Битка при Екмюл
Война на петата коалиция
Наполеон наблюдава подготовката за превземането на Регенсбург ? ден след победата при Екмюл (худ. Албрехт Адамс)
Информация
Период	21 ? 22 април 1809 г.
Място	Екмюл, Бавария
Резултат	Френска победа
Страни в конфликта
Австрия   Франция   Бавария Вюртемберг
Командири и лидери
Карл Австрийски Наполеон I Луи Даву
Сили
35 000 30 000 ? 60 000
Жертви и загуби
12 000 убити, ранени или пленени 6000 убити или ранени
Битка при Екмюл в Общомедия

Битката при Екмюл ( Eckmuhl ) или Егмюл ( Eggmuhl ) е първото сражение от Войната на петата коалиция (част от Наполеоновите войни ), което противопоставя армиите на Франция и Австрия на 21 и 22 април 1809 г. Въпреки неизгодната ситуация и липсата на подготовка на неговата войска, Наполеон успява да победи ерцхерцог Карл Австрийски и да си отвори път за превземането на Виена .

Предистория [ редактиране | редактиране на кода ]

Войната на петата коалиция е виждана от Австрия като реванш за поражението от 1805 г. Империята извършва сериозни военни реформи, въвежда на практика наборна служба и създава 700-хилядна армия. Тя обаче избързва с обявяването на война преди реформата да е завършила, защото иска да се възползва от ангажирането на наполеоновите армии в Испания . Начело на основните сили (200 000 войници) е поставен братът на император Франц II ерцхерцог Карл, други армии са изпратени на границите с Италия и Варшавското херцогство . Виена успява да си осигури само един надежден съюзник ? Великобритания .

В началото на април Карл пресича река Ин , навлиза в Бавария (френски съюзник) и окупира Мюнхен . През това време Наполеон пристига при войските си в района на Улм (също 200 000) и ги заварва отчайващо положение: разпръснати на голямо разстояние, попълнени с голям брой новобранци и чужденци. При това най-добрите му маршали Ней , Султ , Мортие и Мюра са заети в Испания и южна Италия. Той може да разчита само на Бертие (който не оправдава доверието му), Даву , Масена и Лан . Въпреки това с присъщия си гений още при първото разглеждане на ситуацията, той открива път към победата. Според спомените на присъстващите той извиква: ?Аз ги държа в ръцете си! След един месец ще сме във Виена!“. ^[1]

Ход на битката [ редактиране | редактиране на кода ]

Военните сблъсъци започват още в средата на април, тъй като френските части започват да се събират, а австрийците се опитват да им попречат. Най-сериозни са битките при Тойгн-Хаусен (на 19 април) и Абенсберг (на 20 април). ^[2] Въпреки тях Наполеон успява да разположи силите си, както е желаел и сутринта на 21 април близо до град Ландсхут (южно от Регенсбург ) французите започват контраатака. Левият фланг се командва от Даву, центърът с баварските съюзници ? от Лан, а десният фланг от Масена. В началото французите отстъпват по брой, на Наполеон изпраща подкрепления. Те закъсняват, за да обхванат австрийците в чувал и армията на ерцхерцог Карл отстъпва в добър ред и запазила бойния си дух. Дава 7000 жертви ? малко повече от французите.

Вечерта на същия ден обаче Карл предприема изненадваща контраатака. Негова цел е крилото на Даву, което разполага само с конница и съвсем малко пехота. Маневрата за обхождане на французите не успява, Даву се изтегля при Екмюл и се защитава цяла нощ. На сутринта френският щаб прехвърля войски от другите сектори, доведени от Вандом. Със себе си той носи нареждане до Даву да започне настъпление въпреки малкото си войници. ^[3] Намерението на императора е да ангажира всички австрийски сили там, след което да удари оголените им флангове. ^[4] Този ход е така изненадващ, че в ранния следобед австрийците изгубват Екмюл и отстъпват на 2 км по фронта. Вечерта Карл прави последно отчаяно усилие да възстанови властта си над градчето, но кървавата схватка завършва изцяло в негова вреда. Само в този епизод той губи 10 000 души ? 6 000 убити и 3 ? 4 000 пленени.

Последици [ редактиране | редактиране на кода ]

Общо австрийците губят 50 000 войници и не могат да бъдат равностойни на противниците си. ^[5] Ерцхерцог Карл се прехвърля с войските си на левия бряг на Дунав и се опитва да защити Регенсбург, но без успех. Отстъплението на австрийците става в добър ред и в началото на май те правят опит да спрат френското настъпление към Виена при Еберсберг. Масена ги отблъсква с цената на много жертви и на 13 май Виена пада. Това в никакъв случай не решава войната, предстоят битките при Асперн-Еслинг и при Ваграм , но преимуществото вече е на страната на Наполеон и той не го изпуска нито за миг до окончателната победа.

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]