Антимонит
Стибнит
Антимонит
Общи
Категория	сулфиден минерал
Формула (повтаряща се единица)	Sb 2 S 3
Класификация на Щрунц	2.DB.05a
Класификация на Дана	2.11.2.1
Елементарна клетка	a = 11.229 A, b = 11.31 A, c = 3.8389 A; Z = 4
Характеристики
Цвят	оловносив, черникав или в преливащи се цветове
Кристална система	ромбична
Сдвояване	рядко
Цепителност	съвършена по {010}; добра по {100} и {110}
Лом	полумидест
Твърдост по Моос	2 ? 2,5
Блясък	металически
Цвят на чертата	оловносива
Прозрачност	непрозрачен
Специфично тегло	4.63
Плътност	4.5 ? 4.6 g/cm³
Разтворимост	разтваря се в солна киселина
Източници	[1] [2] [3]
Основни разновидности
Метастибнит	червеникав
Антимонит в Общомедия

Антимонит ^[4] , наричан още стибнит , ^{[1] [5]} е сулфиден минерал с формула Sb ₂ S ₃ . Това е най-важният източник на металоида антимон . Понякога са възможни примеси на арсен , бисмут , олово , желязо , мед , злато и сребро .

Свойства [ редактиране | редактиране на кода ]

Антимонитът образува кристали с орторомбична сингония. Кристалите са във формата на призми или иглички с вертикална щриховка по ръбовете, като могат да се образуват ветрилообразни друзи, влакнести или зърнести агрегати. Цветът му е оловносив със силен металически блясък, а твърдостта му по скалата на Моос е 2 ? 2,5.

Разпространение [ редактиране | редактиране на кода ]

Минералът се среща в хидротермални находища и често придружава реалгар , цинобър , аурипигмент , галенит , пирит , марказит , арсенопирит , сервантит , калцит , анкерит , барит и халцедон . ^[1] Често може да се намери в антимоно- кварцови и антимоно- живачни жили.

Малките находища на антимонит са много, но големите находища са рядкост. Среща се в Канада , САЩ , Мексико , Перу , Япония , Китай , Германия , Румъния , Италия , Франция , Англия , и Индонезия ( Борнео ).

Най-големият антимонитов кристал тежи над 450 kg, открит е в Китай и може да се види в Американския музей за природна история . ^[6]

Приложение [ редактиране | редактиране на кода ]

Пасти от прах на Sb ₂ S ₃ в мазнина или други материали се използват като козметика за очи още от 3000 г. пр. Хр. в Близкия Изток и близките региони. ^[7] В тази си употреба антимонитът се нарича каял и се използва за потъмняване на веждите и миглите или за очна линия.

Намира приложение, също така, в пиротехниката като бляскава съставка. Използва се и в съвременните кибритени клечки. В миналото се е използвал и във фотографията със светкавица , но това му приложение е изоставено поради токсичността му и чувствителността му към статично електричество . В Древен Египет се е използвал като лекарство, което избистря зрението и козметика, която кара косата да расте. ^[8]

Галерия [ редактиране | редактиране на кода ]

• 
  Антимонит в музея Карнеги .
• 
  Антимонитови игли в калцитов кристал.
• 
  Кръгъл агрегат антимонит в сидерит .
• 
  Антимонитов кристал от Гуейджоу , Китай .
• 
  Антимонит (Стибнит) от Солунско, Гърция, кол. Георги Бончев , Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към Софийския университет ?Свети Климент Охридски“

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

• Бончев, Георги . Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с.  19 . Посетен на 1 април 2024.
• Костов, Иван ; Бресковска, В. ; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България . София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787 . с. 140-141.
• Костов, Иван . Минералогия. 3. София, Издателство ? Наука и изкуство “, 1973. OCLC 859838412 . с. 202 ? 205.
• Костов-Китин, Владислав. Антимонит (стибнит) Stibnite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН ?Проф. Марин Дринов“ , 2023. ISBN 978-619-245-365-7 . с. 76-77.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stibnite и страницата ?Антимонит“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за творби, създадени преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук , за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .