от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алкасар де Севиля
(на
испански
:
Alcazares Reales de Sevilla
) е кралският дворец в
Севиля
,
Испания
. Обявен е за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Първоначално Алкасар де Севиля е крепост, построена от маврите, която впоследствие претърпява няколко разширения. Първият Алкасар, наречен
Al-Muwarak
е построен при династията на
Алмохадите
. По-голямата част от съвременния дворцов комплекс е построена върху развалините на арабската крепост от крал
Педро I Кастилски
. Началният етап от строителството на Алкасар де Севиля се отнася към 1364 г. При строежа на Алкасар де Севиля Педро I използва
мориски
работници, които да построят двореца в ислямски ахитектурен стил. Така Алкасар де Севиля е един от образците на архитектурния стил
Мудехар
. По-късните испански крале добавят нещо от себе си към архитектурния комплекс. Така добавените при управлението на Карл V готически елементи контрастират на преобладаващия арабски архитектурен облик на Алкасар.
Повече от 700 години Алкасар де Севиля е испански кралски дворец. Дори и днес той се използва от испанското кралско семейство като негова официална резиденция в Севиля.
Дворът на девиците.
Вътрешният двор
на девиците (на
испански
:
Patio de las Doncellas
) дължи името си на едно предание, спорд което маврите получавали от християнските владетели на Иберия по 100 девици като годишен данък. Тази легенда е възникнала по време на испанската
Реконкиста
, но вероятно тя е родена от спомена за сексуалните насилия над християнски жени, извършвани при мавърските нападения над местното население.
Първият етаж от тази част на комплекса е построен от Педро I, който с някои надписи се представя като ?султан“. В тази част на комплекса се намират няколко пищно украсени приемни зали. В центъра на
Вътрешния двор
на девиците се намира голям правоъгълен воден басейн с градини от двете му страни. Дълго време дворът е бил покрит с мрамор, а в центъра се е намирал фонтан. Изследвания обаче доказали, че оригиналният вид на
вътрешния двор
включвал водния басейн и градините и така това първично негово оформление е възстановено. Малко след това
вътрешният двор
отново е покрит с мрамор по поръчка на филмовия режисьор
Ридли Скот
. Той използва мраморния двор на Алкасар като декор, представляващ двора на Йерусалимския крал във филма
Небесно царство
. За втори път мраморната настилка е премахната след премиерата на филма.
Изграждането на допълнителен втори етаж на
Вътрешния двор
на девиците започва при
Карл V
. Този допълителен етаж е построен по проект на архитекта Луис де Вега в стила на Италианския ренесанс, но използва и декоративни елементи от стила Мудехар. Изграждането на втория етаж продължава от 1540 до 1572 г.
Баните на Доня Мария де Падила
Баните на Доня Мария де Падиля (на
испански
:
Los Banos de Dona Maria de Padilla
) представляват резервоар за дъждовна вода. Резервоарът носи името на Доня Мария де Падиля, любовница на Педро I Кастилски. След като се влюбил в нея, Педро I Жестокия убива мъжа ?. Тя обаче устоява на домогванията на краля; поляла лицето си с вряло олио, за да се обезобрази и да спре преследванията му и постъпила в манастир. В културата на Севиля Доня Мария де Падиля е почитана като символ на непорочността.
- Търговската къща (
Casa de Contratacion
), построена през 1503, за да регулира търговията с Новия свят.
- Patio de las Munecas
- Patio de la Monteria
- Puerta del Leon
- Dormitorio de los Reyes Moros
- Залата на посланиците (
Salon de Embajadores
), построен през 1527 от Карл V.
Нормативен контрол
 | |
|---|
|
 Обекти от световното културно и природно наследство в Испания
|
|---|
|
 Flag of Spain
| |
|
