Баба Новак
влашки военачалник
Роден	1521  г. Пореч, Османска империя
Починал	5 февруари 1601  г. (80 г.) Коложвар , Княжество Трансилвания
Баба Новак в Общомедия

Баба? Новак (на румънски : Baba Novac ), наричан още Дебел Новак или Стари Новак (на сръбски : Старина Новак ), е военачалник на влашкия войвода Михаил Храбри от български произход. Води победоносни битки срещу османците в България, Банат, Влашко и околните земи и става герой на румънския и сръбския фолклор.

Произход [ редактиране | редактиране на кода ]

Според наличните данни бащата на Баба Новак в ХV? век е заможен търговец от крайдунавското селище Пореч , живял също и в българския по онова време град Ниш . В някое от тези селища ? Пореч или евентуално Ниш, се ражда неговият син Новак след 1530 г. ^[1] Баща му по някое време претендира за сръбския трон, а майка му е влахкиня , произхождаща от село Басараби край Калафат ^[2] . Според сръбския историк Йован Раич :

Наред със сведението на Раич има и още хипотетичен аргумент в полза на евентуалната връзка на Баба Новак с българските царе. Става въпрос за прозвището Дебел , което може както да описва физическата форма на Новак, но също и да е превод на династическото прозвище Шишман (от турски ?i?man  ? ?дебел“). В полза на това говори и фактът, че в някои извори името се среща като Новак Дебелич , т.е. става въпрос по-скоро за фамилия ? калка на тюркския патроним, отколкото за личен прякор. ^[4] По същия начин в сръбските източници е наричан Старина Новак по превода на името му Баба Новак  ? от турски baba означаващо ?баща“, ?стария“. Всъщност подобен благороден произход ясно обяснява много неща и най-вече първокласните пълководчески умения и християнската ревност, завършеното обучение на Новак с нетипично за епохата и занаята му високо образование с широки езикови и други познания, а също и бляскавата му кариера във влашкия княжески двор.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

През 40-те години на 16 век бащата на Новак се установява в Нишко и търгува с кожи, които продава във Влашко и Унгария . Синът в ранните си години получава много добро образование в манастира до Пореч, овладява християнското и общественото познание, сложностите на църковно-административния книжовен български, а също гръцки, латински и усъвършенства познанията си по влашки. След смъртта на баща му продължава семейната търговска дейност, но влиза в тежък конфликт с турците и е принуден да напусне България и да се спасява в изгнание. Приет в двора на княз Михаил Храбри , Баба Новак става един от неговите най-успешни военачалници. Достигнал до чин генерал, той се превръща в най-близкия му съратник и негова дясна ръка . ^[5] Ролята му става особено значима в самия край на 16 век, когато започва Австро-турската война (1592 ? 1606) между Австрийската и Османската империя . В първата си битка заедно с влашкия войвода атакува и превзема Адакале , островната крепост насред Дунава , контролираща протока Железни врата .

В 1594 г. ^[6] заедно с далматинеца Дели Марко , Баба Новак организира конен отряд от 800 души, съставен от българи, власи, унгарци и сърби. Конницата минава Дунава и щурмува Видин , но не успява да превземе подсилената и обновена от турците крепост, отбранявана от значителен гарнизон и многобройни оръдия. Някои изследователи свързват тази атака с амбицията на Баба Новак да възстанови Видинското царство , управлявано от неговите предци. ^[7] Неразполагащи с ресурси за обсада, Новак и Дели Марко се отправят към Никопол и макар също добре укрепен, той е превзет със стремително настъпление. След тази победа се насочват към Свищов , но там също срещат значителни сили и оръдия, затова превземат Русе и Кладово и започват да пресрещат турските колони, изпращани като подкрепления на воюващите с австрийците и прекъсват комуникационните им линии. Към конницата се присъединяват още около 500 души, главно българи, и тя се превръща в основна пречка за придвижването на турски подкрепления към фронта.

През 1595 г. ^[6] в началото на пролетта той отново минава Дунава с отряда си, с бърз марш достига до Стара планина и там с изненадващ маньовър обръща в бягство многочислената войска на Хасан паша. Тази победа разнася бойната му слава надалеч.

