Мартенички
на цъфтящо плодно дърво
Баба Марта
е
митично
създание в българския
фолклор
. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ? е свързано с името на месец
март
. Една от трите персонификации на календарни месеци в българските митични представи, наред с
Голям Сечко
и
Малък Сечко
?
януари
и
февруари
, представяни като братя с лют характер. Баба Марта се смята за тяхна сестра ? ту усмихната и добронамерена, ту непредвидимо люта.
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата
пролет
. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Най-известният обичай, свързан с нея, е закичването на хора и млади животни с
мартеница
(в изначалния вариант ? усукани
бяла
и
червена
нишка
) на
1 март
? денят на пристигането на Баба Марта.
Легенда, възникнала през 30-те години на XX век, свързва появата на
мартеницата
с
прабългарите
.
[1]
Във
фолклора
Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Тя винаги е недоволна от тях ? или са ? изпили
виното
(ако са ? братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.
Според една разпространена
приказка
, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Февруари, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция ?заемни дни“, ?заемници“, ?броени дни“. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ? в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
На празниците ? се извършват обредни действия, за които се вярва, че предизвикват нейното благоразположение. Участниците в празниците ? са жени, моми и деца. Смята се, че тя не обича старите жени, и те не трябва в никакъв случай да предизвикват гнева ?. Баба Марта се почита на 1 март, на 9 март (
Младенци
) и на 25 март (
Благовец
). Празниците са свързани с посрещането на пролетта.
Българският празник ?Пърлене на Баба Марта“ се празнува в края на зимата, последната събота и неделя от месец февруари. По този начин се слага край на зимата и хората се приготвят за настъпващата пролет.
Мартеници
Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата и се предполага, че е оформен въз основа на древна обредност, свързана с езическите земеделски култове към
природата
, характерни за
Балканския полуостров
? тези на тракийските (и въобще ?
палеобалканските
) и елинските обичаи.
[2]
Обичаят за връзване на мартеница (усукани бяла и червена
вълнени
нишки) е познат в:
- България
? мартеници се връзват на всички хора (традиционно само на децата и младите жени,
[3]
но в наши дни и на мъжете), а също ? на млади животни и дървета.
- Румъния
? мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в
обувка
.
- Молдова
? сходно с обичаите в Румъния.
- Албания
- Гърция
? мартеници се връзват само на ръцете на децата.
- Северна Македония
? сходно с обичаите в България.
- Сърбия
? практикувано главно от хората, с български етнически произход.
Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан ?
покривка
, постелка, пояс или
престилка
. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ? към
къщата
и обитателите ?. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец ?
мартеница
? най-често на ръката; също така мартеници се поставят и на мъжете и възрастните хора. Младите непременно трябва да излязат навън ?да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото ?ще разгневят Баба Марта“. Понякога на малките деца връзват мартеничка докато
спят
и им казват, че била Баба Марта.
В този ден на много места се гонят
змии
и
гущери
, като се палят
огньове
, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и изричане на
наричания
.
Според традицията, мартеница се носи до долитането на
щъркелите
(или до виждането на тяхно гнездо), което се отъждествява с идването на пролетта. Тогава се сваля и се връзва на цъфнало плодно дърво, за да даде много
плодове
. В случай, че овошките са вече прецъфтели, обичаят повелява мартеницата да се скрие под
скала
или голям камък, за да отиде магическата ? сила в земята и в природата.
Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или
пискюли
е засвидетелствано на
Балканите
, в
Мала Азия
,
Египет
и
Близкия Изток
от
античността
. В древността червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият ? нейният Син (
Слънцето
, отвъдния живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Северна Македония, част от Гърция, България, Сърбия, Албания, а също и в една част от днешна
Украйна
.
Всяка година на
1 март
българите масово си подаряват едни-на други
мартеници
(
мартенки
,
байници
) ? преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат в зелени и сини тоналности и с най-различна форма ? за здраве и щастие. Българите слагат мартеници на
дрехите
или
китките
си и си пожелават здраве и щастие с думите
?Честита Баба Марта“
.
Първи март се смята за ден на името
Марта
. Погрешно често към тази дата се добавя и
имен ден
за името Мартин ? официалният празник според
Светия синод
е
14 април
по повод честването на
св. Мартин
(римски папа, инициатор на Латеранския събор от
649 г.
).
Празникът е силно комерсиализиран. От средата на февруари (а дори и от по-рано) започва повсеместна продажба на мартеници, най-вече на оживени
публични места
, особено интензивна в големите градове. Въпреки че съществува и местно производство, даващо възможност за по-богат избор, традицията на ръчно изплитане на мартеници се измества от изнесено производство в
Китай
, от което се възползват повечето търговци, с цел реализиране на по-високи
печалби
, тъй като вносните оттам мартеници, освен че са готови, което спестява
труда
по изработването им, са и до няколко пъти по-евтини от останалите на пазара, както на едро, така и на дребно
[4]
. Сред богатото разнообразие на различни видове мартеници се забелязват и
кичозни
и видимо нетрадиционни модели, като тези с образите на известни
попфолк
-изпълнители, на
спортисти
, на приказни и
анимационни
герои.
[5]
В народната традиция празникът е свързан с поверия и практики относно змиите,
кукувиците
и
мечките
, за които се вярва че пристигат или се събуждат от зимен сън и излизат от дупките си точно на този ден. Баба Марта е считана за тяхна господарка.
В Северна България се извършват обреди, почитащи змията ? стопанин на дома ? оставя ? се храна на прага на къщата. Главата на змия, убита на Благовец, се смята за лековита (самото ловене/убиване на змии и боравенето с труповете им същевременно може да се окаже много вредно и даже фатално за извършителя си, дори и когато те не са отровни).
В цяла България са известни ритуали за гонене на змиите и гущерите. Помитат се дворовете, и
сметта
се запалва. Децата прескачат огньовете за здраве. На някои места се обикаля къщата със запален парцал. Жените и децата дрънкат с
маши
и
ръжени
по големи метални съдове и произнасят
магически формули
от рода на ?Бягайте змии и гущери, Благовец ще ви затисне (Благовец ви гони)!“
Смята се, че на Благовец идват
прелетните птици
. Специално се очаква кукане на кукувица, като по броя на кукането се гадае за продължителността на живота. Хората се стараят да носят със себе си
пари
и
хляб
, за да бъдат сити и имотни, ако ги закука кукувица. С кукането на кукувицата се вярва, че идват и самодивите. Младите моми не излизат рано сутрин, за да не срещнат
самодива
.
- Българска народна митология. Енциклопедичен речник. Съст. Анани Стойнев. Изд. гр. ?7М+Логис“, София, 1994