от Уикипедия, свободната енциклопедия
Беатифика?ция
(от
латински
:
beatus
? ?щастлив, благословен“) е причисляване на умрелия към лика на
блажените
в
католическата
църква.
Отличава се от
канонизацията
, в хода на която става причисляване на праведника към лика на
светите
. Беатификацията се приема като етап, предхождащ канонизацията
[1]
.
За да се придаде на култа на ?блажените“ (местните светци) по-голяма авторитетност, западните епископи започват да се обръщат към папата за одобрението му. Следва формален следствен процес за събиране с голяма критичност сведения за съответното лице, които се изпращат в Рим. Там, чрез ново критично и задълбочено обсъждане (чрез общ и специален инквизиционен процес) се изяснява въпросът за правомерността на прославата, светостта, чудесата и т.н. на съответното лице и едва тогава то бива утвърждавано или отхвърляно от папата за светец.
- ↑
Религия: Энциклопедия / Сост. и общ. ред. А. А. Грицанов, Г. В. Синило. Мн.: Книжный дом, 2007. 960 с