Александър Йосифов
български композитор, диригент и музикален педагог
Роден	12 август 1940  г. София , Царство България
Починал	25 ноември 2016  г. (76 г.) София, България
Националност	България
Учил в	Национална музикална академия
Работил	композитор
Музикална кариера
Стил	класика , поп , народна музика , опера
Лейбъл	? Балкантон “, ? Мелодия “, ?Gega New“
Награди	? Златният Орфей “
Семейство
Баща	Йоско Йосифов
Уебсайт	alexanderyossifov.com Страница в IMDb

Александър Йосифов е български композитор , диригент и музикален педагог. Дългогодишен директор на ? Балкантон “, председател на Виенския клуб в София, професор в Нов български университет . Един от най-уважаваните и жанрово-разнообразни композитори от втората половина на 20 век. ^[1]

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 12 август 1940 г. в София. Син е на композитора, диригента и общественика Йоско Йосифов , който е диригент в Операта на Варна, а по-късно ? и неин директор. Завършва музикалната гимназия във Варна, постъпва на служба във Военноморските сили и отговаря за художествената самодейност там, като едновременно с това започва своите опити като композитор. Там написва и посвещава песента ?Добър път в Космоса, майоре“ на първия космонавт в света Юрий Гагарин и при неговото посещение в България лично му я подарява. Песента и до днес е в музея на космонавтиката в Русия. След завършване на гимназията близо две години работи в Оркестъра за народна музика на БНР , като си сътрудничи с Коста Колев и Димитър Динев . Александър Йосифов завършва Българската държавна консерватория в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров , оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев и пиано при проф. Жени Ковачева . ^[1] Международно признание и успешно начало за кариерата на Александър Йосифов поставя първа награда за композиция, която той печели на конкурс за симфонични произведения в Триест (Италия) през 1968 г.

От 1972 г. е агент на Държавна сигурност . ^[2] Кандидат-член на ЦК на БКП . През кариерата си е заемал и длъжността професор по оперно пеене с диригент в Националната музикална академия, а също така член на комисия към ВАК. Декан и зам.-ректор на Националната музикална академия.

Дългогодишен професор в Националната музикална академия ?Панчо Владигеров“ и в Нов български университет, с големи заслуги в областта на музикално-образователната дейност.

Като педагог по специалността ?Оперно пеене с диригент“ той е подготвил над 160 изпълнители и оперни певци, много от които пеят на световните оперни сцени.

Александър Йосифов е кавалер на ?Почетен кръст за заслуги към Република Австрия“, почетен кръст за ?Заслуги към културата на Полша“, на орден ?Стара планина“ I степен, ?Кирил и Методий“ I степен и др.

Бил е председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата. Член е на Международната асоциация за клавирно дуо със седалище в Токио, Япония. Канен е многократно за председател и член на национални и международни музикални конкурси. От 1987 до 1990 г. е член на IMZ, Виена. Член на журито на фестивала ?Златна роза“ в Монтрьо, Швейцария. Председател на Оперния фестивал в Стара Загора. Член е на Съюза на българските композитори. Председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата . Президент на ?Виенския клуб“ към посолството на Република Австрия в София.

Умира на 25 ноември 2016 г. ^[1] в София. ^{[3] [4]}

Албуми с негова музика [ редактиране | редактиране на кода ]

