한국   대만   중국   일본 
Алън Гинсбърг ? Уикипедия Направо към съдържанието

Алън Гинсбърг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алън Гинсбърг
Allen Ginsberg
американски поет
Роден
Починал
5 април 1997  г. (70 г.)
Погребан Нюарк , САЩ

Религия Будизъм
Националност   САЩ
Учил в Колумбийски университет
Работил писател , поет
Литература
Направление Бийт поколение
Хипи-поколение
Постмодернизъм
Течение Бийт поколение
Повлиян
Повлиял Боб Дилън , Джон Ленън , Пол Маккартни , Рейдж Агейнст дъ Мъшин , Джим Морисън , Пати Смит и др.
Семейство
Съпруга няма
Партньор Питър Орловски

Подпис
Уебсайт allenginsberg.org
Алън Гинсбърг в Общомедия

Ъруин Алън Гинсбърг (на английски : Irwin Allen Ginsberg ) е американски поет - битник , икона на битническото и хипи -поколение от 60-те и 70-те години на XX век .

Биография и творчество [ редактиране | редактиране на кода ]

Гинсбърг е роден на 3 юни 1926 г. в Ню Джърси. Син на Луис Гинсбърг, учител и поет, Гинсбърг учи в Колумбийския университет. Завършва го през 1948 г. Изучава мистиците, пътува много, обича Сезан , лежи в затвора, защото е обвинен като съучастник в престъпление, след като негови приятели складират откраднати вещи в неговия апартамент, и в психиатрична клиника. Поддържа връзки с Нийл Касиди , Джак Керуак , Уилям Канастра, Хърбърт Хънки, Боб Дилън и др.

Детството на Гинсбърг протича под влиянието на майка му, Наоми, руска емигрантка, радикална комунистка и убедена нудистка, страдаща от параноя . Тя смятала, че всички от семейството, както и целият свят, са против нея. В тази обстановка младият Алън се опитва да разбере света и себе си, както и своето увлечение към момчетата на неговата възраст.

Най-голямо въздействие върху младия Гинсбърг оказва поезията на Уолт Уитман . По съвет на баща си постъпва в Колумбийския университет, за да изучава право. Сдружава се с младите студенти-философи с нестандартно поведение, измежду които Люшън Кар, Джак Керуак , Уилям Бъроуз и Нийл Касиди , всички увлечени по наркотици, секс и литература, и имащи доста нестандартно обкръжение. Гинсбърг, най-младият и невинен член в този кръг от приятели, им помага да развиват литературните си способности, а те му влияят, като осмиват неговата наивна и книжна представа за света.

Напускайки учението, Алън влиза в компанията на наркомани и крадци от Таймс-скуеър (приятели на Бъроуз), пристрастява се към наркотиците (в началото бензедрин и марихуана ), посещава гей барове в Гринуич Вилидж , уверявайки себе си и приятелите си, че е на прага на някакво велико поетическо озарение, което с Керуак нарекли ?ново видение“. Страстното увлечение на Касъди заставя поета често да посещава приятеля си в Денвър и Сан Франциско , което впоследствие вдъхновява Керуак да напише романа ?По пътя“. Състоянието на майка му по това време се влошава. Тя постъпва в болница, където ? правят лоботомия , но не след дълго почива. Сам Гинсбърг води необичайно ексцентричен живот. През лятото на 1948 г. достига такова състояние, в което му се привижда, че го посещава самият Уилям Блейк . Тогава той заявява на шега, че е намерил Бога.

Ситуацията рязко се променя, когато за престъпните деяния на приятелите на Гинсбърг го арестуват него и осъждат на затвор. Той се разделя с Бъроуз, изкарва курс по психоанализа и даже започва да се среща с жена, Хелън Паркър. Обявил се за хетеросексуален, Гинсбърг намира работа в рекламния бизнес в Емпайър Стейт билдинг , но я напуска, тъй като започва активно да се пише поезия. На 29 години има вече много стихотворения, но почти нищо не публикува. Усърдно предлагайки на издатели творбите на Керуак и Бъроуз, той съвсем нехае за своите. Въпреки това Гинсбърг става първият, получил слава в Америка като представител на битник-литературата, когато през октомври 1955 г. с огромен успех прочита своята поема ?Вой“, станала наред с романа на Джак Керуак , публикуван две години по-късно, най-яркият израз на духа на поколението на битниците. В психиатричната болница, където се лекува, среща сродна по душа личност ? Карл Соломон. Запознава се с Карлос Уилямс, на когото дава свои стихове. В началото ужасен, по-късно Уилямс проявява интерес и го съветва да пише интуитивно, да слуша ритъма на собствения си глас и да използва разговорната реч. Гинсбърг създава нова форма на стиха ? свободния стих на дишането.

Гинсбърг пътува много, запознава се с будизма, участва в движението на хипитата, заедно с Тимоти Лири пропагандира ЛСД , живее в Куба и Прага , активно участва в акции на протеста против войната във Виетнам , оказва огромно влияние на рок-музикантите. В началото на 80-те години поетът даже излиза на сцената с пънк -групата ?Клеш“. До последните си дни активно участва в поетични вечери, публикува свои произведения, занимава се с благотворителност и преподавателска дейност. Той е будист , почетен член на NAMBLA ? ?Северноамериканската Асоциация за Любовта Мъж-Момче“, защитник е на правата на сексуалните малцинства и е един от водачите на антивоенното движение.

Алън Гинсбърг умира на 71 години от рак на черния дроб, влошен от хепатит, 5 април 1997 г. в Ийст Вилидж, Ню Йорк .

Списък на произведенията [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Вой и други стихове (Howl and Other Poems 1956 )
  • Кадиш и други стихове (Kaddish and Other Poems 1961 )
  • Истинските сандвичи ([Reality Sandwiches 1963 )
  • Новини от света (Planet News (1968) 1968 )
  • Вратата на гнева: (The Gates of Wrath: Rhymed Poems 1948  ? 1951 ( 1972 )
  • Падението на Америка (The Fall of America: Poems of These States 1973 )
  • Железен кон (Iron Horse 1974 )
  • Душата диша (Mind Breaths 1978 )
  • Одата за Плутон: Стихове (Plutonian Ode 1977  ? 1980 , 1982 )
  • Избрани стихове: (Collected Poems 1947 -1980 , 1984 )
  • Стихове с бяло фередже: [White Shroud Poems1980- 1985 ( 1986 )
  • Приветсвени стихове към света: (Cosmopolitan Greetings Poems1986- 1993 , 1994 )
  • Забележка към Вой (Howl Annotated 1995 )
  • Озарени стихове (Illuminated Poems 1996 )
  • Избрани стихове: (Selected Poems 1947 -1995 , 1996
  • Смърт и слава: Стихове (Death and Fame: Poems 1993  ? 1997 , 1999 )

Проза [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Deliberate Prose 1952 ? 1995 (2000)
  • The Book of Martyrdom and Artifice: First Journals and Poems 1937 ? 1952 (2006)

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]