от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей (Андрея) Дамянов Рензов
е
български
възрожденски
архитект от
Македония
, заедно с
Никола Фичев
определян за един от най-забележителните строители от
Балканите
.
[1]
[2]
[3]
Роден е през 1800 година във велешкото мияшко село
Папрадище
. Произхожда от зографско-строителния род Дамянови-
Рензовци
от Западна Македония. Учи при баща си
Дамян Янкулов
и дядо си
Янкул Силянов
.
[3]
[4]
Първо започва със зографство, а по-късто се отдава на архитектура и строителство
[3]
като с братята си
Никола
,
Георги
и
Коста
обикаля целия Балкански полуостров ? негови дела се откриват не само в
България
, но и в днешна
Северна Македония
,
Сърбия
и
Босна и Херцеговина
.
Дамянов умира в 1878 година във
Велес
. Погребан е в ?Свети Пантелеймон“.
[5]
[3]
Синът му
Дамян (Даме) Андреев
също е виден строител. Дядо е на известния български архитект и офицер
Симеон Зографов
.
Творчеството на Андрей Дамянов включва повече от 40 сгради, най-много от тях църкви. Довършва църквата ?
Света Богородица
“ в Скопие, започната от брат му
Георги Дамянов
.
[3]
В 1834 година изгражда старата църква в Пирот ?
Рождество Христово
“.
[6]
В 1836 година изгражда храма ?
Свети Йоан Кръстител
“ в Кратово.
[7]
[8]
[9]
В 1840 година изгражда църквата ?
Свети Пантелеймон
“ във Велес ? забележително произведение на църковната архитектура, църквата ?
Света Троица
“ във Враня (1830 ? 1859), дело предимно на Коста, манастирската църква на ?
Свети Йоаким Осоговски
“ от 1845 година край Крива паланка с открити куполи, ?
Успение Богородично
“ от 1850 година в Ново село, Щипско, и ?
Свети Никола
“ в Куманово от 1851 година, катедралата ?
Свети Георги
“ в Смедерево (1850 ? 1854), катедралата ?
Света Троица
“ в Ниш (1857 ? 1878) ? с открити куполи, издигащи се високо над покрива,
[10]
[11]
катедралата ?
Света Троица
“ в Мостар (1863 ? 1873, разрушена напълно през юни 1992) и катедралата ?
Рождество Богородично
“ в Сараево (1863 ? 1874).
[3]
[12]
Автор е и на църквите ?
Успение Богородично
“ (1857 ? 1863) в Чайниче,
[3]
?
Свети Илия
“ в Печеневце,
[9]
?
Архангел Михаил
“ в Горно Чичево,
[9]
на църквата ?
Събор на Светите Апостоли
“ в Турековци, Лесковашко (1845).
[3]
- ↑
Паскалева, Мария. 120 години от рождението на Симеон Дамянов Зографов, в. Македония, бр. 24
- ↑
д-р арх. Тулешков, Николай. Черквата ?Св. Успение Богородично“ в Търговище на майстор Димитър Сергюв от Трявна, Арх & Арт, N 26/2001
, архив на
оригинала
от 22 февруари 2012
,
https://web.archive.org/web/20120222232257/http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=65&rub_id=rub_all&issue_id=43
, посетен на 27 декември 2009
- ↑
а
б
в
г
д
е
ж
з
Василиев, Асен
.
Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители
. София, ?
Наука и изкуство
“, 1965. с. 155.
- ↑
Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
- ↑
Църква ?Св. Пантелеймон“ ? Велес
// Православни храмове в България. Архивиран от
оригинала
на 2013-10-29. Посетен на 25 октомври 2013.
- ↑
Истори?а храма
// Храм Рождества Христовог. Стара црква у Пироту. Архивиран от
оригинала
на 2013-11-04. Посетен на 2 юни 2016.
- ↑
Заврши третата фаза за заштита на фрескоживописот во ?Св. ?ован Крстител“ во Кратово
// А1.mk. Архивиран от
оригинала
на 2015-04-13. Посетен на 7 април 2015.
- ↑
?Св. Йоан Предтеча“ ? гр. Кратово
// Свети места. Посетен на 015-04-09.
- ↑
а
б
в
Graditeljska delatnost Andreje Damjanova ? pravci istra?ivanja i za?tite
// Arte ? Vizuelna umetnost jugoisto?ne Evrope. Посетен на 2 юни 2016.
- ↑
Василиев, Асен
.
Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители
. София, ?
Наука и изкуство
“, 1965. с. 165.
- ↑
Запазено е писмо, от което се разбира, че договорът за строеж на църквата е сключен от Андрей Дамянов на 12 май 1857 година.
Василиев, Асен
.
Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители
. София, ?
Наука и изкуство
“, 1965. с. 163.
- ↑
Маку?еви?, Ненад.
Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црно? Гори и Северно? Срби?и у XIX веку
//
Проблеми на изкуството
48 (4). 2015. с. 20.
(на сръбски)