Александра Фьодоровна
е
пруска
принцеса
и руска императрица, съпруга на
руския император
Николай I
.
Родена е на
13 юли
1798
в двореца
Шарлотенбург
, Берлин, като
Принцеса Фредерика Луиза Вилхелмина Шарлота Пруска
. Тя е четвъртото дете на
Фридрих Вилхелм III
,
крал
на Прусия, и
Луиза Амалия фон Мекленбург-Щрелиц
.
Детството на Шарлота е белязано от Наполеоновите войни. След разгрома на пруската армия, цялото семейство на Шарлота е принудено да бяга в Източна Прусия, където получава убежище от цар
Александър I
. Тъй като
Берлин
попада под контрола на Наполеон, Шарлота израства в Мемел,
Прусия
. Майка ? умира през
1810
, когато Шарлота е на дванадесет години. От ранна възраст тя заема най-високия женски ранг в Прусия, тъй като е единствената оцеляла дъщеря на Вилхелм Трети.
В края на
1814
г. великият княз Николай Павлович, бъдещият
Николай I
, заедно с брат си, великия княз Михаил, посещават Берлин. Между двете семейства бил уговорен брак между Николай и Шарлота и по време на второто му посещение през 1815 г. двамата се влюбват истински. Ръка за ръка те се разхождат в покрайнините на
Потсдам
и посещават Берлинската кралска опера. В края на посещението на Николай годежът им е официално обявен. Двамата са трети братовчеди, праправнуци на
Фридрих Вилхелм I
. Сключването на брака им се проточва две години.
На
9 юни
1817
г. Шарлота пристига в
Санкт Петербург
с брат си Вилхелм. След пристигането си Шарлота приема православието и името Александра Фьодоровна. На
13 юли
1817 Александра и Николай са венчани в параклиса на
Зимния дворец
.
Първоначално Александра изпитва трудности с приспособяването към руския двор и е поразена от новото си обкръжение, а и промяната на религията ? оказва силно влияние. Шарлота бързо печели благоразположението на свекърва си, императрицата майка
Мария Фьодоровна
, но дълго не се разбира с императрица
Елизавета Алексеевна
, съпруга на Александър I.
Императрица Александра Фьодоровна в традиционна руска носия
На
17 април
1818
г. Александра Фьодоровна ражда син, бъдещия император
Александър II
. На следващата година тя ражда и първата си дъщеря ? великата княгиня Мария Николаевна. През
1820
г. Александра ражда мъртвородено момиче ? трета ? за три години бременност, която ? причинява депресия. Лекарите ? препоръчват почивка и през есента на 1820 Николай я отвежда да посети семейството си в Берлин. Там двамата остават до лятото на
1821
г., за да посетят Берлин отново през лятото на
1824
г. Този път те не се връщат в Петербург до
март
1825
, когато император Александър настоява да се завърнат в Русия.
Александра Фьодоровна прекарва първите си години в Русия, опитвайки се да научи езика и обичаите на новата си родина под ръководството на поета Василий Жуковски. Императорското семейство говори немски и води кореспонденцията си на френски, поради което Александра никога не успява да овладее напълно руския език.
Николай и Александра са двойка, която се радва на взаимната си компания. По време на управлението на Александър I, двойката живее тихо и без да помисля за евнтуалната възможност да заеме руския престол. Но Александър I няма деца, а през
1822
великият княз Константин отказва да бъде наследник на трона, което прави Николай следващия царевич.
През
1825
Александра получава от девера си, Александър I, двореца
Петерхоф
, където тя и Николай живеят щастливо в началото на нейния живот в Русия. Петерхоф става любимата резиденция на Александра.
Александра е висока и слаба, с елегантни черти и дълбоки сини очи. Княгинята има величествен вид. Походката ? e лека, бърза и грациозна. Тя е крехка и често в лошо здраве. Гласът ? e дрезгав, но говори бързо и решително.
Александра Фьодоровна е страстен читател и обича музиката. Допадат ? осамотението и простотата. Облича се елегантно и с предпочитание към светлите цветове и колекционира скъпи бижута. Княгинята е интелигентна и с отлична памет, чете много, а отношението ? към мъжете е леко иронично. Въпреки това, интересите ? са повърхностни. Обича да танцува, а фантастичните дворцови балове я забавляват много. Тя не се интересува от проблемите на обикновените русаци, които очакват от нея да се грижи за нуждаещите се и болните.