Година	Албум	Вид	Издател	Каталожен номер
1965	?Новогодишна целувка“, изп. Кирил Семов [5]	SP	Балкантон	ВТВ 10108
1971	?Новогодишна“/ ?Сурвакари“ [6]	SP	Балкантон	ВТК 2968
1972	?Пее Лили Иванова “ [7]	SP	Балкантон	ВТК 2946
1973	?Пътека до теб“ [8]	SP	Балкантон	ВТК 3032
1973	?Как червената шапчица остана без шапчица“ [9]	SP	Балкантон	ВАМ 6547
1974	?Пет лалета“ [10]	SP	Балкантон	ВТК 3172
1974	?Александър Йосифов“/ ?Р. Габичвадзе“ [11]	LP	Балкантон	BКА 1404
1974	?Александър Йосифов“/ ?Панчо Владигеров“ [12]	LP	Балкантон	BСА 1584
1974	?Вълкът и седемте козлета“ [13]	LP	Балкантон	ВЕА 1336
1975	?Тони Далара“ [14]	SP	Балкантон	BTК 3195
1975	? Йорданка Христова “ [15]	SP	Балкантон	ВТК 3230
1975	?Александър Райчев“/ ?Александър Йосифов“ [16]	LP	Балкантон	ВХА 1335
1976	?Априлци“ [17]	LP	Балкантон	ВСА 1969
1976	?Болгарская эстрада. Песни Александра Йосифова на стихи Павла Матева“ [18]	LP	Мелодия	С60?08223
1976	?Болгарская эстрада. Песни Александра Йосифова на стихи Павла Матева“ [19]	EP	Мелодия	Г62?05827-8
1976	?Земята е техния път“ [20]	SP	Балкантон	ВТК 3299
1977	?Ален мак '77“ [21]	SP	Балкантон	ВТК 3405
1977	?Лили Иванова изпълнява песни от Александър Йосифов“ [22]	LP	Балкантон	ВТА 2123
1977	?Снежанка и седемте джуджета“ [23]	2 LP	Балкантон	ВЕА 2133, ВЕА 2134
1977	?Александър Йосифов“/ ?Атанас Косев“ [24]	LP	Балкантон	ВСА 10104
1980	?Камбаните на монумента ?Знаме на мира“ [25]	LP	Балкантон	ВХА 10625
1980	?Завръщане при началото“, опера-оратория по текст на Павел Матев [26]	2 LP	Балкантон	ВОА 10492, ВОА 10493
1982	?Детски свят“/ ?Червени връзки, вейте се!“ [27]	2 LP	Балкантон	ВСА 10852, ВСА 10853
1983	?Александър Йосифов. Избрани песни“ [28]	LP	Балкантон	ВТА 11150
1983	?Александър Йосифов. Панорама на българското музикално творчество“ [29]	LP	Балкантон	ВСА 1300/409
1984	?Александър Йосифов“/ ?Добри Палиев“ [30]	LP	Балкантон	ВКА 10741
1985	?Александър Йосифов. Деветият ден на май“ [31]	LP	Балкантон	ВСА 11075
1986	?Арко Ирис“, опера в две части, пет картини [32]	3 LP	Балкантон	ВОА 11655, ВОА 11656, ВОА 11657
1988	?Александър Йосифов“ [33]	LP	Балкантон	ВСА 11838
1989	?Патиланци“, опера за деца в две части [34]	LP	Балкантон	ВОА 12410
2000	?Александър Йосифов. Композиции“	CD	Gega New	GD 161

Административна дейност [ редактиране | редактиране на кода ]

• Генерален директор на завода за грамофонни плочи ?Балкантон“ (1968 ? 1986).
• Заместник-председател на Комитета за телевизия и радио (1986 ? 1989).
• Заместник-министър на просветата и образованието (1989 ? 1991).
• Заместник-директор на Софийска национална опера (1991 ? 1993).
• Последователно декан на вокалния факултет и заместник-ректор на Националната музикална академия ?Панчо Владигеров“ ? София (2000 ? 2008).
• Председател на Комисията за музика и изкуства към ВАК (2006 ? 2010).

Периодът в ?Балкантон“ [ редактиране | редактиране на кода ]

От 1968 до 1986 г., в продължение на 18 години, Александър Йосифов е генерален директор на завода за грамофонни плочи ? Балкантон “. В репертоара и музикалните издания той провежда политика на отразяване на върховите постижения на българските музиканти и осъществява записи на произведения от световната класика и съвременните български композитори.

С особена популярност се ползват сериите записи, като:

• поредица авторски плочи на всички български композитори ? над 100;
• комплект Малер ? симфонии в изпълнение на Софийска филхармония с диригент Емил Табаков;
• Квартетите на Бетовен и Моцарт в изпълнение на квартет ?Димов“;
• Верди ? ?Реквием“, оперите ?Аида“, ?Кармен“, с Никола Николов, Юлия Винер, Александрина Милчева, Никола Гюзелев и диригент Иван Маринов;
• Мусоргски ? ? Хованщина “ и ?Борис Годунов“ с Никола Гюзелев и диригент Руслан Райчев;
• с Райна Кабаиванска ? записи на оперите: ?Тоска“, ?Мадам Бътерфлай“, ? Манон Леско “, ?Адриана Лекувръор“, ?Франческа да Римини“;
• оперни рецитали на Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Стоян Попов, Нели Божкова и мн. др. ? над 250 плочи;
• поредица грамофонни плочи с бележития бас Борис Христов ? те са по лична инициатива на Йосифов, който спомага за връщането на Борис Христов в България и му предоставя възможност многократно да осъществява записи в ?Балкантон“. С Борис Христов са записани църковно славянска литургия и ?Многая лета“ с хора на Храм ? паметника ?Александър Невски“, Гречанинов ? ?Литургия Доместика“, песни от Гречанинов и т. н.;
• поредица от записи на църковно-славянска и българска музика;
• антология на българския фолклор;
• ?Мистерията на българските гласове“, ансамбъл ?Филип Кутев“, ?Пирин“ и др.;
• поредица за децата, записи на приказки ? над 100 заглавия;
• панорама на българското хорово изкуство и т. н.