След тази победа отряда се включва от север в завземането на София (главния град на европейските владения на турците ? бейлербейство Румелия и седалище на румелийския бейлербей) от 2000 хайдути оглавявани от Чавдар войвода , от Щипско. Те установяват временно контрол не само в София, но и над Кюстендил , Ново бърдо , Кратово , Скопие , богатите мини в района и други по-малки селища. Овладяна и освободена от турска власт е цялата тази област, както свидетелстват Ходжа Сеад-ед дин в неговата ?История“, нарочният ферман на султана за отвоюването ? и документите на европейски пътешественици за жестоката разправа с въстаналото българско население, с чиито трупове и прясно отрязани глави буквално бил затрупан дългият път от София до Ниш в лятото на следващата 1596 г. ^{[8] [9] [10]}

На 15 август 1595 г. в блатата при Кълугърени до Гюргево Баба Новак нанася заедно с влашкия войвода Михаил Храбри поражение на нахлулата отвъд Дунав огромна турска войска командвана от Коджа Синан паша. В октомври прогонват османците от Търговище , Букурещ и Гюргево , а на българския бряг завладяват Силистра , Хърсово и Бабадаг . Оценявайки ролята и действията на конницата на Баба Новак и Дели Марко във водената от австрийците с Османската империя война, император Рудолф II изпраща по Дунава три кораба с пари, оръжие и 600 доброволци от Франция , Германия и Италия , а също и 6 леки оръдия с конски впрягове, с които се усилва ударната мощ на отряда. Също така императорът дава на Новак и Дели Марко и австрийски военни чинове и обещава, че след успешна война с турците ще изпрати цялата си войска, за да воюва за възстановяването на българската и сръбската държавност.

През 1596 г. ^[6] начело на отряд от 1500 души отново минават Дунава с Дели Марко и превземат селата Крачуновско, Три кладенци, Локвица, Въбел ^[11] и крепостите Оряхово , Плевен , Враца и Мездра , Видин и Флорентин , хронистите започнат да наричат тукашната част от Стара планина ?Новак планина“ . Когато Баба Новак наближава Стара планина, това става и сигнал за избухването на дълго подготвяното Първо търновско въстание , след тези събития 60 000 българи бягат отдъд Дунава във Влашко, а Баба Новак в Русия. ^[8]

В 1599 г. се налага да се върне във Влашко, за да поеме командването на лявото криво на 40 000 армия на Михаил Храбри в историческата битка при Шелимбър с трансилванците недалеч от Сибиу , след която Седмоградско е покорено от влашкия войвода, а дни по-късно владетелят ? принцът-епископ Батори е убит от шкеите и Михаил става господар на княжеството.

В 1600 г. Баба Новак е изпратен да овладее старото седалище на Фружин , сина на цар Иван Шишман  ? крепостта Липова и след като бързо се справя с тази задача отново е вторият след княза командващ войските на Михаил, които овладяват през май столицата на Молдовското княжество Яш , след това Каменец Подолски и Хотин на Днестър . Така цялото княжество е присъединено към скиптъра на Михаил Витязул. Благодарение на военната вещина на Баба Новак влашкият войвода успява да разпростре властта си и над трите дунавски княжества ? Влашко, Седмоградско (Трансилвания) и Богданско (Молдова).

Това продължава обаче едва няколко месеца, защото Витязул е нападнат от многобройни обединени австрийски и трансилвански метежнически войски и е победен от тях въпреки храбростта и уменията на Баба Новак в битката при Миреслеу на 18 септември 1600 г. Едновременно с това мощната Полско-литовска държава атакува Молдова и макар да е спряна от Баба Новак при Нъени, който успява да задържи цели 10 дни поляците, в крайна сметка Михаил губи всичко като е прогонен от полските войски, командвани от великия хетман Ян Замиоски, дори от Влашко в октомври 1600 г. Двамата с Баба Новак заминават за Виена да търсят помощ от император Рудолф II .

