Антисемитизъм

Антисемитизмът е враждебност или предубеждение спрямо евреите , което граничи от индивидуална омраза до институционално насилствено гонение. Ясно формулираната идеология на нацизма е най-крайният исторически пример за явлението.

Терминологично понятие [ редактиране | редактиране на кода ]

Терминът антисемитизъм е ?изобретение“ на немския журналист Вилхелм Мар от 1879 година. С него той обозначава т.нар. ?неизповедна омраза“ към евреите и юдаизма , а в по-широк смисъл към ?потенциалния предател“ или онзи, който поставя под въпрос националния ред и отваря границите за чужди влияния.

През 1879 година в Германската империя лутеранският капелан на императорския двор Адолф Щьокер и философът Карл Дюринг учредяват Антисемитска лига . Тя заклеймява еманципацията на евреите , която според нея създава възможност за борсови спекулации и подлага на критика т.нар. подвижен капитал с неговите международни и безродни разклонения. ^[1]

Терминът е употребен в контекста на широко въведения в оборот отпреди век по това време израз ?еврейски въпрос“, който произлиза от дебатите в английския парламент от 1753 година за гражданските права на евреите в Англия . По времето на Третия Райх е въведен и последващият термин окончателно решение на еврейския въпрос , официализиран от Ванзейската конференция .

Самият термин и неговата широка употреба от различни автори в несходни контексти често се подлага на критика . Съществуват различни алтернативни възгледи за неточната му и некоректна (включително спекулативна) употреба, най-популярният от които е изразен от еврейския автор Артур Кьостлер след края на Втората световна война по повод установеното от еврейския историк Абрахам Поляк през 1944 година:

?

това е написано, преди целият мащаб на Холокоста да стане известен, но не се променя фактът, че основната част от оцелелите евреи по света са от източноевропейски, т.е. най-вероятно от хазарски произход. Ако е така, това би означавало, че техните предци са дошли не от Йордан, а от Волга, не от Ханаан, а от Кавказ, които някога са считани за люлка на арийската раса; както и че генетично са по-близо свързани с хуни, уйгури и маджари, отколкото със семето на Авраам, Исаак и Яков. Ако се окаже така, терминът ?антисеметизъм“ би се лишил от смисъл, като основан на погрешно разбиране и на убийците, и на жертвите. Съдбата на Хазарската империя, бавно изплувайки от миналото, започва да прилича на най-жестоката шега, която историята някога си е правила. ^[2]

“

История [ редактиране | редактиране на кода ]

През 11 век Хазарският хаганат изчезнал от политическата карта на света, но се появила тюркската опасност за Византия и Божи Гроб , поради което и било поставено началото на кръстоносните походи . Това още повече изострило юдофобията, понеже всеобщо се приемало, че друговерците са заблудени, но на неверниците и богоубийците грехът е непростим. Например Германският кръстоносен поход се характеризира с масови антисемитски изстъпления ^[3].

В историята понятието за антисемитизъм приема различни форми:

Антисемитизмът и гоненията срещу евреите водят своето начало още в Древен Египет, като в средновековието те взимат превесː

Крим ? през 1115 г. и 1350 г.
Силезия ? през 1155 и 1494 г.
Германия ? през 12 век, 1348 г., 1510 г. и 1555 г. ? по време на Контрареформацията и след излизането на трактата на Лутер ? ?За евреите и техните лъжи“.
Англия и Уелс ? през 1290 г.;
Франция ? през 1182 г., 1306 г., 1321 и 1394 г.;
Прованс ? през 1430 г.;
Унгария ? през 1349 г. и 1360 г.;

Австрия ? през 1421 г., последвано от различни места в Германия през XVI век;
Литва ? през 1445 г. и 1495 г.;
Испания ? през 1492 г. е най-известното прогонване, ведно с изгонване и от Сицилианското кралство със Сардиния ? през същата 1492 г.;
Португалия ? през 1497 г.;
Тунис ? през 1535 г.;
Неаполитанското кралство ? през 1541 г.,
Папската държава ? през 1569 г. и 1593 г.

Преследванията срещу евреите продължават и на изток ? в Бохемия и Моравия ? през 1744/45 г. Между XV век и 1772 г. на евреите било забранено заселването в Русия.

Мнозина смятат ?Еврейския въпрос“ за изобретение на нацистите, но този въпрос всъщност бил поставен много отдавна ? по време на Просвещението от 1753 г. насетне възникнал за политиката и терминът ?еврейски въпрос“.

