Лий Александър Маккуин
,
CBE
(на
английски
:
Lee Alexander McQueen
, на български още като
Алекзандър/Аликзандър Маккуин
), носител на
Ордена на Британската империя
, е
британски
дизайнер
на
висша мода
, известен със задълбочените си познания за изработката на британски облекла по поръчка, тенденцията му в колекциите си да съпоставя женските сила и чувственост с крехкостта на нежния пол, както и с емоционалната сила и необузданата енергия на провокативните му ревюта.
[1]
Известен още и с факта, че е бил главен дизайнер на френската марка за висша мода
Givenchy
и с това, че по-късно създава собствен лейбъл, носещ името му.
[1]
Със своите постижения в сферата на модата дизайнерът печели четири награди за ?Британски дизайнер на годината“ (1996, 1997, 2001 и 2003), както и наградата на Американския съвет на модните дизайнери за ?Международен дизайнер на годината“ през 2003 година.
[1]
Роден на 17 март 1969 г. в
Лондон
, Маккуин е син на шофьора на
такси
Роналд
[2]
и учителката по
социални науки
Джойс Маккуин. Той е най-малкото от шест деца.
[3]
[4]
Родителите на бъдещия дизайнер са
шотландци
.
[5]
Александър израства в общинско жилище
[6]
в блок в
Стратфорд
.
[7]
Той започва да шие рокли за трите си сестри съвсем малък и още тогава заявява желанието си да стане моден дизайнер.
[8]
Маккуин посещава
Rokeby School
и напуска, когато навършва 16 (през 1985),
[3]
за да стане стажант на
Андерсън и Шепърд
, известни шивачи на търговската
Savile Row
в централен Лондон, след това се присъединява към
Гивс и Хоукс
, а след това работи с майсторите на театрални костюми
Ейнджълс и Берманс
.
[9]
Уменията и знанията, които получава като стажант на Savile Row, помагат на Маккуин да си спечели репутацията на експерт в създаването безупречно ушити облекла в модните среди.
[10]
Докато работи на Savile Row, някои от клиентите на Маккуин са
Михаил Горбачов
и
принц Чарлз
. На двадесетгодишна възраст дизайнерът работи известно време за
Коджи Татсуно
, преди да замине за
Милано
,
Италия
, и да започне да работи за
Ромео Джили
.
[8]
През 1994 Маккуин се завръща в Лондон и кандидатства за място като конструктор моделиер в
Централен колеж за изкуство и дизайн Св. Мартинс
. Директорът на магистърската програма обаче е впечатлен от портфолиото му и убеждава младия дизайнер да се запише в курса като студент.
[8]
Маккуин получава дипломата си за
магистър
по
моден дизайн
, а колекцията, с която се дипломира, е купена от влиятелната модна стилистка
Изабела Блоу
. Смята се, че именно тя успява да убеди Маккуин да използва второто си име Александър, когато впоследствие започва модната си кариера.
[4]
[8]
Исландската певица
Бьорк
е облечена в негово творение на обложката на албума си ?
Homogenic
“ от 1997 година.
[12]
Освен това участва в обработката на видеото към песента ?
Alarm Call
“ от същия албум.
Ранните ревюта на Маккуин налагат репутацията му на човек, който използва противоречиви и шокиращи тактики. Той печели прозвищата ?
l'enfant terrible
“ и ?лошото момче на модата“ с панталоните хитро кръстени ?bumsters“ (панталони с ниска талия) и колекция носеща името ?Highland Rape“.
[3]
[13]
[14]
Маккуин е известен и със своите разточителни и необичайни модели обувки: за пролетната колекция от 2003 той пресъздава корабокрушение; пролет 2005 ? човешки шахмат; шоуто от есен 2006 се нарича ?Вдовиците от Калоден“ (вж.
Битка при Калоден
) и включва
холограми
в реален размер на супермодела
Кейт Мос
, облечена в метри от стелещ се плат.
[15]
Неговите ?bumsters“ налагат модата на дънките с много ниска талия, при дебюта си те предизвикват много дебати и коментари.
[10]
Майкъл Оливиера-Салак, директор на Blow PR и приятел на Маккуин казва: ?За мен дънките с ниска талия са това, което дефинира Маккуин.“
[10]
Дизайнерът е известен и с черепите, които често използва в творенията си. Шалът с тези мотиви се превърна в задължителна част от гардероба на звездите и е копиран и репликиран по целия свят.
