Балюстрада

Балюстрадата (на френски : balustrade ; на италиански : balaustrata ) е невисок парапет , чиято ръкохватка се поддържа от струговани стълбчета, наречени балюстри . ^[1] Предназначена е за предпазване от падане при тераси , стълбища , балкони , ложи, галерии и други. Понякога балюстради могат да се видят и на покривите на ренесансови сгради. ^[2] Често се ползва за разделяне на общо пространство и оформяне на площи с различни функции, както например във Версай , където позлатена балюстрада отделя кралското легло от останалата част на помещението. ^[3] Линията на балюстрадата може да бъде както права, така и извита в някаква форма, обикновено част от окръжност или елипса . ^[4]

Етимология [ редактиране | редактиране на кода ]

Терминът произлиза от думата балюстра , означаваща обработена колонка и е въведен през 17 век в Италия . ^[3] Самата дума ? балюстра “ е навлязла в българския език от френското balustre , през италиански balaustro . ^[5] Според Оксфордския речник в италианския се появява от латинския , навлязла в него от гръцката дума ?βαλα?στιον“. Наречена е така заради приликата на издутата част на обработената колонка с полуразтворен цвят на нар . ^[6]

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Най-ранната информация за използване на балюстради идва от древни барелефи и стенописи , датирани между 13 и 7 век пр.н.е. ^[3] В изображенията на древните асирийски дворци могат да се видят балюстради с йонийски капители , използвани като декорация по прозорците. ^[7] Интересно е, че поставянето им като парапети прекъсва за доста дълъг период от време. По време на древногръцката и древноримска архитектура , характерни с многото си нови идеи, балюстрадите напълно са изчезнали. ^[3] Римляните предпочитат да използват решетъчни мотиви при парапетите си. ^[4] Появяват се отново чак през 15 век , когато започва използването им в строителството на италианските дворци , най-напред във Венеция и Верона . ^[7] Има данни, че във Флоренция балюстрадите се появяват дори по-рано, в края на 14 век . ^[4] Италианските майстори успяват да създадат от балюстрадите силно налагащ се архитектурен елемент, от съществено значение за декорацията на тераси, прозорци, покривни парапети и други. ^[7]

Вид и материали [ редактиране | редактиране на кода ]

През 1650 година се появяват балюстрите с формата на ваза, която форма остава най-характерна за тях през годините. Във Великобритания през 18 век започва изработката на каменни балюстради, а от 1840 година ? и на чугунени . ^[4] Класическата ренесансова балюстрада съдържа широк, монолитен парапет, подкрепен от поредица от по-тесни балюстри, обработени в свободна или традиционна форма. В екстериора се изгражда от камък, а в интериора ? най-често от дърво. ^[8]

Готическите балюстради се характеризират с тънки и дълги балюстри, завършващи с остри върхове. Балюстрите по време на френския Ренесанс са съставени обикновено от две издути части, една над друга. Долната е по-дебела и с по-богата декорация, а горната е по-малка и по-тясна. Въвеждането на този вид балюстради във Франция се дължи на ренесансовия архитект от 16 век Филибер Делорм . ^[9]

В будистката архитектура на Индия често се ползват къси и масивни балюстри . Те са особено характерни за архитектурата на пещерния храм Елора и на храмовете край град Аурангабад в щат Махаращра . ^[9]

Днес балюстрадите продължават да се използват с голямо разнообразие от форми и материали, от най-прости дървени, струговани, от ковано желязо и други, както за декоративни, така и за практически цели. ^[3] В съвременните балюстради опорните колонки често са метални и поставени далеч една от друга, като носещ елемент на хоризонталните ръкохватки и панелите от стъкло или пластмаса. ^[8]

Елементи [ редактиране | редактиране на кода ]

Всяка балюстрада се състои от четири части ? цокъл, опорен стълб, балюстри и ръкохватка. ^[2]

Цокълът представлява една непрекъсната греда , която носи горните части на балюстрадата и осъществява връзката между нея и пода на помещението, в което е поставена. ^[2]

Балюстрите са обработени колонки, поддържащи ръкохватката. В зависимост от предназначението си и пространството, в което са поставени, те могат да бъдат изработени от дърво , камък , цимент , гипс , бронз , чугун и други материали. ^[2] Почти винаги са струговани и богато профилирани, а формите им могат да бъдат изключително разнообразни. ^[1]
Опорна колона, която се поставя през известно разстояние между балюстрите така, че да предава тежестта на конструкцията към носещата греда (цокъла). Понякога тя е богато декорирана и може да бъде увенчана с някакви скулптурни фигури. ^[9]
Ръкохватката служи за подпиране на ръката, както и за фиксиране на балюстрите . ^[2]

Примери [ редактиране | редактиране на кода ]

Терминът балюстра се прилага и за колонката, разделяща прозореца при саксонската архитектура. Балюстрадата в южния трансепт на абатството в град Сейнт Олбанс , Англия , съдържа балюстри, взети от стара саксонска църква. Към тях са добавени нормандски бази и капители, заедно с най-обикновени, също нормандски балюстри . ^[7]

Забележителен пример на този архитектурен елемент краси замъка на Велес-Бланко в Андалусия , Испания . Комплексът е построен през 16 век в италиански ренесансов стил. Галерията на втория етаж, с изглед към вътрешния двор, е обрамчена със сложни мраморни балюстради. През 1904 година частта около терасата е разглобена и продадена на американския банкер Джордж Блументал, който я инсталира в дома си в Манхатън . Днес тя се намира в Метрополитън музей на изкуствата в Ню Йорк . ^[3]

Един от най-ярките представители на сицилианския барок е Колегиалната базилика ?Св. Себастиян“ в град Ачиреале , национален паметник на културата. Тя има фасада от бял камък, пред която се извива балюстрада, построена през 1756 година, около 60 години след изграждането на сградата. Опорните ? колони са украсени с 10 скулптурни фигури на персонажи от Стария завет . ^[10]

В Храма на небето , даоистки комплекс от сгради, разположен в южната част на Централен Пекин , има интересна балюстрада. Към красивия мраморен олтар водят 27 стъпала, като всеки трети ред от тях е декориран с кръгови балюстради. ^[11]