Сейид Рухола Мостафави Мусави Хомейни
(на
персийски
:
??? ??? ???? ?????? ????? ?????
) e
ирански
религиозен духовник, държавник и политически деец, велик аятолах, лидер на ислямската революция от 1979 г. в
Иран
.
Върховен водач
на Иран от 1979 до 1989 г.
Хомейни е обявен за
аятолах
през
1950
г. Поради критиките му към режима и заради участието му в бунт през 1963 г. е принуден да напусне страната. Първоначално пребивава в
Турция
, а по-късно в
Наджаф
(
Ирак
). До 1978 г. остава в Ирак, където организира опозицията. Принуден е от
Саддам Хюсеин
да напусне страната, поради което се установява във
Франция
.
От
Париж
се връща на
1 февруари
1979 г. поради революцията в Иран. 11 дни по-късно той поема властта и обявява Иран за
ислямска република
.
Още през първата година Хомейни налага строги религиозни порядки в иранското общество. Левите и монархистичните групи са преследвани и принуждавани да емигрират, a либералните религиозни групи са силно ограничавани. При налагане на своята власт Хомейни разчита на паравоенни милиции.
В края на 1980-те години Хомейни издава
фетва
срещу автора на романа ?
Сатанински строфи
“
Салман Рушди
.
Рухола Хомейни е роден в семейството на
шиитския
духовник Мустафа Мусави, потомък на шиитски имам. Още в ранна детска възраст Рухола губи баща си, който е убит от наемник от династията Шах, която управлява страната по това време (според друга, по-правдоподобна версия, Мустафа Хомейни е убит в схватка с други земевладелци в битка по време на разделянето на реколтата), а майка му Хаджар Ага Ханум умира, когато той е на 15 години. Хомейни учи в местни религиозни училища в
Арак
, а след това в Кум, където на 23-годишна възраст получава титлата муджтахид, която му дава право да преподава. Още тогава Хомейни започва политическата борба срещу светския режим на
шаховете
от
династията Пахлави
, за което до средата на 30-те години той губи правото си да чете лекции по ислямско право и философия в
Кум
. На 27-годишна възраст Хомейни се жени за дъщерята на Хадиджа Сагафи. Заедно с Хадиджа аятолахът се премества в Кум и организира свое собствено
медресе
, което бързо събира кръг от ученици, посветени на Хомейни. Тайната преподавателска дейност на Хомейни и писането на произведения, значими за ислямската вяра, значително повишават духовния авторитет на Хомейни и в края на 50-те години той получава титлата ?
аятолах
“ ? най-високата духовна титла в шиитския ислям.
През 1962 г. Хомейни ръководи стачка на духовенството, която принуждава правителството на Асадола Алам да се откаже от законопроекта за регионалните и местните общества, а през януари 1963 г. Рухола призова за бойкот на референдума на шаха за реформи (т.нар. ?Бяла революция“), с аргумента, че не отговаря на ислямските принципи, норми и на Конституцията на страната.
Мащабните демонстрации в подкрепа на имама, започнали в страната, са потушени от полицията. На 26 януари 1963 г. е проведен референдум и имам Хомейни е арестуван и отведен в Техеран, където прекарва 2 месеца в затвора. След референдума и провъзгласяването на курс на реформи, Хомейни нарича ?Бялата революция” черна и заявява в открития си манифест:
?
|
Виждам решението в свалянето на това правителство за нарушаване на заветите на исляма... О, Господи, ще доведа [въпроса] докрай! И ако остана жив, с Божията помощ със сигурност ще изпълня своя дълг.
|
“
|
В средата на март 1963 г., в навечерието на иранската Нова година, Хомейни призовава иранците да изоставят всякакви празненства и да излязат по улиците с политически лозунги. Шахът нарежда демонстрантите да бъдат разпръснати. На 22 март е извършено въоръжено нападение от агенти на шахската тайна полиция САВАК в медресето Февзие в Кум, чийто ръководител е Хомейни. В резултат на това един ученик загива.