[10]
Дизайнерът е известен с драматизма и екстравагантността, които внася в ревютата си.
[10]
Той използва нови технологии и методи, за да добави различен привкус на шоутата си и често шокира и изненадва публиката. Силуетите, които създава, се отличават с фантазия и бунт срещу скучното и традиционното.
[10]
Маккуин е един от първите дизайнери, в чиито лондонски ревюта дефилират индийски модели.
[10]
Маккуин създава и серия от рокли, носещи наименованието ?manta“, оценени на около £2800. Линията, кръстена
manta ray
, е вдъхновена от почивката на дизайнера на
Малдивите
през 2009 година. Тоалетите от тази колекция са носени от много модели и звезди, включително
Лили Коул
.
[16]
Президентът на
LVMH
,
Бернар Арно
прави сензация, като назначава Маккуин за главен дизайнер на
Givenchy
през 1996 година.
[8]
При пристигането си в Givenchy дизайнерът обижда основателя на компанията, наричайки го ?несъществен“. Първата котюр колекция на Маккуин за Givenchy е неуспешна, през октомври 1997 година той дори казва в интервю за
Vogue
, че цялата колекция е била ?боклук“. Маккуин смекчава колекциите си за Givenchy, но непокорните му изблици продължават, причинявайки спорове и противоречия през есента на 1998 година, когато модното му шоу включва пръскане с боя върху памучни бели рокли и модела с два ампутирани крака
Ейми Мълинс
, която дефилира с изящно гравирани дървени протези.
[8]
[14]
Маккуин работи за Givenchy до март 2001 година, когато срокът на договора, за който твърди, че ?ограничава креативността му“, изтича.
[8]
Маккуин е най-младият дизайнер, който получава титлата ?Британски дизайнер на годината“, която печели четири пъти между 1996 и 2003 година.
[9]
Освен това получава ?Ордена на Британската империя“, а Американският съвет на модните дизайнери го провъзгласява за международен дизайнер на годината през 2003 година.
[17]
Това са само част от многото постижения на Маккуин.
През декември 2000 година Маккуин започва ново партньорство с
Gucci
, като придобива 51% от компанията и заема поста на художествен директор.
[3]
Плановете за развитие включват откриване на магазини в Лондон, Милано и
Ню Йорк
, и пускане на пазара на парфюмите му ?Kingdom“ и ?My Queen“. През 2005 Маккуин си сътрудничи с
Puma
в създаването на специална линия спортни обувки за марката.
[18]
През 2006 година на пазара се появява и McQ, по-младежка мъжка и дамска линия, позиционирана в по-нисък ценови сектор.
Маккуин е първият дизайнер, който взима участие в кампанията на
MAC
за създаването на козметични продукти от модни дизайнери. Колекцията под името Маккуин се появява на пазара на 11 октомври 2007 година и пресъздава визиите от ревюто есен/зима. Вдъхновение за колекцията е филмът ?
Клеопатра
“ с участието на
Елизабет Тейлър
, затова и интензивните сини, зелени и тюркоазени сенки и удължените със силна черна очна линия очи силно напомнят на Древен Египет. Маккуин собственоръчно подбира грима.
До края на 2007 година Маккуин притежава бутици в Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелес, Милано и Лас Вегас. Много от световноизвестните клиенти, сред които
Никол Кидман
,
Пенелопе Крус
,
Сара Джесика Паркър
и
Риана
, често са забелязвани облечени в произведения на Маккуин при появата си на различни събития.
[19]
Бьорк
и
Лейди Гага
често носят тоалети на Маккуин в клиповете си.
[20]
Маккуин не крие, че е
гей
и казва, че е осъзнал сексуалната си ориентация много млад.
[21]
Споделя го със семейството си на 18-годишна възраст и след доста труден период в крайна сметка те възприемат ориентацията му.
[3]
Той обяснява
разкриването
с думите ?Аз бях сигурен в себе си и в сексуалността си и нямам нищо да крия. Отидох направо от утробата на майка си на гей парад“.
[22]
През лятото на 2000 Маккуин неофициално сключва брак с партньора си Джордж Форст, режисьор на документални филми, на яхта в Ибиса.
[23]
Връзката им приключва година по-късно, но двамата остават близки приятели.
