Антон Митов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за художника . За лекаря вижте Андон Митов .
Антон Митов
български художник и критик
Автопортрет, 1921
Автопортрет, 1921
Роден
Антон Стефанов Митов
Починал
20 август 1930  г. (68 г.)
Погребан Централни софийски гробища , София , Република България
Националност   България
Учил във Флорентинска академия за изящни изкуства
Работил учител , художник
Кариера в изкуството
Жанр портрет
Академия Академия за изящни изкуства във Флоренция
Учители проф. Джузепе Чаранфи
Направление живопис
Семейство
Баща Стефан Хаджимитов
Братя/сестри Георги , Борис Митов
Деца Борис
Антон Митов в Общомедия

Антон Стефанов Митов е български живописец , педагог, изкуствовед , критик , историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

?Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894), НХГ

Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора ), в семейството на търговеца Стефан Хаджимитов. [1] [2] Брат му Георги също става художник, но умира много млад. Третият брат Борис е популяризатор на идеите на дарвинизма в България, автор на учебници и директор на прогимназия. [3]

В края на 1880 г. Антон заминава за Италия. Завършва Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи (1885). Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив , Варна и София.

Антон Митов създава и редактира заедно с Иван Мърквичка списание ?Изкуство“ (1895 ? 1899). [4] През 1896 г. с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище , което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896 ? 1927) и директор на Художествената академия (1912 ? 1918 и 1924 ? 1927).

Творчеството на Антон Митов обхваща почти всички жанрове и техники на живописта. [4] Най-значим е приносът му за създаване на следосвобожденската битова картина и на едни от първите морски пейзажи в българската живопис. [4] Прави реалистични портрети, а също и картини със сюжети от Първата балканска война . [4] Антон Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали ? Свети Александър Невски “ (1911 ? 1912). Антон Митов е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца. Рисува стенописи и икони в Шипченския манастир (1902) и в Мавзолей-параклиса ?Св. Георги Победоносец“ в Плевен (1905). [4] Илюстрира (с колектив) ? Под игото “ (1894, 1896) и ? Нова земя “ (1896) от Иван Вазов , прави проекти за театрални костюми. [4]

Автор е на първия български труд по история на изкуството ? ?Ръководство по всеобща история на изкуствата“, в осем части (1925 ? 1927), а също и на много студии и статии. [4]

Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Един от най-изявените популяризатори на изобразителното изкуство. [4]

Един от основателите на Дружеството за поддържане на изкуството в България през 1893 г. и от организаторите на първите общи художествени изложби . [4]

Баща е на художника Борис Митов . [4]

Умира на 20 август 1930 г. в София. [5]

Известни картини [ редактиране | редактиране на кода ]

Портрет на княз Фердинанд, 1891
  • Първи морски пейзажи в българската живопис:
  • ?Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
  • ?Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
  • ?Златар на Софийския пазар“ (1898)
  • ?Из Софийския пазар“ (1899)
  • ?Група селяни на пазар в София“ (1903; Национална художествена галерия)
  • ?Група селянки на пазар в Силистра“ (1913; Национална художествена галерия)
  • ?Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“ (1917)
  • ?Майка и син на пазар за дърва в София“ (1920; Национална художествена галерия)
  • ?Портрет на Радул Канели“ (1898; Национална художествена галерия)
  • ?Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
  • ?Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)

Публицистика [ редактиране | редактиране на кода ]

Антон Митов се изявява и като публицист [6] :с. 107 ? 223 . Още преди да замина да следва в Италия публикува първата си статия ?По изящните изкуства“. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите ?Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. ? Балканска зора “ и още десетина години във в. ? Вечерна поща “, в. ?Свят“, в. ? Мир “, сп. ?Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд). Те съдържат наблюденията му за България и българите, за политиците и демократичните нрави и пр. Друг кръг от въпроси са свързани с изящните изкуства, първите картинни изложби, музеите и паметниците на културата, Рисувалното училище. Публикува и статии и обзори като организатор на българското представяне и посетител на световните изложения в Париж , Венеция , Сейнт Луис , Мюнхен .

Памет [ редактиране | редактиране на кода ]

Неговото име носят улици в София, Пловдив и Казанлък.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ Биография на Антон Стефанов Митов в ?Geni“
  2. ↑ Антон Митов (1862 ? 1930 г.) // Художествена галерия Стара Загора. Посетен на 5 март 2018.
  3. ↑ Панов, Бойко . Представят рода Митови в НХГ // Сега . 5 юли 2001. Архивиран от оригинала на 2018-03-06. Посетен на 5 март 2018.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к Голяма енциклопедия ?България“ , том 7, БАН, Труд, София, 2012.
  5. ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
  6. ↑ Рангелова, Бистра и др. Родът Митови в българското изкуство. София, Национална художествена галерия, 2001. ISBN 954-90914-1-4 . с. 224.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Нормативен контрол Редактиране в Уикиданни
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антон_Митов&oldid=12150257 “.