Убийство на Баба Новак [ редактиране | редактиране на кода ]

Неуспехите на Михаил Храбри водят до трагичната гибел на Баба Новак. Той попада в плен на ненавиждащото го католическо унгарско дворянство от Трансилвания , току-що извършило преврат срещу законния си княз Михаил Храбри. На православния българин бързо е скалъпено обвинение в колабороционизъм с пашата на Темешвар , и много възрастният вече Баба Новак е ?осъден“ от тях и екзекутиран по особено садистичен начин на 5 февруари 1601 г. в гр. Клуж  ? одран е жив, от специално наети за целта цигани, ^[12] след което още жив е печен на бавен огън над 1,5 часа и периодично заливан с вода, за да са по-дълги мъките му, накрая полумъртъв е набит на кол и оставен да бъде изяден от хищните птици. Заедно с него са убити и 2 негови офицери ? Йоан Целест и Сава Армасул и един православен свещеник. ^[13] С невероятена скрупольозност католическите нотабили отчитат разходите си за садистичната екзекуция на пазарния площад на града: ?6. февруари 1601. Дадени на циганите за одирането, опичането и набиването на кол на Баба Новак и свещеника ? 7.50 форинта; Платени за Баба Новак и свещеника на двама джелати ? форинта 3; Платени на Лука Акси за кол на Баба Новак ? форинта 2; 25. февруари 1601 Закупени две греди от Георги Екеш, на които бяха горени Баба Новак и свещеника ? форинта 1.20" ^[14]

Епос [ редактиране | редактиране на кода ]

След смъртта си Баба Новак се превръща в легендарна фигура, присъстваща в българския, румънския и най-вече в сръбския песенен фолклор. ^[15] В народните песни Баба Новак остава като непобедим юнак и защитник на християните от османците. Възпят е в т.нар. бугарщици  ? народния епос на южните славяни и заема значимо място в тях, заедно с други легендарни фигури като Крали Марко , Милош Обилич и т.н. ^[16] От фолклора са известни и имената на неговия брат Радивой и двамата синове на Новак ? Татомир (Срацимир) и Груица, които също са възпяти като борци с турците. ^[17]

В южните склонове на планината Романия в Босна се намира известната пещера  Старина Новак , свързвана с видния хайдушки войвода, в Плевен местността Кайлъка също се свързва с него. ^[11]

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Тодор Балина
• Василий Лупу
• Ростислав Стратимирович

Бележки и литература [ редактиране | редактиране на кода ]

• Вера Мутафчиева, Кратка хроника на събития от живота на българите по време на Османскотовладичество на Балканите-периодът на управлението на султаните довремето на Абдул Хамид ?
• Никола Гаврилови?, Румунски извори о Баба Новаку, ?Старина Новак и ?егово доба“, Зборник радова, Београд, 1988, стр. 65 ? 77
• П. Петров, Македония. История и политическа съдба., т.?, С., 1994, стр. 131
• Константин Иречек, България под турско иго през XVI ? XVIII век, История на българите .
• Рубенова А. Ф., Антиосмански движения и освободителни процеси в България. Чипровско въстание 1688 г., Шуменски у-т ?Епископ Константин Преславски“, 2007 ^{[ неработеща препратка ]}
• Йордан Василев, Един малко известен борец за народна свободна България, в-к Десант 22 октомври 2014
• Анти-османска съпротива на българите (15 ? 17 век), История БГ ^{[ неработеща препратка ]}
• Христо Димитров, Маджари в Софийско и сведенията на Кремиковския надпис от края на XVI в., Българо-унгарски отношения през Средновековието, стр. 291 ? 297
• Baba Novac ? Mana dreapta a Viteazului , 10 octombrie 2008, Nicu Parlog, Descoper?
• Sa ne amintim: Novac cel vestit , 5 iulie 2010, Laurentiu Dologa, Ziare.com
• Петър Петров, Пет века под ятагана и корана (1396 ? 1878), Софийски у-т ?Св. Климент Охридски“, 2012

Нормативен контрол FAST GND LCCN NLG VIAF WorldCat

Портал ? Биографии “            Портал ? История на България “            Портал ? Османска империя “