Най-сериозните преследвания на евреите били от страна на православните казаци на Богдан Хмелницки в Източна Европа през 1648/49, а след убийството на Царя Освободител от първомартовци, царската тайна полиция вдъхновила погромите. В началото на 20 век в отговор на ционизма и ?Еврейската държава“ на Теодор Херцел излезли и протоколите на Ционските мъдреци . В Третия Райх на Райнхард Хайдрих била поверена координацията по окончателното решение на еврейския въпрос след провала на Мадагаскарския план.

След създаването на държавата Израел, в периода 1948 ? 1967 г. почти всички евреи от мюсюлманските държави ? Алжир, Египет, Ирак, Сирия и Йемен, са избягали от страх за живота си.

В т.нар. религиозен антисемитизъм или антиюдаизъм от преди 19 век , антисемитизмът значи най-вече религиозност в природата, базирана на християнски или ислямски взаимодействия с тълкуване на еврейството. Откакто юдаизмът става най-голямата малцинствена религия в християнска Европа и в по-голямата част от ислямския свят, евреите са често главната цел на религиозно мотивирано насилие и преследване от християнските и ислямските владетели. За разлика от антисемитизма като цяло, тази форма на предразсъдък е насочена към самата религия и затова като цяло не рефлектира върху онези от еврейски произход , които са се обърнали към друга религия. Закони, които забраняват еврейската религиозна дейност, може да са внедрени в религиозния антисемитизъм, както е с гоненията на евреите през Средновековието .

В т.нар. расистки антисемитизъм понятието представлява нещо като ксенофобия . Със своите корени в антропологическите идеи на расата , от времето на Просвещението , расисткият антисемитизъм се превъръща в доминиращата форма на антисемитизъм до края на 19 век , включително и днес. Расисткият антисемитизъм заменя вярването, че трябвало да се мрази еврейската религия с нейната идея, т.к. евреите сами се имат за расово избрана група въпреки религиозната им дейност, поради което те са за останалите ?нисши и (не)достойни за ненавист“. Концентриран идеен израз т.нар. расов антисемитизъм намира в антропологичното изследване от последната година на 19 век ? ? На какво се крепи XIX век “.

В България [ редактиране | редактиране на кода ]

В предосвобожденската (и дори Ботевата ) публицистика се срещат силни нападки срещу евреите, което според някои изследователи се дължи на подкрепата на крупни еврейски финансисти за политиката , която някои Велики сили и Османската империя водят във вреда на българските национални интереси. ^[4]

След Освобождението сред някои хора се наблюдава отрицателно отношение към евреите, смятани за българофоби и жестокосърдечни злоумишленици, и вредители на християнския род.

През 1876 г. под псевдонима ?Пейчин“, бележитият писател Иван Вазов отбелязва еврейския произход на английския министър-председател Дизраели като го нарича ?бездушен“ и ?злобен“ ?жид“: ? Тъй нагло Лорда с мирен вид/ свой взгляд министерски исказа,/ и като същий злобен жид/ към нази пълен бе с умраза,/ и тъй цинически, без стид очите на света замаза… “. Стихотворението завършва с възгласа: ? О, Англио, защо ли днес/ бездушен жид те управлява “ ^[5].

В ? До Чикаго и назад “ Алеко Константинов пише:

?

В тези железници се срещаш освен това с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите... И да чуваш ти един Ицик, ама не онзи, румънския Ицик, който е казал: ?Нам време съ мъ свадеск ку гуверну русеск“ - онзи е добродушен, ами Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!... Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!... Е, приятно ли е да четете такива прелести?...

“

От края на IXX век до времето между двете световни войни в България изтъкнат говорител на антисемитизма е Крум Митаков (1878 ? 1945), който издава списанието ?България за българите“, преименувано на ?България без евреи“ (1899), в което се громят ?цинцарите и евреите“. ^[6] По това време се прави и опит за регистриране на антисемитска партия. ^[6]

По време на Втората световна война България депортира 11 343 евреи от окупираните територии, повечето от които умират в концлагера Треблинка , но спира депортацията на останалите 48 000, въпреки съюзничеството си с Третия Райх . Български и световни историци и публицисти, както и президентът Първанов отбелязват, че отговорно за депортирането на евреите от териториите на Поморавието , Беломорието и Македония е правителството на цар Борис III. ^[7]^[8]^[9]^[10].

По време на Втората световна война антиеврейската политика намира израз в приетия Закона за защита на нацията . ^[11]

Според изказване на председателя на еврейската организация в България ?Шалом“ Максим Беневисти, направено по време на пресконференция в Гранд хотел София през май 2011 г., България е с най-ниско равнище на антисемитски прояви в сравнение с останалите страни от Европейския съюз . ^[12] На срещата е представен първият по рода си бюлетин за антисемитските прояви в България, през 2009 и 2010 г. ? Бюлетин №1: Антисемитските прояви в България 2009 ? 2010 .

