Александър
или
Александър III
(на
гръцки
:
Αλ?ξανδρο?
, ?защитник на мъжете“,
Alexander III
), ок. 870? 6 юни 913) е
византийски
император
(
василевс
), управлява
Източната римска империя
през 912 ? 913 година.
Той е третият син на император
Василий I Македонец
и
Евдокия Ингерина
. За разлика от по-големия му брат
Лъв VI Философ
, за него не съществува съмнение дали наистина е син на Василий I, или на предходника му
Михаил III
, чиято любовница е Евдокия първоначално, защото е роден 5 години след смъртта му.
Още 9-годишен той е определен за
съимператор
на баща си. След неговата смърт се възцарява по-големият му брат Лъв, докато Александър остава младши съимператор. На 11 май 912 година Лъв VI умира и тронът е наследен от непълнолетния му син (тогава на около 7 години) ?
Константин VII Багренородни
, но управлява
регентство
на майка му
Зоя Карбонопсина
и патриарх
Николай Мистик
. Впоследствие и Александър става регент и си присвоява върховната и пълна власт над
държавата
, обявявайки се и за
автократор
(
гр
.:самодържец)
.
Една от първите му стъпки е възстановяването на
Николай Мистик
като
патриарх
, след като по-рано той е бил изместен и отстранен от императрицата-майка. Зоя Карбонопсина (Чернооката) е изключена от регентството и заточена в
манастир
.
Стефан Цанев
пише:
| ?
|
Регент на малолетния император станал братът на Лъв VI Философ ? Александър, който бил безнадежден пияница и развратник, посегнал на братовата си незаконна жена Зоя Чернооката, като успял да свали дрехата от тялото ?, тя обаче макар да била не по-малко прославена поклонничка на порока, не му се отдала, тогава той я прогонил съвсем гола от двореца.
|
“
|
Александър е известен като сприхкав и злонамерен
алкохолик
с разклатено
здраве
. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт и няма опит в управлението.
Ленив
, разюздан и отдаден на развлечения, Александър няма потомци и страда от
импотентност
, която се опитва да излекува, извършвайки публично
езическо
идолопоклонение
на
Хиподрума
пред златна статуя на
глиган
, с което разгневява
ромеите
. По време на неговото управление с голямо влияние се ползват
Василица
и
Гаврилопул
, които са от
славянски
произход. Той дори обмисля да
скопи
Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.
Александър приема български пратеници в 913 г.
В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар
Симеон
за подновяване на мирния договор през 913 г. и отказва да плаща годишните
трибути
на
българите
. В резултат войната между
България
и
Византийската империя
се разгаря отново и продължава още 15 години. По същото това време източните граници на империята са атакувани от
халифата на Абасидите
, което я заставя да воюва на два
фронта
. Императорът умира внезапно в
двореца
след преяждане и препиване, което довежда до спукване на
артерия
по време на игра на
tzykanion
(вид
поло
). Така се изпълнява пророчеството на брат му
Лъв Мъдри
, че Александър ще управлява само 13 месеца.
Съгласно завещанието на императора, след смъртта му опекуни на малолетния Константин VII стават патриарх
Николай Мистик
,
магистър
Стефан
, магистър
Йоан Елад
,
ректор
Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.
- Георгий Острогорски
?История на Византийската държава“, History of the Byzantine State. Rutgers University Press. 1969. p. 233, 261.
ISBN 0-8135-0599-2
- Franz Tinnefeld:
Alexander von Byzanz
. Der Neue Pauly (DNP). Band 1, Metzler, Stuttgart 1996,
ISBN 3-476-01471-1
, Sp. 478
- Friedhelm Winkelmann u.a.:
Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit.
2. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 2013,
ISBN 3-11-016674-7
, S. 138?145, Nr. 20228.
- Runciman S.:
A history of the First Bulgarian empire
, London, G.Bell & Sons, 1930, p. 155
- John Julius Norwich:
Byzantium, The Apogee.
Penguin Books. 1993.
ISBN 0-14-011448-3
.
- Schmitz, Leonhard:
Alexander
. William Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology 1. Boston: Little, Brown and Company. 1867. p. 115.