Барабан

Барабан в Общомедия

Барабанът е музикален перкусионен инструмент от групата на мембранофонните инструменти.

Това е най-емблематичният от всички ударни инструменти, послужил за еталон на цялото перкусионно изкуство. В различни вариации е разпространен сред почти всички народи в света. В Африка освен за музика се е използвалза пренос на информация . В началото на 20 век вестта за смъртта на кралица Виктория достига Кейптаун първо чрез системата от барабани, а чак след това чрез телеграма .

Звукът на барабана се произвежда като се удря по мембраната с една или две дървени палки, ръка, триене или с голяма мека палка. Корпусът на барабана обикновено е от дърво , в редки случаи от метал .

История [ редактиране | редактиране на кода ]

При разкопки в Месопотамия са намерени едни от най-древните ударни инструменти във формата на малки цилиндри, чиято възраст е 6000 години пр.н.е. На същата възраст са и скалните рисунки в пещерите в Южна Америка ^[1] . Възрастта на намерените в Моравия барабани е 5000 години пр.н.е., в Древен Египет барабаните се появяват около 4 хиляди години преди новата ера. Известно е и съществуването на барабани в древен Шумер (около 3 хиляди години пр.н.е.) ^[2] . За продължителната му история и развитие говори голямото разнообразие на видовете му в наши дни. ^[3]

От древни времена барабаните се използват като сигнален инструмент, като съпровождащ ритуален инструмент, при военни действия и религиозни обреди. В Европа барабаните попадат от Близкия изток. Прототипът на малкия военен барабан е заимстван от арабите в Испания и Палестина . ^[3] .

В Япония е намерена глинена фигура от VI?VII век на барабанист. ^[4] .

В XX век стават две значителни усъвършенствания на барабаните. През 1920-те ? 1940-те години компанията Gretsch произвежда корпус на барабаните по технологията на многослоевото разслоение на дървото ^[5] , този способ се използва и днес. Около 1956 г. кожените мембрани се изместват от пластични, устойчиви на влажност и съхраняващи настройката за много по-дълго време. ^[6] .

Днес продължава развитието и усъвършенстването на този инструмент. ^[7] . През 1930 ? 1932 г. е изобретен Rhythmicon ^[8]  ? прототип на съвременната дръм машина , станала популярна през 1980-те . Дръм машините позволяват възпроизвеждане на запрограмирания по-рано звук и значително увеличава възможността за аранжировка .

Видове барабани [ редактиране | редактиране на кода ]

Няма ударен инструмент с мембрана , който да не е оприличаван на барабан, но всъщност названието ?барабан“ в музикалната терминология се използва само в още няколко случая, а именно когато се говори за:

• комплекта барабани в най-общ смисъл,
• големия барабан,
• малкия барабан,
• цилиндричния барабан ,
• провансалския барабан.

Дариус Мийо използва и всичките 4 разновидности заедно в своето произведение ?Концерт за ударни инструменти и камерен оркестър“.