Според проучване на Anti-Defamation League, към пролетта на 2014 година 44% от населението на България са антисемити. ^[13]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ Атали, Жак . Евреите, светът и парите, стр. 386-387. Рива, ISBN 954-320-002-5 , 2009.
↑ Кьостлер, Артур . Тринадесетото племе - Хазарската империя и нейното наследство. Вега София ООД, ISBN 954-91957-1-6 ISBN 978-954-91957-1-2 , 2006, първо издание на български.
↑ Атали, Жак . Евреите, светът и парите (Кръстоносните походи: плащане и смърт), стр. 202 ? 214. Рива, ISBN 954-320-002-5 , 2009.
↑ Олга Тодорова. Евреите в българската словесност от началото на XIX век до Освобождението // Архивиран от оригинала на 2007-01-08.
↑ Евреите в българската словесност от началото на XIX век до Освобождението Архив на оригинала от 2007-01-08 в Wayback Machine ., доцент Олга Тодорова.
↑ ^а ^б Поппетров, Николай. България и евреите ? разкази за спасение и депортация // ?Култура“, 03.04.2018. Архивиран от оригинала на 15.01.2023. Посетен на 15.01.2023.
↑ Държавният антисемитизъм 1940-1944 г. Архив на оригинала от 2018-01-13 в Wayback Machine . Публикация на Българския хелзинкски комитет
↑ Спаси ли България всичките си евреи? Архив на оригинала от 2010-03-17 в Wayback Machine . Статия от Анжел Вагенщайн
↑ Bulgaria Accepts Blame for Deaths of 11,000 Jews in Shoah Статия в израелския ?Хаарец“
↑ Liquidation of the Jewish Community in Monastir Архив на оригинала от 2018-01-30 в Wayback Machine . Статия в сайта на музея Яд Вашим за евреите в Монастир
↑ Неделева, Петя. Антиеврейско законодателство в България // Посетен на 23 септември 2015. Първият български антиеврейски закон носи гръмкото име Закон за защита на нацията
↑ България ? с най-малко антисемитизъм в ЕС. Ина Друмева, 03-05-2011
↑ Почти половината българи са антисемити, сочи световно проучване // Посетен на 23 септември 2015.

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

Стефанов, П., архим. Антисемитизмът в България ? минало и настояще. ? Любословие (Шумен). Т. 4, 2003, 130-141.
Stefanov, P. Archim. Bulgarians and Jews throughout History. ? Religion in Eastern Europe, XXII, 2002, декември № 6, 1-11.
Антисемитизъм в България днес. Съст. Алфред Криспин и др. С., Колибри, 2004, 234 с.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Антисемитизъм .

[1] Атали, Жак . Евреите, светът и парите, стр. 386-387. Рива, ISBN 954-320-002-5 , 2009.

[2] Кьостлер, Артур . Тринадесетото племе - Хазарската империя и нейното наследство. Вега София ООД, ISBN 954-91957-1-6 ISBN 978-954-91957-1-2 , 2006, първо издание на български.

[3] Атали, Жак . Евреите, светът и парите (Кръстоносните походи: плащане и смърт), стр. 202 ? 214. Рива, ISBN 954-320-002-5 , 2009.

[4] Олга Тодорова. Евреите в българската словесност от началото на XIX век до Освобождението // Архивиран от оригинала на 2007-01-08.

[5] Евреите в българската словесност от началото на XIX век до Освобождението Архив на оригинала от 2007-01-08 в Wayback Machine ., доцент Олга Тодорова.

[poppetrov2018-6] а ^б Поппетров, Николай. България и евреите ? разкази за спасение и депортация // ?Култура“, 03.04.2018. Архивиран от оригинала на 15.01.2023. Посетен на 15.01.2023.

[7] Държавният антисемитизъм 1940-1944 г. Архив на оригинала от 2018-01-13 в Wayback Machine . Публикация на Българския хелзинкски комитет

[8] Спаси ли България всичките си евреи? Архив на оригинала от 2010-03-17 в Wayback Machine . Статия от Анжел Вагенщайн

[9] Bulgaria Accepts Blame for Deaths of 11,000 Jews in Shoah Статия в израелския ?Хаарец“

[10] Liquidation of the Jewish Community in Monastir Архив на оригинала от 2018-01-30 в Wayback Machine . Статия в сайта на музея Яд Вашим за евреите в Монастир

[11] Неделева, Петя. Антиеврейско законодателство в България // Посетен на 23 септември 2015. Първият български антиеврейски закон носи гръмкото име Закон за защита на нацията

[12] България ? с най-малко антисемитизъм в ЕС. Ина Друмева, 03-05-2011

[13] Почти половината българи са антисемити, сочи световно проучване // Посетен на 23 септември 2015.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]