Болградската гимназия ?Георги Сава Раковски“
е първата българска гимназия от
Възраждането
и се намира в
Болград
, Украйна.
Болградската гимназия в началото на ХХ век
Проект за българско средно училище в Бесарабия е разглеждан от руската администрация в средата на 40-те години, но не получава развитие заради руската политика за създаване на централизирана образователна система. Развитието му става възможно след
Кримската война
, когато Болград с около 40 български колонии е присъединен към
Молдова
. През януари 1858 година делегация на българските колонии представя в столицата
Яш
подписка за откриване на училището на княз
Никола Конаки-Богориди
, самият той от български произход. Съдействие им оказва и
Георги Раковски
, който по това време се намира в Яш и се познава с княза от ранна възраст.
[1]
На 10 юни 1858 година княз Никола Богориди издава
хрисовул
(грамота) за създаване на Народно централно училище в Болград, която подробно урежда неговия статут, финансиране и управление. То трябва да е достъпно за всички колонисти, независимо от материалното им положение, както и за всички православни, независимо от поста им, а преподаването по всички предмети става на български и румънски език. Грамотата прокламира, че преподаването в началните училища в колониите ще става на преобладаващия език в съответното селище ? български или румънски. Тя определя източници за финансиране на училището ? приходи на Болградската община и на други 39 общини
[2]
, както и начинът на неговото управление ? от Попечителски комитет от трима души, избирани с тригодишен мандат от делегати на българските колонии.
[3]
Българското централно училище ?Свети Кирил и Методий“ е тържествено открито на 1 май 1859 година с първи и втори прогимназиален клас. Обучението трябва да става в две степени ? тригодишен първи етап за подготовка на учители и писари и четиригодишен горен курс, завършването на който дава възможност за постъпване във висше училище. Класовете са създавани постепенно през годините, като последният 7-и клас е създаден през 1865 година.
[4]
Тълкувайки широко учредителния хрисовул на училището, неговото настоятелство се опитва да наложи обучението на български език и в 25-те начални училища в Румънска Бесарабия. През 1860 година то назначава за инспектор на начални училища революционера
Павел Грамадов
, който, заедно с директора на училището
Димитър Мутев
, обикаля селата в кампания за откриване на нови училища и промени в методиката на обучение в съществуващите. Това предизвиква конфликт с румънските власти, които смятат, че настоятелството е превишило правата си. Грамадов е уволнен, а опитът на негово място да бъде поставен
Пандели Кисимов
е неуспешен.
[5]
През следващите години ръководството на училището е в постоянни конфликти с администрацията, която се опитва да интегрира гимназията в румънската образователна система. Местните и централни власти предприемат многократни опити да разширят преподаването на румънски език и да въведат румънските програми по предмети като история. През 1876 година министерството на просветата изработва напълно нова учебна програма, заимствана от румънските училища с изключение на няколко предмета, като български език, но нейното въвеждане е осуетено от започналата
Руско-турска война
.
[6]
Заглавна страница на ?Ловчанският владика“
През 1861 година Болградската гимназия създава своя собствена печатница, която функционира до 1878 година. В нея са отпечатани повече от 70 книги, главно учебници и учебни помагала, използвани в много български училища. Там се печатат и различни брошури и периодични издания, като ?
Общ труд
“ и открито политическия ?
Български глас
“. От печатницата на Болградската гимназия излизат и първите издания на няколко художествени книги, като ?
Ловчанският владика
“ на
Теодосий Икономов
и ?
Изгубена Станка
“ на
Илия Блъсков
.
[7]
Александър Теодоров-Балан
пише в една своя мемоарна книга за младите си години.
[8]
:
| ?
|
През устройственото повремие на Болградската гимназия нейният живот е текъл твърде спокойно както в учебно, така и в обществено отношение. Тогава нейните учители са радили повече и книжевно, а нейната печатница е изкарала важни български издания. През следното повремие, от 1870 г. до Руско-турската война, се чувствува все по-осезателно да тупти един национализъм, вече не устройствен, но политически, тласкав, без устойност.
Случи се да дойдат за учение в гимназията неколцина юноши из България, следвали на сръбски стипендии в Белградски училища и напуснали поради някакви неприязни спрямо тяхната българска народност:
Димитър Йосифов
от Прилеп, друг от Видин, а трети,
Атанас Хитов
от Сливен... Тяхното дохождане в Болград съвпадна и с учителството на
Василь Стоянов
. Разкази на тия юноши за видено и патено в сръбската столица и другаде или за преживяно в техните родни места, занимаваха живо умовете и въображението на местните болградски ученици... Между нас затече една нова струя: тя се насочваше към самообразование и българщина.
|
“
|
След възстановяването на руската власт в Южна
Бесарабия
през 1878 година в гимназията се засилват процесите на русификация.
През 2001 г. се подписва протокол между образователните министерство на България и Украйна, съгласно който обучението в гимназията следва да се осъществява основно на български език.
Директорът Димитър Мутев през 1863 г.
- Сава Радулов
(15 март 1859 ? 20 август 1859)
- Димитър Мутев
(август 1859 ? 14 януари 1864)
- Георгий Маркович
(30 януари 1864 ? 2 август 1864)
- Теодосий Икономов
(12 август 1864 ? 7 ноември 1864)
- Васил Берон
(7 ноември 1864 ? 16 ноември 1867)
- Павел Теодорович
(1870 ? 1881)
- Георги Стаменов
(1881 ? 1888)
Сред известните възпитаници на Болградската гимназия са (по азбучен ред):
- Александър Малинов
(1867-1938) ? български политик, премиер на България
- Ангел Кънчев
(1850-1872) ? български революционер и национален герой
- Атанас Иванов Киров
(1858-?) ? опълченец, юрист, общественик, магистрат
- Гаврил Занетов
(1863-1934) ? юрист, общественик, магистрат
- Георги Сгурев
(1857-1941) - юрист, министър на правосъдието в правителството на
Константин Стоилов
- Георги Тодоров
(1858-1934) ? български генерал
- Данаил Николаев
(1852-1942) ? български генерал
- Димитър Греков
(1847-1911) ? български политик, министър в няколко български правителства
- Иван Колев
(1861-1917) ? български генерал
- Иван Салабашев
(1853-1924) ? български политик
- Йов Титоров
(1854-1924) ? български политик, министър в няколко български правителства, автор на книга и множество публикации
- Олимпий Панов
(1852-1887) ? български военен деец
- Порфирий Стаматов
(1840-1935) - юрист, министър на правосъдието в правителството на руския генерал
Казимир Ернрот
- ↑
Дойнов 2005
, с. 306 ? 308.
- ↑
Сюпюр 1999
, с. 102 ? 103.
- ↑
Дойнов 2005
, с. 308.
- ↑
Дойнов 2005
, с. 308 ? 309.
- ↑
Дойнов 2005
, с. 302 ? 303.
- ↑
Дойнов 2005
, с. 310 ? 312.
- ↑
Дойнов 2005
, с. 314.
- ↑
Александър Теодоров-Балан, ?Книга за мене си“, 1952 г., второ издание 1988 г.
- Цитирани източници