Болярин
е средновековна наследствена
титла
, носена от най-висшата прослойка на
феодалната
аристокрация на
България
,
Русия
,
Влашко
и
Молдова
между
X
и
XVII век
.
Предполага се, че думата произхожда от езика на дунавските прабългари и оттам се внася в старобългарския ?
бол?ринъ
. Разпространила се е и в други славянски езици, както и в някои романски. В старобългарския се изписва като
бол?ринъ
, също и като
бо?ринъ
, в
староруския
се изписва като
боляринъ
, а на съвременен руски ?
боярин
.
През
Първото българско царство
болярите се делели на:
- боили
(първенци) и
багаини
(военни началници)
- велики (големи) и мали (малки)
- вътрешни и външни.
Според ?
Книга за церемониите
“ на
Константин VII
, по времето на
Симеон Велики
великите боили са били шест на брой. Те участвали в
Съвета на Великите боили
, който решавал най-важните държавни дела. През
Второто българско царство
болярите също се делели на велики и мали в зависимост от имуществото си или функциите, които изпълнявали в държавната администрация.
Често титлата
боляр
се носела заедно с друга като
кавхан
,
боритаркан
,
ичиргу боила
,
миник
,
челник
,
велик логотет
, велик
войвода
,
протовестиарий
и др. Най-високопоставените участвали в
Синклита
(Болярски съвет), който съветвал българския владетел през
Първата
и
Втората българска държава
. Те се ползвали с многобройни привилегии и заемали най-висшите административни и военни длъжности. Това било предпоставка за концентриране на голяма власт в ръцете им, което водело до чести заговори срещу владетеля или отцепване на цели области от държавата и обявяването им за независими. Болярската титла е премахната и привилегиите отнети след покоряването на
България
от
Османската империя
.
Руските боляри, наричани
бояре
(ед.ч.
боярин
), притежавали значителна власт, поддържана чрез военната подкрепа, която оказвали на киевските
князе
. Властта и репутацията на много от тях скоро станали зависими от държавната служба, семейната история на службата и в по-малка степен от притежанието на земя.
Боярите заемали най-високите държавни постове и чрез Думата (държавния съвет) съветвали княза. Те получавали щедри поземлени дарения и били главните законодатели на
Киевска Рус
.
Когато политическият център на държавата е преместен в
Москва
през
XIV
и
XV век
, боярите запазват своето влияние. Със затвърждаването на властта на Великите Князе на Московието, боярите започват да губят своите позиции и влияние, особено при
царете
Иван III
и
Иван IV
Грозни, които крайно ограничават властта на князете през
XVI век
. Старото им право да заменят службата при един господар с тази при друг е отменено, както и правото им да притежават земя без да се задължават да служат на царя.
Боярската дума
се увеличава от тридесетина до към стотина души през
XVII век
, но през
1711
година е разпусната от цар
Петър Велики
.
Сред
румънците
болярската класа се оформила от първенците (
cneaz
или
jude
) на земеделските общности през раното Средновековие. Първоначално бойерите (на
румънски
:
boier
) били избирани, но по-късно те превърнали своите съдебни и административни правомощия в наследствени като постепенно ги разпрострели и върху други общности. След появата на по-сложни политически структури в района привилегированият статут на болярите подлежал на потвърждение от централната власт, която използвала това си право за да включва в бойерската класа индивиди, отличили се във военните си или граждански длъжности, чрез награждаването им със земя от държавните имоти.
Влашките бойери с течение на времето се разделили на 'велики' (тези които притежавали огромни и многобройни имоти и държали важни постове в централната администрация) и 'малки' (които имали малки имоти и по-маловажни длъжности). От началото на
15 век
те станали най-важната политическа сила във Влашко и Молдова. В
Трансилвания
те били или асимилирани от
унгарската
аристокрация или загубили своят статут, превръщайки се в обикновени селяни.
Въпреки че през вековете тяхната власт се редувала с периоди на централизирано управление, болярите във Влашко и Молдова разширили своите привилегии ? те имали неограничена власт върху жителите на своите владения, пълно право да налагат данъци и само боляри можели да заемат административни длъжности. Разделени на многобройни групировки, те често правели опити за сваляне на управляващите князе на тези две държави, процес често съпроводен със зверства и престъпления и от двете страни. От
16 век
нататък членовете на големите болярски фамилии заменили на троновете на Влашко и Молдова традционните князе от династиите
Basarab
(Бесараб) и
Mu?at
(Мушат).
На болярите е наречена улица ?Болярска“ в квартал ?
Триъгълника-Надежда
“ в
София
(
Карта
).
Болярски и фанариотски владетелски династии на Дунавските княжества (1330 ? 1862)
|
---|
| Боляри
| |
---|
| Фанариоти
| |
---|
|