Божурище

Божурище
	Божурище
	; Читалище ?Христо Ботев“
	Божурище Божурище
Общи данни
Население	5905 души (15 март 2024 г.)
Землище	--- km²
Надм. височина	573 m
Пощ. код	2227
Тел. код	07112
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	05027
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община ; ? кмет	Божурище ; Георги Димов ; ( Движение ?Гергьовден“ ; 2015)
Адрес на общината
	бул. ?Европа“ 85 ; п.к. 2227 ; www.bozhurishte.bg
	Божурище в Общомедия

Божурище е град в Западна България , административен център на община Божурище , Софийска област . Населението му е около 5900 души (2022).

География [ редактиране | редактиране на кода ]

^{Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.}

Градът е разположен на 573 метра надморска височина в западната част на Софийското поле , на 13 километра северозападно от центъра на София и на 16 километра югоизточно от Сливница . ^[3] Възникнал в края на XIX век като военен обект, той и днес няма собствено землище ? основната му част се намира в землището на село Гурмазово , а квартал ?Максим Горки“ ? в землището на Пролеша .

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Началото на днешния град Божурище като населено място е поставено през 1897 г., когато в землището на село Гурмазово е създаден коневъден комплекс за нуждите на армията. В строево и домакинско отношение е подчинен на тогавашното Министерство на войната. Около него постепенно започва постепенно застрояване на частни и държавни сгради и така се оформя бъдещото населено място. Конско военноремонтно депо е формирано на 1 януари 1897 г. в с. Гурмазово , Софийско , съгласно Височайши указ № 2/1897 г. На 1 януари 1900 г. е преименувано на Ремонтно конско депо и е преместено в с. Божурище. Със Заповед № 89/1906 г. на Военното ведомство, от 1 март 1906 г. към депото е разкрито ?конезаводско“ отделение, което извършва селекция и собствено производство на коне. През 1941 г. Конезавода е преименуван на Военно депо за коне ?Божурище“. С това наименование функционира до 1951 г. Първото условно наименование на депото е под. 9940. От 10 март 1950 г. получава военнопощенски номер 7580, а от 13 ноември 1950 г. ? военнопощенски номер 35360?А. Съществува под името Конно-спортна база ?Ген. Крум Лекарски“.

Селището е наречено Божурище заради многото диви божури в поляните около него. Днес от тях са запазени само малък брой отделни екземпляри в две доказани находища, за които е в ход процедура по обявяване на защитени зони.

Община Божурище е основана през 1934 г. като ?селско общинско управление“, а впоследствие претърпява промени:

1949 ? 31 януари 1959 г. ? ?Селски народен съвет“.
1 февруари 1959 ? 31 март 1979 г. ? ?Общински народен съвет“.
1 април 1979 ? 15 август 1997 г. "Общински народен съвет на селищна система Божурище.

При основаването си общината е включвала селата Божурище, Гурмазово, Пожарево, Пролеша и Волуяк.

През 1959 г. в състава на Съвета влизат: Божурище, махала Белица (административно към Хераково), Гурмазово ? с пълномощничество, Делян (административно към Златуша), Златуша ? с пълномощничество, МалаРаковица (административно към Златуша), Пожарево ? с пълномощничество, Пролеша-с пълномощничество, Росоман ? с пълномощничество и Хераково.

Сега общината е съставена от следните кметства, като някои села са подчинени на най-близкото такова: Гурмазово, Пожарево, Златуша (включващо селата Златуша, Росоман, Делян и Мала Раковица), Пролеша, Хераково (влючващо махалите Кантон, Каракачани, Бобен и Белица) и Храбърско.

Структурата на Съвета от 1949 е: Изпълнителен комитет и постоянни комисии по: народното здраве, търговия и услуги, народна просвета, архитектура и благоустройство и селско стопанство. Към Съвета са изградени и две помощни комисии: по безопасността на движението и учебното и професионално ориентиране. В Съвета са функционирали шест отдела: Финансов, Архитектура и благоустройство, Планиране, Военен отчет, Комплексно административно обслужване и Организационен отдел. От 1978 г. има и Съвет за изкуство и култура.

Административен център на община, гр. Божурище е от 1949 г. На 15 август 1997 г., за 100-годишнината му, село Божурище е обявено за град с Решение 786 на Министерския съвет от 11 август 1997 г. ^[4]

В града има едно училище ? Средно училище ?Летец Христо Топракчиев“. ^[5]

Население [ редактиране | редактиране на кода ]

Божурище има население от 5938 души към 15 юни 2022. Градът е сред малкото населени места в България, които са увеличили населението си спрямо 80-те години на миналия век.

Численост на населението според преброяванията през годините: ^[6]^[7]

Година на преброяване	Численост
1934	786
1946	1903
1956	1345
1965	2647
1975	4406
1985	5358
1992	4724
2001	5182
2011	5619
2021	5953

Летище Божурище [ редактиране | редактиране на кода ]

Божурище играе важна роля в историята на авиацията в България. Още през 1906 година при кавалерийското депо е извършен първият полет с балон в страната, а през 1912 година там са построени първите сгради на Летище ?Божурище“ . През същата година летището и селището са свързани с железопътната линия за София. През 1914 година в Божурище е пренесено полевото летище, намирало се дотогава северно от днешната Централна гара на София. През август 1915 година оттам излита първият български самолет, който е конструиран от Асен Йорданов . ^[8] Няколко месеца по-късно в Божурище е създадено първото в страната Аеропланно училище.

