한국   대만   중국   일본 
Антонио Конте ? Уикипедия Направо към съдържанието

Антонио Конте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Конте .
Антонио Конте
Лична информация
Роден 31 юли 1969  г. (54 г.)
Ръст 1. 78 m
Пост атакуващ полузащитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1985 ? 1991
1991 ? 2004
Общо: 		Лече
Ювентус 		81
296
377 		(1)
(29)
(30)
Национален отбор
1994 ? 2000 Италия 20 (2)
Треньор
2005 ? 2006
2006
2007
2007 ? 2009
2009 ? 2010
2010 ? 2011
2011 ? 2014
2014 ? 2016
2016 ? 2018
2019 ? 2021
2021 ? 2023
2024 ? 		Сиена (помощник)
Арецо
Арецо
Бари
Аталанта
Сиена
Ювентус
Италия
Челси
Интер
Тотнъм Хотспър
Наполи
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Антонио Конте в Общомедия

Антонио Конте (на италиански : Antonio Conte ) е италиански футболист , полузащитник и треньор . Играч (1994 ? 2000) и треньор (2014 ? 2016) на националния отбор на Италия.

Футболист [ редактиране | редактиране на кода ]

Играл е само в 2 италиански футболни отбора. Започва професионалната си кариера през 1985 г. в Лече (89 мача, 1 гол). През 1991 г. преминава в Ювентус . Тук до 2004 г. изиграва 296 мача с 28 гола. В националния отбор на своята страна дебютира през 1994 г. До 2000 г. изиграва 20 мача с отбелязани 2 гола. Носител на сребърен медал от Световното първенство през 1994 г. Носител на сребърен медал от европейското първенство през 2000 г.

Треньор [ редактиране | редактиране на кода ]

Арецо [ редактиране | редактиране на кода ]

След като се пенсионира, Конте става помощник-мениджър на Луиджи Де Канио в Сиена през сезон 2005/06. През юни 2006 година, той подписва с втородивизионния АК Арецо , но поради слаби резултати бива уволнен през октомври. През 2007 година отново застава начело на АК Арецо, като записва 5 поредни победи. Това, обаче не е достатъчно за оцеляване и отбора изпада в по-долна дивизия.

Бари [ редактиране | редактиране на кода ]

В края на 2007 година подписва с отбора на Бари . Там той се справя много добре като успява да спаси отбора от изпадане. Още следващия сезон успява и да спечели Серия Б и да класира отбора в Серия А .

Аталанта [ редактиране | редактиране на кода ]

През 2009 г. поема отбора на Аталанта . Там обаче не се задържа дълго, тъй като възниква неразбирателство меджу него и феновете на отбора.

Сиена [ редактиране | редактиране на кода ]

През 2010 година е представен като нов старши треньор на Сиена . Основната му цел там е да класира отбора в Серия А , което той прави.

Ювентус [ редактиране | редактиране на кода ]

През 2011 година Конте се връща в Ювентус като треньор. Неговата задача там е да направи отбора шампион в Серия А в сезон 2011/12 и в крайна сметка успява, като отборът не допуска нито една загуба през сезона. Същата година печели и Суперкупата на Италия . На 27 януари 2013 г. Конте е обявен за треньор за 2012 г. от Асоциацията на професионалните футболисти в Италия. В дебютния си сезон в Шампионска лига 2012/13 , Конте извежда отбора до четвъртфиналната фаза. В груповата фаза Ювентус успява да победи действащия шампион Челси , а в последния кръг, на практика и го изхвърля от турнира като е победен отбора на Шахтьор Донецк . На осминафинала Ювентус срещат отбора на Селтик и го отстраняват с две победи с общ резултат 5:0. На четвъртфинала Ювентус е отстранен от Байерн Мюнхен . В същия сезон в Серия А, Конте печели титлата за втори пореден път. В следващия сезон извежда отбора до трета поредна титла в Италия и до полуфинал в Лига Европа . Същия сезон са подобрени два рекорда в Серия А. Първият е за най-много спечелени мачове в един сезон (33), а вторият за най-много спечелени точки в един сезон (102). Вторият е и европейски рекорд в първенствата от топ 5. [1] На 15 юли 2014 г. Конте подава оставка. [2]

Италия [ редактиране | редактиране на кода ]

През август 2014 г. Конте става треньор на Италия . [3] Записва победа при дебюта си начело на националния отбор в контрола срещу Нидерландия, спечелена с 2:0. [4]

Челси [ редактиране | редактиране на кода ]

На 4 април 2016 г. е обявено, че Конте ще поеме английския Челси през лятото на същата година след края на Евро 2016 . [5] Още в дебютния си сезон печели титлата в Англия. [6]

Конте е изпратен на трибуните за първи път в кариерата си в Челси по време на първото полувреме на домакинския мач срещу Суонзи Сити на 29 ноември 2017 г. Той спори с четвъртия съдия Лий Мейсън относно решението на рефера Нийл Суорбрик да отсъди аут, а не корнер за Челси, след което реферът го гони. Конте се извинява след това, но въпреки това е обвинен в лошо поведение от ФА. [7]