За Александра Фьодоровна представата за Русия съвпада изцяло с личността на любимия ? съпруг. Съсредоточавайки грижите си изцяло върху това ранимо същество, Николай потиска нейната индивидуалност. Не ? е позволено да върши нищо друго освен да бъде красива съпруга и предана майка.
Александра Фьодоровна е коронована за
императрица
през
1825
, когато Николай I наследява своя брат
Александър I
. Това е бурен период, маркиран от кървави репресии след Декабристкото въстание.
Към
1832
г. Николай и Александра имат вече седем деца, за които полагат грижи. Николай I никога не изневерява на любовта към съпругата си. Едва след 25 години вярност той започва извънбрачна връзка с Барбара Нелидова, придвона дама на царицата, тъй като лекарите препоръчват на императрицата да не прави секс заради крехкото си здраве и честите сърдечни кризи. Но Николай продължава да търси убежище от тежките си държавни задължения в компанията на Александра.
Александра Фьодоровна. Портрет от Франц Ксавие Винтерхалтер. 1856 г.
През
1845
г. лекарите препоръчват на Александра да замине за няколко месеца в
Палермо
,
Италия
, заради мекия климат. Тогава Николай I решава да придружи съпругата си, макар и за кратко. Барбара Нелидова също заминава с тях. Въпреки че първоначално Александра не приема връзката на Николай, скоро императрицата се примирява с отношенията им и запазва добри отношения с любовницата на съпруга си.
Императрица Александра Фьодоровна винаги е в лошо здраве. На четиридесет царицата изглежда много по-възрастна за годините си, ставайки все по-слаба. Дълго време тя страда от нервни конвулси, които причинявали конвулсивно поклащане на главата ?. През
1837
г. императрицата избира Крим за своя резиденция, а Николай нарежда за съпругата му там да бъде построен дворецът Ореанда. Въпреки това Александра посещава двореца само веднъж, тъй като през
1852
г. избухва
Кримската война
. В края на
1854
царицата се разболява тежко, а шансовете ? да оцелее са преценени като нищожни, но въпреки това тя успява да се възстанови.
През
1855
Николай I се разболява от инфлуенца и умира на
6 февруари
1855 г.
Александра Фьодоровна надживява съпруга си с пет години. Тя се премества в Александровския дворец в
Царское село
, като продължава да поддържа добри отношения с любовницата на съпруга си, Барбара Нелидова, която става нейна лична компаньонка.
С годините здравето на овдовялата императрица се влошава все повече. Неспособна да прекарва студените зими в Русия, тя е посъветвана да се установи да живее временно в чужбина. През есента на
1860
лекарите я предупреждават, че няма да преживее зимата ако не замине отново на юг. Осъзнавайки опасността императрицата отказва да замине за чужбина и желае да остане в Санкт Петербург, където ако умре, то това ще стане на руска земя.
Александра Фьодоровна умира в съня си на
1 ноември
1860 г. в Александровския дворец в
Царское село
. В нощта преди смъртта си, тя е чута да изрича: ?Ники, идвам при теб“.
Погребана е в Петропавловския събор в Санкт Петербург.
Александра Фьодоровна и Николай I имат осем деца:
- Александър Николаевич
(1818 ? 1881), император на Русия
- Мария Николаевна
(1819 ? 1876), омъжена за
Максимилиан дьо Боарне
(бракът е признат от баща ? за равнопоставен) и повторно за Григорий Строганов
- Олга Николаевна Вюртембергска
(1822 ? 1892), омъжена за
Карл I
, крал на
Вюртемберг
- Александра Николаевна
(1825 ? 1844), омъжена за
Фридрих
, ландграф на
Хесен-Касел
- Константин Николаевич
(1827 ? 1892), велик княз на Русия, женен за
Александра фон Сакс-Алтенбург
- Николай Николаевич
(1831 ? 1891), велик княз на Русия
- Михаил Николаевич
(1832 ? 1909), велик княз на Русия, женен за
Сесилия фон Баден
Общомедия
Общомедия
разполага с мултимедийно съдържание за
| Родословие на Александра Фьодоровна
|
|
|