Ударни инструменти, оприличавани на барабан

Заглавие на таблицата

Име	Описание	Снимка
Ашико	Ашико е ударен инструмент, състои от кух дървен корпус с форма на пресечен конус и една мембрана от естествена кожа (най-често от коза, антилопа и по-рядко от крава), която е опъната на по-широкия край посредством наплитане с памучен шнур. Инструментът е част от типичните за западна Африка перкусионни групи, звукоизвличането при ашико става чрез удари по кожата с ръце, като звукът му е басов.
Рипаникю	Рипаникю е музикален перкусионен инструмент от групата на мембранофонните инструменти с бразилски произход. Представлява дълъг цилиндричен метален корпус, от двете страни на който са опънати кожи. Обръчите на кожите са съединени с общи винтове. Звукът се възпроизвежда с удар на дланта и пръстите на едната ръка, а с другата ръка се държи палка, подобна на палките за голям барабан, но с накрайник, изработен от пластмаса или кече. Използва се при самбата.
Кубински тимпани	Кубинските тимпани са музикални перкусионни инструменти от групата на мембранофонните инструменти. Корпусът е метален и се използват специални плоски палки.
Тимпан	Тимпаните са едни от основните ударни инструменти в симфоничния оркестър, заимствани от фолклорната музика за нуждите на военните-маршови оркестри. Тимпаните попадат в симфоничния оркестър именно под влияние на употребата им във военната практика. До началото на 20 век употребата им се асоциира с класическата оркестрова музика. Те са конусообразни, с метален корпус.
Тъпан	Тъпанът представлява цилиндрично дървено тяло с диаметър от 30 до 60 см и височина от 25 до 50 см, на отворите на който са опънати кожи. Кожите са захванати с дървени обръчи и посредством зигзагообразно прекарано през тях въже биват обтягани или отпускани.
Токинг-дръм	Инструментът се състои от дървен корпус във формата на пясъчен часовник, от двете страни на който са опънати кожи, свързани с опънат по дължината на целия инструмент памучни шнурове. В средата на инструмента, където корпусът е най-тесен, шнуровете са обточени с друг такъв шнур.
Тайко	Тайко се състои от широк дървен корпус с опънати в двата си края кожи, които са прикрепени с габърчета или заковани направо към корпуса на инструмента, представлява произведение на изкуството ? корпусът е боядисан и лакиран, като по него има изрисувани орнаменти, които отразяват различни моменти от японската философия и култура.
Тарамбука	На едната страна на тарамбуката се опъва кожа (най-често агнешка) с помощта на стегнати въженца. Тарамбуката има метален корпус под формата на чаша и 2 отвора, като на по-широкия е опъната мембрана (кожа) посредством механизъм от обръч и винтове.
Комплект барабани	Комплект барабани е комплект от музикални перкусионни инструменти от групата на мембранофонните. Основно използван в популярната музика.
Конги	Конги са музикални перкусионни инструменти от групата на мембранофонните инструменти. На тях се свири с ръце без палки, подобно на бонгосите, тарамбуката, таблата и т.н. Обикновено се използват в групи от две до четири. Характерни са за афро-кубинската и латиноамериканската музика ? конгите са традиционния инструмент в изпълнението на румба.
Бонгос	Бонгосът е музикален перкусионен инструмент от групата на афрокубинските мембранофонни инструменти, без определена височина. Съставен е от два свързани малки барабана с по една кожа, единият от които е по-голям, а другият ? по-малък. Бият се с ръце или пръсти.

Кожи за барабани [ редактиране | редактиране на кода ]

Кожите, които се използват при барабаните, се делят основно на 2 групи: естествени и изкуствени.

Естествените кожи се предпочитат обикновено заради техния мек топъл звук и специфичен тембър. Използват се телешки кожи. След като се махне външният слой, кожата се изсушава и се обработва на специална кожарска машина. Използва се гърба на животното, тъй като може да се вземе най-широк участък от нея, а и е най-дебела и здрава. След обработката, кожата се завива около дървен обръч подобен на металния на самия барабан, който я притиска. Това се е наложило като практика, за да улесни пренасянето при смяната на една кожа с нова.

Макар естествените кожи да са се наложили като употреба, откакто съществуват барабаните, те имат и своите недостатъци. Естествените кожи, предвид произхода и същността си, са силно хигроскопични (поемат влагата). Влияят се от влажността на въздуха , което променя тона им. Ако са били настроени преди концерт да звучат по един начин, то след като влезе публиката, от дишането въздухът се спарва и кожите се овлажняват. Ако се свири на открито, в зависимост от температурите, барабаните могат за кратко време да повишат или понижат тона си.

Изкуствени кожи (наречени още пластикови ? от пластик , т.е. пластмаса ) се изработват от синтетични материали, предимно от ПЕТ филм ( Polyethylene Terephthalate ) ? термопластичен полимер от групата на полиестерите , по-популярен в музикалните среди като ?Милър“ или ?Мелинекс“. През 1958 г. Марион Евънс открива, че този синтетичен материал е подходящ за употреба в музикалната индустрия, дава гласност на тази възможност и предизвиква дискусии из музикантските среди. Не след дълго американецът Ремо Бели възприема матерала като много иновативен и започва масовото производство на кожи в своята компания за кожи за барабани. Ремо налага нов стандарт в производството и употребата им, като дълги години неговата фирма ?Ремо“ е монополист в бранша.

Настъпва истински бум с пластиковите кожи и те се налагат като стандарт при комплекта барабани .

В днешно време изкуствените (пластикови) кожи са предпочитани от повечето барабанисти заради тяхната здравина, отзвучаване и устойчивост на влага. Единственият им недостатък е, че имат ?сух звук“ в сравнение с естествените.

Произвеждат се в 2 варианта ? единични и двуслойни, като дебелината варира от 0,05 до 0,25 мм.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]