На 19 май 2018 г. Конте извежда Челси до победа с 1:0 над Манчестър Юнайтед във финала за ФА Къп 2018. [8] Челси завършва на пето място в лигата в края на сезона, като пропуска да се класира за Шампионската лига . Конте е уволнен от Челси на 13 юли 2018 г. и е заменен от Маурицио Сари . [9] През този период се твърди, че клубът е загубил ￡26,6 милиона при изплащане на обезщетението на Конте, неговия екип и съдебни такси, според сметките на Челси. [10]

Интер [ редактиране | редактиране на кода ]

На 31 май 2019 г. Конте е назначен за старши треньор на клуба от Серия А Интер Милано . [11] На 26 август 2019 г. Интер печели първия си мач от калчото с 4:0 срещу Лече. [12] Интер завършва сезона втори след Ювентус в надпреварата за титлата в Серия А. [13] Интер също стига до финала на Лига Европа , но претърпява загуба с 2:3 от ФК Севиля в Кьолн на 21 август 2020 г. [14]

След равенството на Аталанта срещу Сасуоло на 2 май 2021 г. Интер е потвърден като шампион за първи път от 11 години, слагайки край на серията от девет поредни титли на Ювентус. [15] Въпреки постигането на слава в Серия А, на 26 май 2021 г. Интер обявява, че Конте е напуснал клуба по взаимно съгласие. Съобщава се, че напускането му се дължи на разногласия с борда на клуба относно летните трансфери за следващия сезон. [16] [17]

Тотнъм [ редактиране | редактиране на кода ]

Конте е назначен за старши треньор на Тотнъм Хотспър на 2 ноември 2021 г. след уволнението на Нуно Ешпирито Санто предишния ден. Той подписва 18-месечен договор с опция за още една година. [18] [19] Първият му мач начело на Тотнъм е победа с 3:2 срещу нидерландския СБВ Витесе . [20] Първият му мач във Висшата лига е равенство 0:0 като гост срещу Евертън на 7 ноември 2021 г. [21] На 1 януари 2022 г., след късна победа срещу Уотфорд, Конте става първият мениджър на Тотнъм, останал непобеден в първите си осем мача в лигата. [22]

Конте класира Тотнъм за Шампионската лига за първи път от 2019/20 г., след като печели с 5:0 като гост срещу Норич Сити и завърши четвърти през сезон 2021/22 на Висшата лига. [23] През февруари 2023 г. Конте претърпява операция и управленските отговорности са временно предадени на асистента Кристиан Стелини, който успява да спечели заслужена победа с 1:0 срещу Манчестър Сити . [24] [25] Конте се завръща в клуба за следващите мачове, поражение с 1:4 от Лестър Сити и поражение с 0:1 от Милан . [26] [27] След преглед на 16 февруари е обявено, че Конте ще се върне в Италия, за да продължи възстановяването си, като Стелини отново поема задълженията му. [28]

На 18 март 2023 г. Конте дава пресконференция след равенството 3:3 при гостуването на последния в лигата Саутхемптън, след като Тотнъм допуска загуба с 1:3. Конте казва, че вижда ?егоистични играчи“, които ?не влагат сърцето си [в това]“, и възнамерявайки да обясни текущата ситуация на клуба [29] , той заявява: ?Историята на Тотнъм е следната. Двадесет години тук е собственикът и те никога не са спечелили нещо, но защо? Вината е само на клуба или и на всеки мениджър, който остава тук?"] [30] [31] На 26 март 2023 г. след отпадания в Шампионската лига, както и във ФА Къп, Тотнъм обявява, че Конте е напуснал клуба по взаимно съгласие. [32] По времето на неговото напускане Тотнъм е четвърти във Висшата лига, на две точки пред Нюкасъл Юнайтед , който има два мача по-малко. [33]

Скандал [ редактиране | редактиране на кода ]

През 2012 година Конте е обвинен в укриване на престъпление, докато е бил старши треньор в АК Сиена . В крайна сметка бива наказан за 10 месеца да не води отбора на Ювентус по време на мач. Впоследствие наказанието му е намалено на 4 месеца. На 9.12.2012 г. се завръща на пейката в мач срещу отбора на Палермо , в който бианконерите печелят с 0:1.

