от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алиенация
(в
социалните науки
) е онова състояние, при което е налице чувство за отстраненост и отделеност от нечия среда или дори себе си.
[1]
Понятието възниква като Entfremdete Arbeit (буквално от
немски
:
отчуждение в работата
) и е термин, предложен от
Карл Маркс
.
Идеята за алиенацията е популярна в социалните науки и все пак тя остава смътна концепция, описваща или безсилие по отношение на собствената съдба, или чувство за безсмислие, отнасящо се или до липса на истински смисъл за каквото и да е било действие, или въобще общо чувство за липса на цел.
[2]
Смята се от мнозина, че
атомизмът
на съвременното общество означава, че хората са с по-плитки отношения с другите около тях, отколкото биха били нормално. Това води до затруднения в разбирането и адаптирането към чуждата уникалност (ненормираност). Също така понякога се нарича
комодификация
, като в този случай се набляга на съвместимостта на
капитализма
с алиенацията (обща тема от началото на работата на
Карл Маркс
, виж
Теория на Маркс за отчуждението
).