от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аналогия
(от
гръцки
analogia, ?сходство“, ?еднаквост“, ?съпоставяне“
) в най-общ смисъл означава сходство, подобие между предмети, явления, образи. Това е и когнитивният процес по пренасяне на информация за един конкретен субект по отношение на друг.
По-конкретно терминът се използва в
литературата
, където означава
стилистичен похват
, използван за установяване на сходства между неявни, но сродни по някой важен признак понятия или явления. Елементи на свързване по сходство има и при
сравнението
(при което се съпоставят тъждествени понятия или явления), и при
метафората
, и при
паралела
. Отличителното на аналогията е, че при нея двете художествени представи са различно развити, като едната се пояснява чрез другата.
С думата още се означава и средство в
литературната критика
за установяване на типологически сходства между литературни типажи и произведения в различните страни и епохи.
Аналогията играе значима роля във
възприятията
,
запаметяването
,
общуването
, креативността, решаването на задачи,
взимането на решения
. Използва се не само в литературен, но и всякакъв друг контекст. Известна е мисълта на полския математик
Стефан Банах
:
?Математикът е човек, който умее да намира аналогия между твърденията; по-добрият математик умее да вижда аналогии между доказателствата, а най-добрият ? умее да съзира аналогии между теориите. Можем да допуснем, че математикът на всички математици е онзи, който може да открива аналогии между аналогиите.“