Haus der Kulturen der Welt, Volksbuhne am Rosa-Luxemburg-Platz, KW , nGbK , Sophiensæle , Vierte Welt , Kolleg Friedrich Nietzsche ( Ваймар ), TQW , Akademie der bildenden Kunste , Universitat fur angewandte Kunst , mumok , IWM ( Виена ), WUK ; ZKM ( Карлсруе ) и Hochschule fur Gestaltung, Akademie Schloss Solitude, Kunstlerhaus Mousonturm, Justus-Liebig-Universitat, Kampnagel, apexart и PS1 ( Ню Йорк ), College international de philosophie, Palais de Tokyo, EHESS, CND ( Париж ), Festival d’Avignon, Delicatessen Marseille, Maison de la Danse, Accademia di Brera, Museu de Serralves, BAK ( Утрехт ), UTCP и Keio University в Токио и Колежът за изкуства в Каназава, CAFAM, Whitechapel Gallery и Chelsea College of Arts, Istanbul Modern , Metelkova, MaMa, Музе? на современата уметност (MoCA), ICA ( София ) и много други. Сътрудничи и участва в дебати с философи и теоретици от различни поколения, между които Жан-Люк Нанси , Антонио Негри , Жак Дерида , Шантал Муф , Роберто Еспозито , Аленка Зупанчич , Борис Гройс , Жакоб Рогозенски , Фредерик Нера , Федерико Ферари , Артьом Магун , Рада Ивекович , Габриела Бастера , Миглена Николчина , Александър Кьосев , Ангел В. Ангелов , Владимир Градев и Димитър Вацов .

Боян Манчев се включва като теоретик, драматург или изпълнител в проекти на театрални режисьори, хореографи и визуални артисти, между които Елке Мархьофер , Tим Етчелс (?The Frequently Asked“), Ани Васева (?Окото“, ?С“, ?Малки момиченца“), Борис Шармац (?Expo Zero“).

Автор е на над триста студии и статии, публикувани на български, френски, английски, немски, италиански, японски, китайски, португалски, руски, шведски и други езици.

Съставител е на броевете на списанието ?Rue Descartes 64: La metamorphose“ (Paris: PUF, 2009) и ?Rue Descartes 67: Quel sujet du politique?“ (Paris: PUF, 2010, в сътрудничество с Рада Ивекович и Габриела Бастера).

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

Монографии [ редактиране | редактиране на кода ]

• ?Свят и свобода. Трансцендентална философия и модална онтология“ (София, НБУ, 2023) ^[3]
• ?Краят на съвременното изкуство? (Или бъдещето на изкуството)“ (София, ?Метеор“, 2023) ^[4]
• ?Свобода въпреки всичко. Том I: Свръхкритика и модална онтология“ (София, ?Метеор“, 2021)
• ?Зима: Вещици, комети“ (София, ?Метеор“, 2020)
• ?Новият Атанор. Начала на философската фантастика“ (София, ?Метеор“, 2019/2020)
• ?Тъмна поема“ (София, ?Метеор“, 2019)
• ?Метеор. Избрани театрални текстове“ (съвместно с Ани Васева) (София, ?Метеор“, 2018)
• ?Облаци. Философия на свободното тяло“ (София, ?Метеор“, 2017)
• ?Логика на политическото. Метаморфози на политическата общност и политическия субект“ (София, ?Изток-Запад“, 2012) ^{[5] [6]}
• ?По никое време / Out of Time“ , Каталог-Студия (двуезично издание) (София, изд. на СГХГ, 2011)
• ?Тялото ? Метаморфоза“ (София, ?Алтера“, 2007) ^[7]
• ?Невъобразимото: Опити по философия на образа“ (София, НБУ, 2003) ^[8]

Монографии на други езици [ редактиране | редактиране на кода ]

• Boyan Manchev, Ani Vaseva, Yasuo Kobayashi, Tempus fugit (Sofia: Metheor, 2021)
• Boyan Manchev, Jean-Luc Nancy, Federico Ferrari, Tomas Maia, Persistencia da obra / Persistance de l’œuvre , Tome I:  Arte e politica / Art et politique (Lisbonne: Documenta, 2021)
• Boyan Manchev, Jean-Luc Nancy, Federico Ferrari, Tomas Maia,  Persistencia da obra / Persistance de l’œuvre , Tome II:  Arte e religiao / Art et religion (Lisbonne: Documenta, 2021)
• 世界の他化 ラディカルな美?のために, [ L’alteration du monde. Pour une esthetique radicale / Изменението на света. За една радикална естетика ], превод от френски на японски език: Юмико Йокота [?田 祐美子 （ヨコタ ユミコ） ] и Шико Йока [井岡 詩子 （イオカ ウタコ）] (Tokyo: Hosei University Press, “Universitas”, 2020)
• Dark Poem (Sofia: Metheor, 2019)
• Clouds. Philosophy of the Free Body (Sofia: Metheor, 2019)
• Miracolo (Milano: Lanfranchi Editore, 2011)
• L'alteration du monde. Pour une esthetique radicale (Paris: Lignes, 2009).
• La Metamorphose et l'Instant ? Desorganisation de la vie (Paris/Strasbourg: La Phocide, 2009) ^[9]