[24]
Маккуин получава много внимание от медиите през май 2007 година след самоубийството на международната модна стилистка и икона Изабела Блоу. Публикувани са слухове, че по това време между дизайнера и Блоу е имало разрив, като е акцентирано на неблагодарността на Маккуин спрямо Изабела.
[25]
В отговор на слуховете в едно интервю Маккуин казва:
[15]
?
|
Това са такива глупости. Тези хора просто не знаят за какво говорят. Те не ме познават. Не са наясно с отношенията ми с Изабела. Това са пълни глупости. Хората могат да говорят; можете да попитате сестрите ?… Тази част от индустрията, те трябва винаги да стоят настрана от личния ми живот, или от моя и на Изабела. Това, което имах с Изабела, няма нищо общо с модата, то е отвъд модата.
|
“
|
Маккуин е квалифициран
водолаз
и използва страстта си като източник на вдъхновение в работата си, включително в колекцията от пролет 2010 година ?Plato's Atlantis.“ Той много пъти се гмурка на Малдивите.
[26]
Следобед на 11 февруари 2010 година е обявена смъртта на Маккуин. Същата сутрин икономът му го намира обесен в гардеробната стая в дома му на Green Street в Лондон.
[27]
Извикани са
парамедици
, които го обявяват за мъртъв.
[28]
Маккуин умира няколко дни преди модната седмица в Лондон, в която не е планирал да вземе участие
[29]
, и девет дни след смъртта на майка си Джойс, която почива на 75 години.
Дейвид Лашапел
, приятел на дизайнера, казва, че преди смъртта си Маккуин е вземал много наркотици и е бил изключително нещастен.
[30]
Маккуин оставя бележка, в която пише: ?Грижете се за кучетата ми. Съжалявам. Обичам ви. Лий.“
[31]
Лондонската полиция
твърди, че обстоятелствата около смъртта не са подозрителни, но не потвърждава версията за самоубийство.
[32]
На 17 февруари 2010 година от моргата на уестминстърския съд обявяват, че при
аутопсията
е установено, че смъртта на Маккуин е причинена от
задушаване
и
обесване
.
[33]
[34]
Маккуин, за когото е установено, че страда от
смесено тревожно-депресивно разстройство
, взема свръхдоза наркотици, преди са се обеси. През май и юли 2009 година също е вземал свръхдози наркотици, но краят тогава не е бил фатален.
[35]
Следствието записва, че преди да се обеси с ?любимия си кафяв колан“, дизайнерът прерязва вените си с церемониален кинжал и сатър за месо.
[36]
Патологът
д-р Пол Напмън докладва, че ?в кръвните проби на дизайнера, взети след смъртта му, са намерени значителни количества
кокаин
, приспивателни и успокоителни.“
[37]
?
|
От името на семейството на Лий Маккуин компания ?Александър Маккуин“ днес съобщава трагичната новина, че Лий Маккуин, основател и дизайнер на марката ?Александър Маккуин“, е намерен мъртъв в дома си. На този етап е неподходящо да коментираме тази трагедия, освен да кажем, че сме покрусени и споделяме шока и скръбта на семейството на Лий.
Семейството на Лий помоли за дискретност и усамотение, за да успее да се справи с тази ужасна новина, и се надяваме, че медиите ще уважат това.
[38]
|
“
|
На 3 февруари 2010 г. Маккуин пише на страницата си в
Twitter
, че предишния ден е починала майка му, добавяйки: ?RIP mumxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx.“ След четири дни пише, че е имал ?ужасна седмица“, но ?приятелите бяха страхотни“ и ?сега някак си трябва да се стегна“.
[39]
Погребението на майка му е на 12 февруари 2010 г.
[40]
Бащата, трите сестри и двамата братя на Маккуин го надживяват.
[41]
На 16 февруари 2010 г. поп певицата
Лейди Гага
изпълнява акустична версия на песента си ?
Telephone
“ и продължава с
Dance In The Dark
на наградите ?Брит 2010“. По време на изпълнението Гага почита паметта на дизайнера с думите: ?Това е за Александър Маккуин“.
[42]
Освен това тя му отдава почит и докато приема наградите си за най-добър световен изпълнител, най-добра световна певица и най-добър световен албум.
Други изпълнители, приятели и клиенти на Маккуин, също коментират смъртта му. Сред тях са
Кание Уест
,
Кортни Лав
и
Кейти Пери
.
[43]
Погребението на Маккуин е на 25 февруари 2010 г. в църквата ?
Свети Павел
“ в Западен Лондон.