След поражението на България в Първата световна война военната авиация е унищожена, но Летище Божурище продължава да се използва за граждански цели, главно за пренос на пощенски пратки, а през 1927 година компанията ? Бунавад “ за пръв път започва да извършва редовни пътнически полети. През 1925 година в селото е създадено предприятието Държавна аеропланна работилница , което разработва и произвежда самолети . През следващата година Аеропланното училище е преместено в Казанлък .

През 1937 година е възстановена българската военна авиация и Летище Божурище става база на нейния Първи орляк, като продължава да се използва и за граждански цели. Летището играе важна роля за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943 ? 1944 година . Оттам през 1943 година излита Димитър Списаревски за последната си мисия за отбрана на София от най-масираната атака от страна на английски и американски бомбардировачи през Втората световна война .

През 1947 година е открито новопостроеното Летище Враждебна , което започва да обслужва гражданските полети в района на София. По същото време в Доброславци е построена нова военновъздушна база, пригодена за реактивни самолети. През 1948 година летището в Божурище е предадено на Организацията за съдействие на отбраната и през следващите десетилетия се използва за тренировъчни полети и парашутизъм .

След закриването на военновъздушната база Божурище продължава да бъде важен военен център, като в селото са изградени нови военни съоръжения и поделения, свързани главно с противовъздушната отбрана и зенитно-ракетните войски .

През 2005 година министърът на отбраната Николай Свинаров ликвидира летището и продава терена и сградите му на компанията ?Индустриален парк София“, чийто мажоритарен собственик е италианската инвестиционна банка ?Финанциария Интернационале“, в замяна на 106 апартамента. През 2008 година летището е обявено за паметник на културата .

Икономика [ редактиране | редактиране на кода ]

Разположението на Божурище определя своеобразието на неговата икономика, население и атмосферата на гражданска активност и духовно присъствие на жителите. Развитието на съвременната община Божурище и на общинския център град Божурище е свързано с 3 символа: кон, символизиращ коневъдството и конния спорт, самолет ? люлката на българската авиация, божур ? обагрящ всяка пролет околностите на града, откъдето носи името си.

Стратегическото местоположение ? близостта на общината до столичния град, създава добри възможности за развитие на неговата икономика и култура в интеграция с тази на столицата. Едновременно с това община Божурище е обявена за един от най-чистите райони в страната в екологично отношение, подходящ за билкопроизводство и екотуризъм. За това значително допринася и полупланинският ? релеф и природо-климатични условия ? мека зима и хладно лято, обуславяни от близостта на планините Витоша и Люлин. Съхраняването, продължаването и обогатяването на културните и образователните ? традиции, наличието на свободни терени и сграден фонд и на значителен кадрови потенциал превръщат общината в перспективен обект и партньор за бизнес и инвестиции.

Предприятия

Полицейски участък Божурище с графити от Димитър Казаков

?Газстроймонтаж“ АД
?Спетема“ ? фабрика за кафе
?Станков“ ? мебелна фирма
?САКС 2000“ ? мебелна фирма
завод ?ТЕРЕМ ? Ген. Вл. Заимов“ ООД
Логистичен парк Божурище
?Минстрой-металик“ АД
?Минстрой-инфра комерс“ АД
?Изток-запад“ ? издателство
?Пасат-МН“ ООД (б. ?Виста БМ“) ? фабрика за химични продукти
?Автомотор копорация Ситроен“
Мелница с производителност 24 тона/час
Търговско-сервизен център на ?Ситроен“ (най-големият в Източна Европа)
?Софиягаз“ ЕАД ? от групата на ?Овергаз“ инк.
?Овергаз Сервиз“ АД ? от групата на ?Овергаз Инк.“
?Полисхарт“ ? преработка на вторична хартия
?Милмекс“ ? фабрика за бонбони
?Шенкер“ ЕООД ? международна логистична фирма
?Бер-Хелла“ Термоконтрол ЕООД ? производство на електроника за панели на автомобилни климатици
?Оскар-ЕЛ“ ЕООД ? електрозахранване, автоматизация, управление и контрол на технологичните процеси
?Неофарм“ АД ? производство на хранителни добавки и витамини
?Ангро“ ООД ? производство на строителни материали, строителна химия, бои и др.

Транспорт [ редактиране | редактиране на кода ]

Божурище се намира в непосредствена близост до София, на международен път Е-80 Белград ? Истанбул.

Въпреки че не е част от Столична община, градът се обслужва от редовна автобусна линия на Центъра за градска мобилност ? автобус 54.

В началото на града се намира и гара Божурище, през която минават влаковете за град Банкя.

За периода от 1999 до 2003 г. в града са прокарани 23 000 m газопровод с 650 отклонения, като градът е газифициран над 90%. След 2003 г. е изградена първата далекосъобщителна мрежа, предоставяща Интернет достъп на крайни абонати.