Обръщайки се към шаха, Хомейни го нарича ?доверен представител на Израел“ и призовава хората ?да се надигнат и да отхвърлят тиранията“. В прочутото си изявление от 2 април 1963 г., озаглавено ?Любовта към шаха е снизхождение към ограбването на народа“, аятолахът добавя:
?
|
Готов съм сърцето ми да бъде пронизано от щиковете на вашите агенти, но никога няма да се подчиня на вашите несправедливи искания или да се преклоня пред вашата жестокост.
|
“
|
На 3 юни 1963 г. Хомейни, говорейки в училището Февзийе в Кум, остро осъжда политиката на шаха и го призовава да промени курса си. В отговор на това на 5 юни 1963 г. полицията на шаха арестува аятолаха и го премества в Техеран под домашен арест. Арестът довежда до масови протести, а около 400 протестиращи загиват по време на бруталното потушаване на демонстрациите. Едва през август аятолахът е освободен от ареста.
През октомври 1964 г. Хомейни отново е арестуван и заточен в Турция за денонсиране на закона за специалния статут на американските граждани в Иран (т.нар. ?Акт за предаване“). От Турция Хомейни се мести първо в свещения шиитски град
Наджаф
в
Ирак
, а през 1978 г. в
Париж
, където продължава борбата си срещу режима на шаха.
В обръщенията си Хомейни призовава за свалянето на режима на шаха и създаването на теократична държава под опеката на духовенството. Хомейни е пламенен противник на режима на шаха и неговото правителство, като той има силен неприязън към Израел, САЩ и СССР. На едно от събранията на духовенството в Кум той заявява, че ?Америка е по-лоша от Англия, Англия е по-лоша от Съветския съюз, а Съветите са по-лоши и от двете! Но сега Америка е въплъщение на цялата мерзост. Нека президентът на САЩ знае, че нашият народ го мрази повече от всеки друг... Всичките ни беди идват от Америка и от Израел. Ислямските народи мразят чужденците като цяло и особено американците и руснаците. Америка е тази, която подкрепя Израел и неговите поддръжници. Америка е тази, която въоръжава Израел, за да остави арабите без дом“.
[1]
[2]
Докато е в изгнание, Хомейни получава подкрепа от редица лидери на страни в региона, които са враждебно насочени към режима на шаха, главно поради неговата прозападна политика. Сред тях е сирийският президент
Хафез ал-Асад
, който започва да подкрепя Хомейни през 1973 г.
[3]
Сирия
и
Организацията за освобождение на Палестина
(ООП) също участват в обучението на ирански леви партизански организации. Идеологиите на тези групи са повлияни от арабските радикали. Организацията на Хомейни получава пари и обучение, а близките помощници на Хомейни, като Садек Готбзаде, получават сирийски паспорти.
[4]
В края на 60-те години съюзникът на Хомейни
Сейед Муса Садр
се съгласява да предостави ливански тренировъчни лагери и убежища за последователите на Хомейни.
[5]
Муса Садр преди това е работил за разузнавателната служба на шаха, САВАК, но по-късно той се обръща срещу шаха и се присъединява към Хомейни.
[6]
Муса Садр и Хомейни допринасят за укрепването на режима на Хафез ал-Асад в началото на 70-те години.
[7]
[8]
Мистериозната смърт на сина на имам Мостафа Хомейни и обидната статия, адресирана до аятолаха, предизвикват толкова широк резонанс в Иран, че значителна част от населението на страната започва демонстрации, а повечето предприятия от петролната индустрия започват стачка. В резултат на това режимът на шаха успява да се задържи малко повече от месец: през януари 1979 г. шахът и семейството му напускат страната завинаги, а на 1 февруари 1979 г. Хомейни заедно с група свои поддръжници се завръща в Иран.
На 11 февруари войските, контролирани от шаха, спират съпротивата. На 14 февруари Националният фронт под ръководството на аятолах Хомейни сформира правителство, а абсолютното мнозинство от участниците в мартенския референдум подкрепят създаването на Ислямска република Иран.