Успехи [ редактиране | редактиране на кода ]

Футболист [ редактиране | редактиране на кода ]

Ювентус

Италия

Треньор [ редактиране | редактиране на кода ]

Бари

Ювентус

Интер

Челси

Индивидуални [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ www.sportal.bg .
  2. ↑ Winner.bg Архив на оригинала от 2014-08-15 в Wayback Machine .
  3. ↑ Конте е треньор на Италия
  4. ↑ Успешен дебют за Конте Архив на оригинала от 2016-08-18 в Wayback Machine .
  5. ↑ Официално: Антонио Конте е новият мениджър на Челси Архив на оригинала от 2016-04-07 в Wayback Machine .
  6. ↑ Sportal.bg
  7. ↑ Chelsea coach Antonio Conte charged with misconduct by FA after being sent to the stands vs Swansea // Evening Standard. Архивиран от оригинала на 1 December 2017. Посетен на 30 November 2017.
  8. ↑ Eden Hazard penalty settles FA Cup final as Chelsea edge past Man Utd // The Daily Telegraph. 19 May 2018. Архивиран от оригинала на 11 January 2022. Посетен на 19 May 2018.
  9. ↑ Antonio Conte: Chelsea sack Italian after two years in charge // BBC Sport. 13 July 2018. Архивиран от оригинала на 18 August 2020. Посетен на 13 July 2018.
  10. ↑ Antonio Conte sacking cost Chelsea ￡26.6m, accounts show // Sky Sports. Архивиран от оригинала на 7 January 2020. Посетен на 7 January 2019.
  11. ↑ OFFICIAL: Inter appoint Conte // Football Italia, 31 May 2019. Архивиран от оригинала на 9 June 2019. Посетен на 31 May 2019.
  12. ↑ Inter vs Lecce // BBC, 26 August 2019. Архивиран от оригинала на 27 August 2019. Посетен на 28 August 2019.
  13. ↑ Marotta rivendica i meriti del club: "L'Inter ha creato un modello" // msn.com, 2 August 2020. Архивиран от оригинала на 19 March 2023. Посетен на 9 August 2020.
  14. ↑ Sevilla 3-2 Inter: Sevilla win the Europa League! // UEFA.com, 21 August 2020. Архивиран от оригинала на 23 August 2020. Посетен на 1 September 2020.
  15. ↑ Inter Milan: Italian giants win first Serie A for 11 years // BBC Sport, 2 May 2021. Архивиран от оригинала на 3 August 2021. Посетен на 2 May 2021.
  16. ↑ Official Statement from FC Internazionale Milano // Inter Milan , 26 May 2021. Архивиран от оригинала на 12 March 2022. Посетен на 26 May 2021.
  17. ↑ Romano, Fabrizio. Antonio Conte leaves Inter over plan to sell €80m of players this summer // 26 May 2021. Архивиран от оригинала на 7 July 2021. Посетен на 2 November 2021.
  18. ↑ Antonio Conte appointed new Head Coach // Архивиран от оригинала на 9 November 2021. Посетен на 2 November 2021.
  19. ↑ Antonio Conte: Tottenham appoint former Chelsea boss as new manager // BBC Sport. 2 November 2021. Архивиран от оригинала на 31 May 2022. Посетен на 2 November 2021.
  20. ↑ Spurs 3-2 Vitesse // BBC Sport. 4 November 2021. Архивиран от оригинала на 6 December 2021. Посетен на 6 December 2021.
  21. ↑ Everton 0-0 Spurs // BBC Sport. 7 November 2021. Архивиран от оригинала на 29 November 2021. Посетен на 6 December 2021.
  22. ↑ Watford 0-1 Tottenham // 1 January 2022. Архивиран от оригинала на 2 January 2022. Посетен на 2 January 2022.
  23. ↑ Premier League Golden Boot 2022: Son Heung-min and Mohamed Salah share top scorer award // The Independent. 22 May 2022. Архивиран от оригинала на 21 September 2022. Посетен на 22 May 2022.
  24. ↑ Media, P. A. Tottenham manager Antonio Conte has surgery to remove gallbladder // The Guardian. 2023-02-01. Архивиран от оригинала на 6 February 2023. Посетен на 2023-02-06.
  25. ↑ Thomas-Humphreys, Harry. Why Antonio Conte isn't on the bench for Tottenham against Manchester City // 2023-02-05. Архивиран от оригинала на 6 February 2023. Посетен на 2023-02-06.
  26. ↑ Leicester come back to blow away sloppy Spurs // BBC Sport. Архивиран от оригинала на 11 February 2023. Посетен на 2023-02-11.
  27. ↑ Glendenning, Barry. Milan 1-0 Tottenham: Champions League last-16 first leg ? as it happened // the Guardian. 2023-02-14. Архивиран от оригинала на 16 February 2023. Посетен на 2023-02-16.
  28. ↑ Conte won’t return to work until 'entire recovery' // BBC Sport. Архивиран от оригинала на 16 February 2023. Посетен на 2023-02-16.
  29. ↑ Pitt-Brooke, Jack. How Conte's Tottenham turned 'toxic': The tension he brought proved too much // Посетен на 2023-03-27.
  30. ↑ Conte press conference: My players were selfish // Посетен на 2023-03-26.
  31. ↑ Conte's furious media conference after Spurs draw // BBC Sport. Посетен на 2023-03-26.
  32. ↑ Club announcement ? Antonio departs // Посетен на 2023-03-26.
  33. ↑ Hytner, David. Antonio Conte departs Tottenham after breakdown in relations with club // 26 March 2023. Посетен на 27 March 2023.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антонио_Конте&oldid=12258410 “.