от Уикипедия, свободната енциклопедия
Батановци
|
|
|
|
Население
| 2057 души
[1]
(15 март 2024 г.)
|
---|
Надм. височина
| 660 m
|
---|
Пощ. код
| 2340
|
---|
Тел. код
| 07712
|
---|
МПС код
| РК
|
---|
ЕКАТТЕ
| 72223
|
---|
|
Държава
| България
|
---|
Област
| Перник
|
---|
Община
?
кмет
| Перник
Станислав Владимиров
(Движение за просперитет на Перник,
ПДСД
; 2019)
|
---|
Кметство
?
кмет
| Батановци
Радослав Банчев
(ГЕРБ)
|
---|
|
ул. ?Граово“ 6
тел.: 22 ? 44
|
Батановци
в
Общомедия
|
Ба?тановци
(
Темелково
от
1950
до
1991
г.) е
град
в Западна
България
,
област Перник
,
община Перник
. По данни на
ГРАО
към 15 септември 2023 г. в града живеят 2074 души по настоящ адрес и 2122 души по постоянен адрес.
[2]
Разположен е в непосредствена близост до международен път Е871 в участъка между градовете
Перник
и
Радомир
.
В землището на град Батановци се намира и село
Черна гора
, което няма собствено землище.
При града са открити останки от
късноантичен
комплекс, може би с производствени функции, включващ и две еднокорабни
църкви
от IV век.
[3]
Между
1950
и
1991
година Батановци носи името Темелково в чест на комунистическия деец
Темелко Ненков
. Според местна легенда названието Батановци произхожда от името на
Батан войвода
, живял по време на
османската власт
. Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на името е по-скоро
кумански
, като подобни топоними са
Батън
, Ловешко и
Батен
до Перущица
[4]
.
Православно християнство
Батановци има
железопътна гара
на жп линиите София ? Перник ? Радомир ? Кюстендил или Дупница, сред първите по линията София ? Кулата. Тя е построена и за обслужване на
?Гранитоид“
? първия
циментов
завод в България.
Преди 1989 г. заводът се казва ?Васил Коларов“. Днес е закрит и напълно разрушен. В града функционира предприятие за месни продукти.
- Кметство
- Народно читалище ?Просвета“
- Основно училище ?Христо Ботев“
- Детска градина
Фолклорната група ?Батановче“ е създадена през 1989 г., когато на
Бъдни вечер
за първи път изпява ?Чу се оро“.
- Починали в Батановци
- ↑
www.grao.bg
- ↑
www.grao.bg
- ↑
Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация ?Покров Богородичен“, 2013.
ISBN 978-954-2972-17-4
. с. 140.
- ↑
Василъ Миковъ
, Произходъ и значение на имената на нашит? градове, села, р?ки, планини и м?ста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943
|
---|
| | | Много големи градове
(над 200 000 души)
| |
---|
| Големи градове
(100 000 ? 199 999 души)
| |
---|
| Средни градове
(30 000 ? 99 999 души)
| |
---|
| Малки градове
(10 000 ? 29 999 души)
| |
---|
| Много малки градове
(под 10 000 души)
| |
---|
|