Съставителство [ редактиране | редактиране на кода ]

• Revue Lignes n°69:  Logiques Du Conspirationnisme , Paris, ноември 2022. Съ-съставителство и съ-автор: Боян Манчев.
• Х. Ф. Лъвкрафт, Произведения, 1: Сънища във вещерската къща (София, ?Метеор“, 2022)
• сп. "Критика и хуманизъм", кн. 52: "Модалност и идентичност", Съставители Дарин Тенев и Боян Манчев (София, ФХСИ, 2021)
• Красимир Манчев, Принципи на оперативното езикознание , съставителство и редакция на книгата Александра Манчева и Боян Манчев, (София, ?Метеор“, 2018)
• Rue Descartes 64 : La Metamorphose (Paris: PUF, 2009)

Драматургия [ редактиране | редактиране на кода ]

• 2022: ?Атлантида“ (съвместно с Ани Васева; реж. Ани Васева). Премиера в София: 16 и 17 юни 2022, Swimming Pool; премиера в Берлин: 26 и 27 август 2022, ACUD Theater
• 2021: ?Дарума“ (реж. Ани Васева, теория: Боян Манчев). Премиера ? 10 декември, 19:00, кино ?Люмиер“
• 2020: ?Един ден, в който има всичко“ (реж. Ани Васева, теория: Боян Манчев). Премиера - октомври 2020.
• 2019: ?Хиджиката и неговият двойник“ (концепция, текст, постановка и драматургия: Ани Васева, Боян Манчев и Леонид Йовчев, консултанти: Футоши Хошино и Ясуо Кобаяши). Премиера - Пловдив 2019, 20 септември 2019 г. (Държавен куклен театър ? Пловдив). Софийска премиера - 30 октомври 2019 г. в Културен Център СУ и 31 октомври 2019 г. в Дом на киното. Представяне в Токийски Университет (Токио) - 1 декември 2019 г.
• 2019: ?Хофман“ (съвместно с Ани Васева; реж. Ани Васева). Премиера - май 2019, Гьоте-Институт България
• 2017: ?Пътуване към ада“ (съвместно с Ани Васева; реж. Ани Васева, теория: Боян Манчев). Премиера - октомври 2017, ДНК, София
• 2016: ?Тотална щета“ (реж. Ани Васева, драматург: Боян Манчев). Премиера - март 2016, ДНК, София
• 2015: ?Малдорор“ (реж. Ани Васева, теория: Боян Манчев). Премиера - октомври 2015, Френски Институт в България
• 2013: ?Фаетон: Изверги“ . Театрална група ?Метеор“ ^{[10] [11]}
• 2012: ?Франкенщайн“ (съвместно с Ани Васева). Театрална група ?Метеор“, Премиера - февруари 2012, Сфумато, София ^[12]
• 2011: ?Пиеса за умиране“ (съвместно с Ани Васева). Театрална работилница ?Сфумато“ ^[13]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Официален сайт на Боян Манчев
• Publications de Boyan Manchev diffusees sur Cairn.info
• Книги на Боян Манчев на сайта на издателство ?Метеор“
• Distinguished Fellows des Kollegs Friedrich Nietzsche
• Current apexart resident Boyan Manchev - Fellowship Program and Fellowship Lecture Series, New York
• Prof. Dr. Boyan Manchev, Philosophy of Metamorphosis, Metamorphosis of Philosophy, Lecture and seminar, HZT, UdK, Berlin, 2015-2016
• The Right to Philosophy: Traces of the International College of Philosophy
• От и за Боян Манчев в Своден каталог НАБИС ? национален каталог на академичните библиотеки в България
• Произведения от и за Боян Манчев в библиотеки ( WorldCat Catalog )
• Профил на доц. Боян Манчев на сайта на департамент Изящни изкуства на НБУ
• Научна литература, свързана с Боян Манчев, в Google Наука
• Страница на Боян Манчев в LiterNet

Статии

• ?Интерпретации на идеологията, идеология на интерпретациите (Върху полемиките в българското литературознание)“ , сп. ? Литературна мисъл “, 1999, кн.1
• ?Херменевтиката и нейните двойници (Сборникът ?Херменевтика: текстове, науки“ и херменевтичният проект на Жан Болак)“ , в. ? Литературен вестник “, бр. 25, 27 юни ? 3 юли 2001 г.
• ?Вечното завръщане на Одисей“ Архив на оригинала от 2009-08-11 в Wayback Machine ., в. ?Култура“, бр. 23, 7 юни 2002 г.

Интервюта

• ?Боян Манчев, философ: Без наука оставаме в Третия свят“ Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine ., интервю на Петър Петров, в. ?Политика“ , 6 юни 2008 г.

За него

• Миглена Николчина, ?Метеорът Манчев“ , Литературен вестник, бр. 31/2020
• Ангел В. Ангелов, ?Модалност: Надежда“ , Литературен вестник, бр. 31/2020
• Александър Кьосев, ?Желание и нежелание“ , Литературен вестник, бр. 31/2020

Нормативен контрол BNF CONOR.BG GND ISNI LCCN NKC PLWABN VIAF WorldCat