Александър I
Крал на Сърбия
Управление	6 март 1889 ? 11 юни 1903
Коронация	2 юли 1889 г.
Наследил	Милан I
Наследник	Петър I
Лични данни
Роден	2 август 1876  г. ( стар стил ) Белград , Сърбия
Починал	29 май 1903  г. ( стар стил ) (26 г.) Белград, Сърбия
Погребан в	църква ? Свети Марко “
Пълно име	Александър I Обренович
Семейство
Династия	Обреновичи
Баща	Милан Обренович
Майка	Наталия Обренович
Брак	Драга Машин
Александър I в Общомедия

Александър Обренович (на сръбски : Александар Обренови? ) е крал на Сърбия от 1889 до 1903 година, последният от династията на Обреновичите .

Управление [ редактиране | редактиране на кода ]

Александър Обренович е син на крал Милан Обренович и кралица Наталия . ^[1] Обявен е за крал при абдикацията на баща си на 22 февруари (6 март нов стил ) 1889 година, когато е едва 12-годишен. През следващите четири години от негово име управлява регентство начело с либерала Йован Ристич . ^[2] Сръбският парламент инструктира правителството да изпрати в изгнание и кралицата-майка Наталия. ^[3]

Личен режим [ редактиране | редактиране на кода ]

На 1 (13) април 1893 година, макар все още на 16, Александър се обявява за пълнолетен, отстранява регентството и скоро след това установява личен режим. Първоначално управлява с помощта на Радикалната партия , но в началото на 1894 година уволнява нейното правителство и фактически суспендира Скупщината . През май 1894 година отменя конституцията от 1888 година и възстановява предишната , която дава на монарха надмощие над парламента. Изборите през 1895 година излъчват Скупщина без участието на либерали и радикали, напълно предана на краля. ^[4]

През следващите години Александър управлява чрез послушните му правителства на Владан Джорджевич и Димитрие Цинцар-Маркович . Покушение срещу баща му (който е фактически негов съуправител) през юли 1899 година му дава повод за репресии срещу водачите на най-силната партия ? Радикалната. Помирява се с част от тях, след като през април 1901 година прокламира нова конституция с двукамарен парламент. Размирици в Белград през пролетта на 1903 година го подтикват да суспендира, макар и за кратко, и тази конституция. ^[5]

Политика по Македонския въпрос [ редактиране | редактиране на кода ]

  Вижте също: Сръбска пропаганда в Македония

Външната политика на Сърбия при крал Александър Обренович е насочена към прокарване на сръбско културно и политическо влияние в Македония , намираща се под властта на Османската империя. Сръбските правителства работят за установяване на сръбски владици и училища в македонските вилаети , а по време на Критското въстание от 1896 ? 1897 година искат територии от империята. От това желание ги отклонява българското правителство начело с Константин Стоилов . През февруари 1897 година крал Александър Обренович посещава София и тогава е подписана българо-сръбска спогодба , с която двете страни се задължават да съгласуват действията си в назряващата гръцко-турска война . ^[6]

Убийство [ редактиране | редактиране на кода ]

  Основна статия: Майски преврат в Сърбия

През 1900 година Александър се жени за Драга Машин . Бракът е крайно непопулярен и води до конфликт между него и родителите му. ^[5]

Крал Александър Обренович е убит в двореца си през нощта на 28 срещу 29 май (11 юни нов стил ) 1903 година от офицери, привърженици на Петър Караджорджевич . ^{[7] [8]}

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]