[44]
По-късно прахът му е разпръснат на остров
Скай
.
[45]
През март 2010 г. е отдадена визуална почит на Маккуин и неговото творение ?manta“. Събитието е организирано от
Наоми Кембъл
,
Кейт Мос
,
Анабел Нилсън
и др.
[16]
На 20 септември 2010 г. в памет на Маккуин е организирано събитие в
катедралата ?Сейнт Пол“
. Сред присъстващите са Бьорк, Кейт Мос, Сара Джесика Паркър, Наоми Кембъл,
Стела МакКартни
и
Ана Уинтър
[46]
. Общо гостите са 2500.
[47]
На 18 феврурари 2010 г. Робърт Полет, президент и изпълнителен директор на Gucci, обявява, че бизнесът на Маккуин ще продължи и без своя основател и художествен директор.
[48]
- ↑
а
б
в
Alexander McQueen's biography at alexandermcqueen.com
Архив на оригинала от
2012-01-08 в
Wayback Machine
..
(
(en)
)
- ↑
Alexander McQueen: fashion mourns the loss of its brilliant 'enfant terrible'
- ↑
а
б
в
г
д
Cartner-Morley, Jess.
Boy done good
// London,
The Guardian
, 19 септември 2005. Посетен на 11 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
а
б
Obituary: Fashion king Alexander McQueen
// BBC News. BBC, 11 февруари 2010. Посетен на 11 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
'Meeting the Queen was like falling in love'
(
(en)
)
- ↑
Alexander McQueen Obituary
// London,
The Times
, 12 февруари 2010. Посетен на 11 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
A life in fashion: Alexander McQueen was the hooligan of the catwalk who loved to shock ? but nothing could take away from his genius
.
(
(en)
)
- ↑
а
б
в
г
д
е
ж
Rawi, Maysa.
A life in fashion: How Alexander McQueen became 'the most influential designer of his generation'
// London, The
Daily Mail
, 11 февруари 2010. Посетен на 11 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
а
б
Tran, Mark.
Fashion designer Alexander McQueen dies
// London,
The Guardian
, 11 февруари 2010. Посетен на 12 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
а
б
в
г
д
е
ж
Vaidyanathan, Rajini.
Six ways Alexander McQueen changed fashion
// BBC News. BBC, 12 февруари 2010. Посетен на 12 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
?Camilla Belle in Alexander McQueen, 2009“
, 100 Best Dresses of the Decade,
InStyle
Magazine, 2009. Посетен на 12 февруари 2010.
- ↑
Bjork:about:Homogenic:About the album cover
// Chicago Sun Times. 15 май 1998. Архивиран от
оригинала
на 2010-03-26. Посетен на 11 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
Leonard, Tom.
Ban for low trousers gains support
// London,
The Telegraph
, 10 февруари 2005. Посетен на 11 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
а
б
Profile: Alexander McQueen, the 'hooligan' of English fashion
// London,
The Times
, 11 февруари 2010. Посетен на 11 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
а
б
Bridget Foley.
Hail McQueen
// W magazine. June 2008. Архивиран от
оригинала
. Посетен на 21 ноември 2008.
(
(en)
)
- ↑
а
б
Deep Sea Devotion: Alexander McQueen’s ‘Manta’ Designs
// The Daily Telegraph. London, Telegraph Media Group, 15 март 2010. Посетен на 28 март 2010.
(
(en)
)
- ↑
Barnett, Leisa.
Alexander McQueen dies
// Handbag.com, 11 февруари 2010. Архивиран от
оригинала
на 2010-02-16. Посетен на 11 февруари 2010.
- ↑
Alexander McQueen unveils his collection for Puma
// RTE Fashion. Посетен на 11 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
Alexander McQueen Found Dead
//
People
. Посетен на 11 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
?Lady Gaga dances in Alexander McQueen's 10-inch Stilettos“
,
Huffington Post
, 11 ноември 2009
(
(en)
)
- ↑
Alexander McQueen Biography
// Glbtq.com. Архивиран от
оригинала
на 2013-06-24. Посетен на 11 февруари 2010.
- ↑
Vogue
Magazine, August 2002.
(
(en)
)
- ↑
Naughton, Philippe.
British fashion designer Alexander McQueen found dead at home
// London,
The Times
, 11 февруари 2010. Посетен на 11 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
Payne, Will.