В направление ?международна търговия“ ?Балкантон“, под ръководството на Александър Йосифов, установява контакти с едни от най-големите звукозаписни фирми в света и разпространява с успех заглавия от каталога на ?Балкантон“: фирмата ?EMI“ издава записите на Борис Христов и оперни рецитали; фирмата ?RCA“ разпространява всички опери с Райна Кабаиванска; Марсел Селие издава по цял свят ?Мистерията на българските гласове“ и т. н.

За първи път в България ?Балкантон“ издава поредица от плочи с майсторите на световния джаз и купува лицензи на западно-европейски поп изпълнители.

В периода на управлението си взаимоотношенията между Йосифов и БНР са особено продуктивни за развитието и съхранението на българската музика. ? Аз измислих една много ефективна система между двете институции с наполовина финансови разходи и с участието на най-добрите звукооператори и технически оборудвани студиа в Радиото. Там се записваше, а при нас се обработваха записите за грамофонни плочи, произвеждаха се и се разпространяваха. Същевременно Радиото ги пускаше в ефир и ги съхраняваше в радиофонда “, споделя Йосифов за работата си в ?Балкантон“. Благодарение на неговата дейност като директор българската музикална култура достига до истински разцвет в страната и чужбина. ^[1]

Творчество [ редактиране | редактиране на кода ]

Автор е на над 1500 композиции във всички музикални жанрове: 26 опери и балети с 57 премиери и над 2000 спектакъла в България и в чужбина; кантатно-ораториални творби; 7 симфонии, 10 инструментални концерта; 52 опуса за клавирни дуа; хорова и детска музика; над 600 поп песни и 300 обработки на народни песни и танци.

През 1986 г. в Гданск, Полша, е премиерата на балета ?Кръстоносци“ по романа на Хенрик Сенкевич. Тази постановка гастролира на много сцени в европейски оперни театри.

Особено популярни сред публиката са и детските опери на композитора, които са над 10 и се представят във всички оперни театри на България.

В Гданск, Полша, е поставяна и детската опера ?Чудните приключения на Тошко Африкански“, като за 5 сезона там се играят рекордните 437 спектакъла.

Автор е на 58 опуса за клавирно дуо, които в последните години му донасят изключително международно признание. Новост в световната музикална литература са неговите ?Канон и токата“ за два рояла на 16 ръце, изпълнявани с голям успех в Япония, за които получава ?Специалната награда“ на Международния конкурс за композиция в Токио през 1997 г. На същия конкурс през 1999 г. Александър Йосифов печели голямата награда Grand Prix ?Kanebo“ за ?Прелюд и фуга“ № 2 за две клавирни дуа.

Уникално по форма е и неговото произведение ?Симфония концертанте“ за две клавирни дуа и оркестър от 10 рояла (24 пианисти ? 48 ръце), чиято световна премиера е в зала ?Metropolitan Art Space“ в Токио, Япония през ноември 2000 г.

Творбата му ?Архаичен танц“ за два рояла, 12 пианиста ? 24 ръце е изпълнена с успех на фестивал в Bad Herrenalb, Германия през 2003 г. и на сцената на ?Sayed Darwish Theatre“ ? Alexandria Opera House в Египет през януари 2011 г. Включена е в компактдиска ?Bolero Night“.

Сред изявите му на диригент са концерт със Солунската филхармония през 2000 г., оперен рецитал на Райна Кабаиванска със Софийската филхармония в зала ?България“, 2004 г., концерт с Анна Томова-Синтова и майсторския ? клас в Зала 1 на НДК, 2009 г., над 40 концерта с Академичния симфоничен оркестър на Националната музикална академия ?Панчо Владигеров“.

Пише много в областта на попмузиката. Негови произведения са изпълнявани на концерти и записвани за радио- и телевизионни предавания в различни страни. Голяма част от творчеството му е издадено.

