от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атрофията
(на
латински
:
atrophia
; на
старогръцки
:
?τροφ?α
) представлява намаляване на размерите на
органите
и тъканите поради недостатъчно
хранене
, било общо (
глад
, изтощителни
болести
), било местно (стесняване на
артерии
, поражения на
нервната система
и др).
Атрофията може да бъде физиологична (атрофия на
тимуса
в
пубертета
, на повечето органи в старческа възраст), от продължително бездействие на
мускулите
(при гипсиране и др), при
заболявания
. При атрофията едновременно е налице и намелената дейност на засегнатия от нея орган. Обратно състояние е
хипертрофията
.