от Уикипедия, свободната енциклопедия
Белатрикс
|
|
![](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/ff/Orion_IAU.svg/250px-Orion_IAU.svg.png) Местоположение на Белатрикс в съзвездието
Орион
|
|
Ректасцензия
| 05
h
25
m
07,86325
s
|
---|
Деклинация
| +06° 20′ 58,9318″
|
---|
Разстояние
| 250 ± 10
ly
|
---|
Видима зв. величина
(
V
)
| 1,64
|
---|
Съзвездие
| Орион
|
---|
|
Радиална скорост
(
R
v
)
| +18,2 km/s
|
---|
Видимо движение на звездите
(μ)
| RA: ?8,11
mas
в
год.
Dec: ?12,88
mas
в
год.
|
---|
Паралакс
(π)
| 12,92 ± 0,52
mas
|
---|
Абсолютна звездна величина
(V)
| 2,78
|
---|
|
Спектрален клас
| B2 III
|
---|
Цветови индекс
(
B ? V
)
| ?0,21
|
---|
Цветови индекс
(
U ? B
)
| ?0,86
|
---|
|
Маса
| 8,6
M
?
|
---|
Радиус
| 5,75
R
?
|
---|
Възраст
| 25,2 млн.
год.
|
---|
Повърхностна темп.
| 22 000
K
|
---|
Светимост
(
L
S
)
| 9211
L
?
|
---|
Металичност
| ?0,07 dex
|
---|
Повърхностна
гравитация
| 3,60 cgs
|
---|
Белатрикс
в
Общомедия
|
Белатрикс
(γ Orionis;
Гама от
Орион
) е третата най-ярка звезда в съзвездието
Орион
(след
Бетелгейзе
и
Ригел
). Има
видима звездна величина
1,6 и е 25-ата най-ярка звезда в нощното небе.
Традиционното наименование на звездата произлиза от
латинското
bellatrix
, което означава ?жена воин“.
Белатрикс има 8,6 пъти по-голяма маса от
слънчевата
. Възрастта ? е приблизително 25 милиона години, което е достатъчно за звезда с такава маса да е изразходила
водорода
в ядрото си и да е започнала да излиза от
главната последователност
, започвайки да се превръща в
гигантска звезда
.
[1]
Ефективната температура
на външния слой на звездата е
22 000
K
,
[2]
което е значително повече от слънчевата температура от 5778 K. Именно високата температура придава на звездата синьо-бял оттенък.
[3]
Измереният
ъглов диаметър
на звездата е 0,72 ± 0,04 милиарксекунди.
[4]
При приблизително разстояние от 250
светлинни години
(77 парсека), това дава размер около шест пъти по-голям от
слънчевия
.
[5]
[6]
[1]
Към момента не са открити придружаващи обекти около Белатрикс.
- ↑
а
б
Kaler, James B.
BELLATRIX (Gamma Orionis)
. University of Illinois. Посетен на 27 декември 2012.
- ↑
Spectroscopic determination of the fundamental parameters of 66 B-type stars in the field-of-view of the CoRoT satellite // юни 2010. с. A74.
- ↑
The Colour of Stars
// Australia Telescope, Outreach and Education. Commonwealth Scientific and Industrial Research Organisation, 21 декември 2004. Архивиран от
оригинала
на 2013-12-03. Посетен на 16 януари 2012.
- ↑
CHARM2: An updated Catalog of High Angular Resolution Measurements // февруари 2005. с. 773 ? 777.
- ↑
van Leeuwen, F. Validation of the new Hipparcos reduction //
Astronomy and Astrophysics
474 (2). ноември 2007. DOI:
10.1051/0004-6361:20078357
. с. 653 ? 664.
- ↑
Lang, Kenneth R.
Astrophysical formulae
. 3. Т. 1. Birkhauser, 2006.
ISBN 3-540-29692-1
.