Музикално-сценични произведения [ редактиране | редактиране на кода ]

Опери и оперети [ редактиране | редактиране на кода ]

Година	Заглавие	Вид	Град
1965	Моряшка чест	оперета	Русе
1976	Завръщане при началото	опера-оратория	Стара Загора
1980	Хан Крум ? Ювиги	опера	София
1982	Златното копие	комична опера	Държавен музикален театър
1983	Арко Ирис	опера	София
2002	Съдба за двама	опера	София

Опери за деца [ редактиране | редактиране на кода ]

• ?Чудните приключения на Тошко Африкански“ (1981; 1982, Стара Загора),
• ?Робинзон Крузо“ (1982; 1985, Стара Загора),
• ?Патиланци“ (1986; 1987, София ­ НДК),
• ?С бати Николай на разходка в зоопарка“, ­ телев. мюзикъл (1986),
• ?Чудните приключения на пчелата Мая“ (1988; 1990, София ­ НДК),
• ?Макс и Мориц“ (1992),
• ?Чудните приключения на Пинокио в незнайния град“ (1994, Стара Загора),
• ?Пътешествието на Доктор Охболи в далечна Африка“ (1998).

Балети [ редактиране | редактиране на кода ]

• ?Снежанка и седемте джуджета“ ? балет за деца (1997),
• ?Юранд от Спихов (Кръстоносци)“ по Хенрик Сенкевич (1986, Гданск , Полша ).

Хорово-оркестрови [ редактиране | редактиране на кода ]

Оратории [ редактиране | редактиране на кода ]

За солисти, хор и симфоничен оркестър

• ?Зеленото дърво“ (1966),
• ?Големият бял път“ (1970),
• ?Завръщане при началото (1975).

За рецитатор, солисти, хор, 2 клавирни дуа и струнни и ударни

• ?Към XXI век“ (1998).

За симфоничен оркестър [ редактиране | редактиране на кода ]

Симфонии

• №1 (1968),
• №2 (1969),
• №3 за соло бас и симфоничен оркестър (1970),
• №4 (1975),
• №5 ?Прабългари“ (1980),
• №6 ?Полифоника“ (1992) (вариант за камерен оркестър, 1992),
• №7 (1992).

Увертюри

• ?Революцията“ (1966),
• ?Младежка увертюра“ (1975),
• ?Децата на планетата“ (1983),
• Токата (1992),
• ?Пагане ­ Жрицата“ ­бал. музика (2003).

Концерт за оркестър

№1 (1978), №2 (1981).

Концерти за пиано и оркестър

• №1 (1972) ?На Панчо Владигеров“,
• №2 (1976),
• №3 (1992),
• №4 (1998) ?В памет на Панчо Владигеров“;
• № 5 ?На пианиста и композитора Йовчо Крушев“ (2004);

Концерти за цигулка и оркестър

• №1 (1979) ?На Стойка Миланова“,
• №2 (1983) ?На Минчо Минчев“.

Концерти за две пиана и оркестър

• №1 (1973),
• №2 (1989);
• Симфония-концертанте за 2 клавирни дуа и 10 рояла на 40 ръце (2000).
• Симфония-концертанте за виолончело и оркестър (1984).

За струнен оркестър

• Концерт за стр. орк. (1984),
• ?Симфония Бреве“ (1988).
• ?Прелюд и фуга“:
• №1 (1997),
• №2 (1998),
• №3 (1999).

Концерти

• за клавирно дуо и стр. орк. №2 (1992);
• за цигулка, виолончело и стр. орк. (1993);
• за флейта и стр. орк. (1994);
• за кавал и стр. орк. (1996);
• за обой и стр. орк. (1996).

3 концертини за две пиана и стр. орк.

Камерна музика [ редактиране | редактиране на кода ]

Клавирни ансамбли [ редактиране | редактиране на кода ]

• ?Канон и токата“ за 2 рояла на 16 ръце (1997),
• Симфониета ?Антиква“ на 6 ръце (1996);
• ?Щастливо ехо“ за 6 ръце (1998).

Клавирни дуа [ редактиране | редактиране на кода ]

• ?Прелюд и Фуга“:
  • №1 (1997),
  • №2 за 2 клавирни дуа (1997),
  • №3 (върху Бах) (1998),
  • №4 ?Хроматични“ (1998),
  • №5 ?Фригийски“ (1999),
  • №,6 ?Архаични“ (1999).
• Вариации върху ?Хубава си моя горо“ (1987),
• ?Балада“ (1988),
• 8 концертни пиеси за две клавирни дуа (1997),
• Соната (1998),
• Фантазия-концертанте за лява ръка и клавирно дуо (1998),
• 8 концертни виртуозни пиеси (1999),
• ?Рондо-виртуозо БИС“ (1999),
• Прелюдия ?Страната на изгряващото слънце“ (1999).