С указ на Хомейни е създаден ?Корпусът на гвардейците на ислямската революция“, разработена и приета е нова конституция на републиката, която му предоставя върховната власт като ?висш духовен ръководител“. В страната е създаден мощен апарат за сигурност и са въведени ислямски закони: пълна ислямизация на всички аспекти на обществото ? политика, икономика и култура. На жените е забранено да носят дрехи, които не са предназначени за мюсюлманки. Въведена е система на ислямско правосъдие, основана на разпоредбите на
Корана
и
шериата
. Започва борба за потискане на лявата опозиция и организациите на националните малцинства. Ислямският революционен съд, председателстван от ?висящия съдия” Садек Халхали, се превръща в инструмент за масова политическа репресия.
На 4 ноември 1979 г. привържениците на аятолах Хомейни превземат посолството на САЩ в Техеран, настоявайки бившият ирански шах
Мохамед Реза Пахлави
, намерил убежище в САЩ, да бъде върнат в страната за репресии. Въпреки всички усилия на администрацията на САЩ, включително опит за освобождаване с въоръжени средства, 52-мата американски заложници са освободени от иранците само 444 дни по-късно, а именно на 20 януари 1981 г., след смъртта на шаха и в резултат на споразумения между САЩ и Иран.
Базиран в Кум, аятолахът лично ръководи политиката на страната, като назначава по свое усмотрение членове на Съвета за наблюдение на прилагането на конституцията.
Ирано-иракската война
допълнително обединява привържениците на Хомейни, въпреки че в крайна сметка Иран е принуден да подпише Резолюция 598 на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня през юли 1987 г. и да се съгласи с условията на мирен договор, който отчита интересите на Ирак доколкото това е възможно. На 18 юли 1987 г. той заявява:
?
|
Да направиш това е по-болезнено, отколкото да изпиеш чаша отрова.
[9]
Аз обаче се поверявам на волята на Аллах и пия тази чаша в името на изпълнението на волята на Всевишния.
|
“
|
След масивен
инфаркт
през 1989 г. Хомейни се установява със семейството си в предградията на Техеран. На 23 май той претърпява операция за спиране на кървене в храносмилателната система, но умира на 3 юни в резултат на инфаркт, оставяйки завещание от 23 страници, което е прочетено на спешна среща на иранското ръководство на 4 юни. В страната е обявен 40-дневен траур. На 5 юни в Техеран се състои погребална церемония. В същото време при блъсканицата, разразила се на площад Джамаран, загиват няколко души, а около 500 бяха ранени.
[10]
На 6 юни Хомейни е погребан в мавзолей, разположен на 8 km южно от Техеран и на 25 km от международното летище Имам Хомейни, близо до военното гробище Бехеш-Захра. Градовете Хомейнишахр в провинция
Исфахан
и Бандар Хомейни в
Хузестан
носят името на аятолаха.
Погребан е в гробището Бехище-Захра. На погребението му присъстват около 10 милиона души (около една шеста от населението на Иран по това време), което е отбелязано в Книгата на рекордите на Гинес като най-голямото по това време.
- ↑
islamology.ru
// Архивиран от
оригинала
на 2013-11-03. Посетен на 2013-11-02.
(на руски)
- ↑
Imam Khomeini. Political struggle from birth to death.... Denoel, 2009. с. 88 ? 89.
- ↑
Moshe Maoz. "
Syria and Israel: From War to Peacemaking
", (Oxford: Clarendon Press, 1995), p. 187.
- ↑
Michael Arthur Ledeen, William H. Lewis. "
Debacle, The American Failure in Iran
", Vintage Books; 1st Vintage Books ed edition (1982), p. 110.
- ↑
Ledeen and Lewis, Ibid., pp. 109?110.
- ↑
Issa Pejman. Assar-e Angosht-e SAVAK. Vol. 2 (Paris: Nima, 1995).
- ↑
Ledeen and Lewis, Ibid., p. 110.
- ↑
Daniel Pipes, ‘The Alawi capture of power in Syria’, Middle Eastern Studies, 25 (1989).
- ↑
Reza Marashi, Ali Reza Eshraghi.
inozpress.kg
// National Interest, 2012-04-11. Архивиран от
оригинала
на 2014-04-09. Посетен на 2013-12-05.
- ↑
≪Комсомолска правда≫, 6 юни 1989 г.
Личност на годината на
Тайм
|
---|
|
| |
| |
| |
|
|
Нормативен контрол
| |
---|
|