Бийт поколение (на английски : Beat generation ), или Бийтпоколение , е тесен литературен кръг от група писатели (главно в САЩ , също и във Великобритания), който се оформя след Втората световна война и достига световна слава през 1950-те години.

Практически няма нищо общо с битниците ( beats, beatniks ) и бийт музиката , зародила се във Великобритания през 1960-те години.

Основните елементи на това движение са опитите с наркотици , алтернативни, нетрадиционни форми на секс , проява на интерес към източните религии и отричане на материалното.

Сред най-известните произведения на представители на тази литература са:

• ?Вопъл“ (1956) на Алън Гинсбърг ,
• ?По пътя“ (1957) на Джак Керуак ,
• ?Голият обяд“ (1959) на Уилям Бъроуз . ^[1]

Те повлияват развитието на контракултурата и много от техните идеи и елементи се вливат в движението на хипитата през 1960-те години.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Поетичният Ийст Вилидж в периода 1955 ? 1975 Архив на оригинала от 2017-04-02 в Wayback Machine .
• Shakespeare and Company Архив на оригинала от 2017-04-02 в Wayback Machine .
• City Lights Архив на оригинала от 2017-04-02 в Wayback Machine .
• ?Галерия 6“ и ?Вой“ Архив на оригинала от 2017-04-02 в Wayback Machine .
• Хотелът на битниците Архив на оригинала от 2017-04-02 в Wayback Machine . в Париж