За пиано [ редактиране | редактиране на кода ]

• Соната (1976),
• ?Азбука за най-малките пианисти“ (52 пиеси, 38 етюда) (1988),
• ?Ръченица“ (1991),
• ?Хоро“ (1991),
• ?Елегия“ (1991),
• ?Пасторал“ (1991),
• ?Прабългарски танц“ (1991),
• ?Импресия“ (1991),
• ?Селски танц“ (1991),
• ?Токата виртуоза“ (1991).

Вокални [ редактиране | редактиране на кода ]

• За сопран и пиано: ?Сезоните на моята душа“ ? ­цикъл 12 песни, текст Е. Крист (1996).
• За мецосопран и пиано: Цикъл пет песни (1992).
• За тенор и пиано: ?Аве Мария“ (1998), ?Пробудна песен“, текст Христо Ясенов , и ?Към Родината“, текст Николай Лилиев (1999).
• За бас и пиано: Цикъл 5 песни (1993).

Музика към игрални филми [ редактиране | редактиране на кода ]

• ? Чертичката “, реж. Р. Узунов (1972);
• ? Този хубав живот “, реж. М. Русева (1974),
• ? Началото на деня “, реж. Д. Петров (1975),
• ? Бягай... обичам те “, реж. Р. Узунов (1979),
• ? Под едно небе “, реж. И. Хамраева (1981),
• ? Руският консул “, реж. Н. Минкова (1981) и др.

Поп музика [ редактиране | редактиране на кода ]

Автор е на много поп песни, изпълнени от Лили Иванова , Мустафа Чаушев , Богдана Карадочева , Йорданка Христова , Емил Димитров , Борис Гуджунов , Васил Найденов , ? Тоника СВ “, Христо Кидиков и мн. др. Сред хитовете му са: ?Боянският майстор“, ?Молба“, ?Реквием“, ?Не си родена още ти“, ?Синева“, ?Люлякови нощи“, ?Звезда“ и мн. други. Значителна част от пресните му са по текстове на Павел Матев . ^[1]

Народна музика [ редактиране | редактиране на кода ]

Има не малко обработки на народни песни. ? След време установих, че фолклорната музика се е насаждала и насаждала в мене “, споделя композиторът. ^[1]

Дирижиране [ редактиране | редактиране на кода ]

Дирижирал е някои от майсторските класове по оперно пеене на Райна Кабаиванска .

Награди и отличия [ редактиране | редактиране на кода ]

• Носител е на 19 награди от конкурси за композиция в: Япония (4 пъти, между които Гранд при, ­Канебо, 1999); Италия (2 пъти), Гърция (2 пъти), Полша (2 пъти), Югославия, Германия, Чехия, Русия, Турция, Бразилия, 2 пъти ? Златният Орфей “; I награда на III национален конкурс за симфонично произведение ?Балетна музика в 7/8“ (2003).
• Почетен орден за заслуги към културата на Полша (1986).
• Голяма награда ?Grand Prix Kanebo“ ? Международен конкурс за композиция за клавирно дуо, Токио, Япония (1999).
• ?Почетен кръст за наука и изкуство“ на Република Австрия (2001).
• Орден ? Стара планина “ I степен за изключително големите му заслуги към Република България в областта на културата (2005).
• Почетен гражданин на Стара Загора .
• Орден ? Св. Св. Кирил и Методий “ I степен за големите му заслуги в областта на културата, изкуството и образованието и по повод 70-годишнината му (2010).
• Удостоен с почетния знак ? Златен век “ ? печат на Симеон Велики (2014). ^[35]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Официален уебсайт на Александър Йосифов , alexanderyossifov.com
• Биография и творчество на Александър Йосифов в сайта на Съюза на българските композитори
• Любомир Сагаев. ?Книга за балета“, С., ИК ?Братя Сагаеви“, 2006
• ?Александър Йосифов е потомствен музикант“ Архив на оригинала от 2018-11-24 в Wayback Machine ., в. ?Сега“, 7 юли 2001
• Петър Михайлов, ?Потомственият Владигеровец Александър Йосифов“ , в. ?Дума“, бр. 189, 18 август 2015 г.
• Дискография в сайта ?Плочи от Балкантон“ ^{[ неработеща препратка ]} , balkanton.su

Нормативен контрол BNF CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI Koninklijke LCCN MBa PLWABN VIAF WorldCat