한국   대만   중국   일본 
Атика (архитектура) ? Уикипедия Направо към съдържанието

Атика (архитектура)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атика на арката на Септимий Север в Рим

Атика (на латински : atticus , от старогръцки : ?ττικ?? ? атически ) обозначава в архитектурата удължение на външната стена на сграда над ръба на нейния покрива с цел той да бъде прикрит. [1] Тя е вид декоративна стена, издигната над завършващия корниз , която често впоследствие е украсявана с декоративни елементи ? медальони, релефи, надписи. [2]

За първи път атика се използва от древните римляни при композицията на триумфални арки . Една такава атика има цокъл и малък завършващ корниз . В началото на такива надстройки се поставят надписи в памет на завладяването на Атика от римляните, от където вероятно произхожда и терминът. [3] Атиката се украсява с релефи и скулптури : статуи на войни, обелиски и триумфални квадриги на императори. Атика е била използвана в архитектурата на класицизма , барока и неокласицизма . В архитектурата в стил ампир е възроден обичая да се издигат триумфални арки в памет на забележителни събития от военната и политическата история. Атичен, или атински, се нарича снижен горен етаж тип мансарда , изграден върху основния корниз на сградата. В такива случаи, за разлика от парапета , обитаемата атика се прегражда с квадратни, заоблени или овални прозорци. [4]

Термин [ редактиране | редактиране на кода ]

Думата атика вероятно идва от гръцкото прилагателно име attikos , което означава ?атичен“, т. е. произхождащ от географския регион Атика , дал името на този архитектурен елемент. Друго обяснение извежда термина от латинския глагол attingere (?докосвам“, също ?опирам, допирам“), тъй като атиката докосва и се опира на основната сграда. Срещу този опит за обяснение обаче говори фактът, че пасивното причастие , образувано от глагола attingere , е attactus , а не atticus .

Антична архитектура [ редактиране | редактиране на кода ]

Атиката вероятно е била използвана за първи път в гръцкия географски регион Атика , откъдето идва и името. Това е стена над симата или корниза в зоната на покрива. Важен пример за това може да се види в Атина при паметника на Трасил . Атиката се превръща в почти незаменима част от римските арки , върху порти и триумфални арки като основа за монтиране на статуи и вази, както и за лапидарни надписи и релефи . Класическата атика е била без прозорци, освен ако зад нея не е прикрит тавански етаж.

Употреба след древността [ редактиране | редактиране на кода ]

Атика, проектирана като балюстрада на вила в Берлин (1877 г.)

От ренесанса през барока чак до класицизма атиката е била популярен архитектурен елемент. През ренесанса се използва главно върху църковни сгради и представителни светски сгради (кметства и дворци) за прикриване на покривните капчуци. Тогава атиката била зидана като парапет или отворена като балюстрада .

Полски атика [ редактиране | редактиране на кода ]

В Полша и някои нейни съседни региони, през епохата на ренесанса и барока, фасадите били пищно украсявани със статуи по покрива, въпреки че фасадите като цяло са си останали предимно с хоризонтален вид, но все пак са се били отдалечили доста от античните образци.

Атичен етаж [ редактиране | редактиране на кода ]

Сграда с атичен етаж (Бъкингамската къща, Лондон , 18 век)

Атичният етаж е нисък горен етаж, разположен над корниза , който играе ролята на атика във фасадната конструкция. В бароковите дворцови сгради този нисък горен етаж често бил дръпван малко назад и скриван зад балюстрадата на атиката. В класицизма , от друга страна, завършващият корниз често бил пропускан изцяло, така че впоследствие атичният етаж се бил превърнал в завършващ мецанин , който често може да бъде разпознат във фасадната конструкция само по факта, че прозорците са значително по-ниски и по-малки от прозорците на долните етажи.

Ако прозорците на атичния етаж са разположени в коляната стена, то стаите зад тях обикновено се намират поне от части в таванското помещение. Днес такива стаи обикновено са оборудвани и с капандури , което спомага за добре осветени и висококачествено използваеми помещения.

В Швейцария атичен апартамент е синонимен термин на пентхаус апартамент .

На английски значението на термина се е изменило и днес атика (attic) обикновено се нарича обикновен таванске етаж, таванско помещение.

Технически особености [ редактиране | редактиране на кода ]

В класическата архитектура височината на атиката обикновено е около една трета от основния архитектурен под нея. Днес също се говори за атика, ако тя е дори само от порядъка на 30 до 50 см над тавана на най-горния етаж. В днешно време атиката също се използва като предпазващ елемент ? особено в конструкцията на халета с плосък покрив, противопожарните стени са снабдени с атика, за да се предотврати разпространението на пламъците върху покрива в случай на пожар.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Kleines Worterbuch der Architektur ? Reclam, стр. 14, абзац Attika; ISBN 3-15-009360-0
  2. д-р арх. Валентина Върбанова, ВСУ ?Любен Каравелов“, София, Архитектурен факултет, Катедра ?Градоустройство, история и теория на архитектурата“. Терминологичен речник на архитектурните елементи и понятия. Ниво ?Въведение в архитектурата“ // Посетен на 16.02.2021.
  3. Muller W. Architekten in der Welt der Antike. Leipzig, 1989. S.141 ? 142, 213
  4. Власов Виктор Георгиевич. Аттик // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. ? СПб.: Азбука-Классика. ? Т. I, 2004. ? С. 526
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Attika (Architektur) и страницата ?Аттик (архитектура)“ в Уикипедия на немски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за творби, създадени преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук , за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .