от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Обренович
(на
сръбски
:
Александар Обренови?
) е крал на
Сърбия
от
1889
до
1903
година, последният от династията на
Обреновичите
.
Александър Обренович е син на крал
Милан Обренович
и кралица
Наталия
.
[1]
Обявен е за крал при абдикацията на баща си на 22 февруари (6 март
нов стил
) 1889 година, когато е едва 12-годишен. През следващите четири години от негово име управлява регентство начело с либерала
Йован Ристич
.
[2]
Сръбският парламент инструктира правителството да изпрати в изгнание и кралицата-майка Наталия.
[3]
На 1 (13) април 1893 година, макар все още на 16, Александър се обявява за пълнолетен, отстранява регентството и скоро след това установява личен режим. Първоначално управлява с помощта на
Радикалната партия
, но в началото на 1894 година уволнява нейното правителство и фактически суспендира
Скупщината
. През май 1894 година отменя
конституцията
от 1888 година и възстановява
предишната
, която дава на монарха надмощие над парламента. Изборите през 1895 година излъчват Скупщина без участието на
либерали
и радикали, напълно предана на краля.
[4]
През следващите години Александър управлява чрез послушните му правителства на
Владан Джорджевич
и
Димитрие Цинцар-Маркович
. Покушение срещу баща му (който е фактически негов съуправител) през юли 1899 година му дава повод за репресии срещу водачите на най-силната партия ? Радикалната. Помирява се с част от тях, след като през април 1901 година прокламира нова конституция с двукамарен парламент. Размирици в Белград през пролетта на 1903 година го подтикват да суспендира, макар и за кратко, и тази конституция.
[5]
Външната политика на Сърбия при крал Александър Обренович е насочена към прокарване на сръбско културно и политическо влияние в
Македония
, намираща се под властта на Османската империя. Сръбските правителства работят за установяване на сръбски владици и училища в македонските
вилаети
, а по време на
Критското въстание
от 1896 ? 1897 година искат територии от империята. От това желание ги отклонява
българското правителство
начело с
Константин Стоилов
. През февруари 1897 година крал Александър Обренович посещава
София
и тогава е подписана
българо-сръбска спогодба
, с която двете страни се задължават да съгласуват действията си в назряващата
гръцко-турска война
.
[6]
През 1900 година Александър се жени за
Драга Машин
. Бракът е крайно непопулярен и води до конфликт между него и родителите му.
[5]
Крал Александър Обренович е
убит в двореца си
през нощта на 28 срещу 29 май (11 юни
нов стил
) 1903 година от офицери, привърженици на
Петър Караджорджевич
.
[7]
[8]
- ↑
Hosch, Edgar.
Alexander I. Obrenovi?, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Sudosteuropas. Bd. 1. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder
. Munchen, 1974. с. 45. Посетен на 12 декември 2017.
- ↑
Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 2. София, Парадигма, 1999.
ISBN 954-9536-19-X
. с. 132 ? 136.
- ↑
Черно море
- седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 2, 16 юни 1891 год., стр. 3
- ↑
Манчев 1999
, с. 136.
- ↑
а
б
Манчев 1999
, с. 137 ? 138.
- ↑
Попов, Радослав и др.
История на Българската дипломация 1879 ? 1913 г.
София, Фондация ?Отворено общество“, 1994.
ISBN 954-520-038-3
. с. 238 ? 239. Посетен на 12 декември 2017.
- ↑
Манчев 1999
, с. 139.
- ↑
Jованови?, Слободан.
Влада Александра Обренови?а. К?ига 3.
Београд, Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Срби?е), 1936. с. 364 ? 370. Посетен на 14 декември 2017.