The crazy world of Alexander McQueen, by his ex-husband
// The Mirror. 14 февруари 2010. Посетен на 15 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
Horyn, Cathy.
The Woman No Hat Could Tame
//
New York Times
, 10 май 2007.
(
(en)
)
- ↑
Alexander, Hilary.
Paris Fashion Week: Alexander McQueen
// London,
The Telegraph
, 6 октомври 2009. Посетен на 11 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
Kates, Brian.
Alexander McQueen hanged self in wardrobe, left suicide note
// New York Daily News. 17 февруари 2010. Посетен на 18 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
Alexander McQueen, UK fashion designer, found dead
// BBC News. 11 февруари 2010. Посетен на 11 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
Satter, Raphael. Alexander McQueen found dead at home // Mail Tribune. 11 февруари 2010. Посетен на 11 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
?Alexander McQueen's mate David LaChapelle tells of their friendship“
, Herald Sun (Melbourn), 21 октомври 2010
(
(en)
)
- ↑
Alexander McQueen committed suicide after taking drugs
// BBC News. 28 април 2010.
(
(en)
)
- ↑
Katz, Gregory.
Brilliant designer Alexander McQueen found dead
//
The Washington Post
. 11 февруари 2010. Архивиран от
оригинала
на 2010-02-12. Посетен на 11 февруари 2010.
- ↑
Designer Alexander McQueen 'hanged himself'
//
BBC News
. 17 февруари 2010. Посетен на 17 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
Barnett, Leisa.
Alexander McQueen's psychiatrist admits that he felt ?very pressured“ as the inquest into his death concludes.
// Handbag, 28 април 2010. Архивиран от
оригинала
на 2010-06-18. Посетен на 28 април 2010.
(
(en)
)
- ↑
Alexander McQueen committed suicide after taking drugs
//
BBC News
.
BBC
, 28 април 2010. Посетен на 28 април 2010.
(
(en)
)
- ↑
Fashion designer Alexander McQueen hanged himself after cutting wrists and taking drugs overdose, inquest hears
// London,
Daily Record
, 28 април 2010. Архивиран от
оригинала
на 2015-10-18. Посетен на 12 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
Milligan, Lauren.
McQueen Inquest Verdict
// London,
Vogue
, 28 април 2010. Архивиран от
оригинала
на 2011-06-12. Посетен на 12 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
Designer Alexander McQueen Dies
// BBC News. BBC, 11 февруари 2010. Посетен на 11 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
Designer Alexander McQueen Dies
// BBC News. 11 февруари 2010. Посетен на 11 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
Camber, Rebecca.
Alexander McQueen's family makes agonising decision to hold his beloved mother's funeral the day after his suicide
// London,
The Daily Mail
, 12 февруари 2010. Посетен на 12 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
Moore, Booth.
Alexander McQueen dies at 40; iconoclastic fashion designer
//
Los Angeles Times
, 12 февруари 2010. Посетен на 12 февруари 2010.
(
(en)
)
- ↑
M. Tye Comer.
Lady Gaga Honors Alexander McQueen at Brit Awards
//
Billboard
. London, 16 февруари 2010. Посетен на 24 ноември 2015.
(
(en)
)
- ↑
Micheals, Sean.
Pop stars pay tribute to Alexander McQueen
// The Guardian. London, 12 февруари 2010. Посетен на 28 юли 2010.
(
(en)
)
- ↑
Alexander McQueen funeral: fashion world bids farewell to designer
// The Daily Telegraph. London, 25 февруари 2010. Посетен на 6 март 2010.
(
(en)
)
- ↑
www.thisislondon.co.uk
Архив на оригинала от
2010-05-29 в
Wayback Machine
.
(
(en)
)
(мъртъв линк)
- ↑
Attewill, Fred.
Fashion stars pack St Paul’s for Alexander McQueen memorial service
// metro.co.uk. London, 20 септември 2010. Архивиран от
оригинала
на 2010-11-27. Посетен на 24 ноември 2015.
(
(en)
)
- ↑
Memorial service at St. Paul's for Alexander McQueen
// The Daily Telegraph. London. Архивиран от
оригинала
. Посетен на 2010-11-04.
(
(en)
)
- ↑
Socha, Miles.
McQueen Business to Continue Despite Founder’s Suicide
// WWD.com. 18 февруари 2010. Посетен на 18 февруари 2010.
(
(en)
)
Нормативен контрол
| |
---|
|