Албърт Кинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Албърт Кинг
Albert King
американски музикант
Роден
Починал

Награди Зала на славата на рокендрола (2013)
Музикална кариера
Стил блус
Инструменти китара , вокал
Активност от 1949 г.
Лейбъл ?Стакс“, Ace Records, ? Атлантик Рекърдс “, Charly Records, Federal Records
Семейство

Уебсайт
Албърт Кинг в Общомедия

Албърт Кинг (на английски : Albert King ) е американски блус китарист и певец . Един от тримата ?крале“ на блуса заедно с Б. Б. Кинг и Фреди Кинг , известен като ?The Velvet Bulldozer“ (?Кадифения Булдозер“).

Живот и кариера [ редактиране | редактиране на кода ]

Албърт Кинг е роден в Индианола , Мисисипи . Бащата на Албърт бил странстващ проповедник, който напуска семейството им, когато той е на 5-годишна възраст. Майка му се омъжва за фермера Уил Нелсън и Албърт приема неговата фамилия.

С фамилията ?Кинг“ той започва да се подписва през петдесетте години след успеха на песента ?Three O'Clock Blues“ на Б. Б. Кинг . Новото му семейство се премества във Форест Сити , Арканзас . В ранните си години работи на плантациите за памук , заедно с родителите си. Когато пораства се устройва на работа като шофьор на булдозер.

Първото си музикално влияние получава от доведения си баща, който често свири на китара . През детството си пее госпъл в местната църква, а първата си китара сглобява сам от подръчни материали. През 1942 г. си купува истинска китара от негов приятел за един долар и двадесет и пет цента. Вдъхновен от музиката на Слепия Лемън Джеферсън , Сони Бой Уилямсън II , Ти Боун Уокър , и Лони Джонсън , той упорито се упражнява на новата си китара. Начинът му на свирене е необичаен. Тъй като е левичар ? китарата е обърната, но струните не са нагласени като за левичар, а най-дебелата шеста струна ?ми“ е поставена най-отдолу. Настройката е по-ниска от стандартната като струните са максимално отпуснати. Освен това през целия си живот свири с пръсти и не използва перце.

През 1950 г., Албърт случайно се запознава с М. С. Райдър ? собственик на известния в Оцеола , Арканзас клуб ?Т-99“. Оцеола се намира между Мемфис и Сейнт Луис и всяка група, която свирела в двата града задължително минавала през ?Т-99“. През годините в този клуб свирят такива музиканти като Б. Б. Кинг , Боби Бланд , Джони Ейс и др. В Оцеола Албърт Кинг започва професионалната си кариера на музикант с групата In the Groove Boys , в която свири вече с електрическа китара ?Епифон“, купена за 120 долара.

In The Groove Boys стават популярна група и освен в ?Т-99“ започват да свирят и в околните на Оцеола градове и редовно да се изявяват по местната радиостанция. Барабанистът на групата ? Карл Тейт си спомня:? Албърт свиреше и на ударните инструменти. Когато пропусках радиопредаванията, той ме заместваше на барабаните, а някой друг свиреше на китарата.“ Самият Кинг разказва за онези времена:? Ние тогава знаехме, кажи-речи, три или четири песни, които свирехме в бавно, средно или бързо темпо.“ Албърт Кинг напълно се устройва в Оцеола. Раждат му се три дъщери и част от сестрите му се преселват в близост до него.

В началото на петдесетте години Албърт Кинг претърпява автомобилна катастрофа, при която загиват няколко души. Тъй като загиналите са бели, Албърт се озовава в ареста и само намесата на М. С. Райдър и на белия бизнесмен Хал Джексън го избавят от сериозни неприятности.

По почина на много от блус-изпълнителите от Арканзас и Мисисипи, търсещи признание на Север, Албърт Кинг заминава за Индиана . Там той се присъединява към групата на Джон Брийм и Джими Рийд, но свири на барабаните, тъй като и двамата са китаристи.

По това време Кинг решава да пробва късмета си като запише няколко песни. Не друг, а Уили Диксън урежда първия запис на младия изпълнител за звукозаписното студио ?Parrot“. Албърт Кинг си спомня за срещата му с Диксън:“ Чаках го половин час на улицата. По едно време той пристигна и ми казва ? свири. С мене нямах нито усилвател, нито микрофон ? нищо. Но какво да правя ? започнах да свиря. Той ме слуша пет минути и каза ? Добре, довечера ела в студиото. Това беше всичко.“ На 13 ноември 1953 г. е дебютът на Албърт Кинг в звукозаписното студио. В сесията участват Уили Диксън на контрабас, заедно с музикантите на Елмър Джеймз  ? пианистът Литъл Джони Джонс и барабанистът Оди Пайн. Те записват пет песни, две от които ?Be On Your Merry Way“ и ?Bad Luck Blues“ излизат като сингли. На тези първи записи все още не личи стилът на Кинг, който той ще изгради през 60-те години. Песните са изпълнени твърде традиционно, макар че още по това време гласът му звучи мощно и богато. Албърт Кинг разказва за тези сингли, че били продадени в 350 000 копия и че за тази сесия му платили 14 долара. Възможно хонорарът му да е бил точно толкова, но посоченият размер на продажбите е твърде съмнителен. 350 000 продадени копия със сигурност биха гарантирали поява на песните в класациите и пускането им по радиостанциите и биха довели до подписване на договор със звукозаписна компания. Това не се случва и Албърт Кинг се завръща през 1954 г. в Оцеола.

Следващите две години преминават в свирене по местните клубове и заведения с In The Groove Boys . През 1956 г. Кинг заминава за Сейнт Луис , който предлагал много работа за блус-музикантите, но също така и сериозна конкуренция в лицето на Kings of Rhythm на Айк Търнър , групата на Литъл Милтън , Hound Dogs на Джими О'Нийл и др. През октомври същата година Албърт Кинг сформира група и започва активно да се изявява по местните клубове.

През 1958 г. Албърт Кинг се сдобива с известната си китара Гибсън ?Flying V“, чието тяло е с ?V“ образна форма. Той я кръщава ?Люси“. Може би е следвал примера на Б. Б. Кинг , който нарича китарите си ?Люсил“, но самият Кинг твърди, че името е в чест на актрисата Люсил Бол и нейното популярно комедийно шоу ?I Love Lucy“ (?Аз обичам Люси“).

Албърт Кинг започва да привлича вниманието на публиката. Постепенно се превръща в един от водещите блус-музиканти на Сейнт Луис .

През 1959 г. той започва да записва за звукозаписната компания Bobbin Records . Съставът на групата му се увеличава с двама музиканти на духови инструменти и пианист. Кинг става по уверен лидер и характерният за най-силните му години стил започва да се оформя.

През 1961 г. песента ?Don't Throw Your Love On Me So Strong“, с участието на Айк Търнър на пианото, достига до 14 място в ритъм енд блус класациите. През 1962 г. Bobbin Records фалира и Кинг издава последния си готов албум Let's Have A Natural Ball за звукозаписната компания Modern Blues Recordings .

Сред колегите-музиканти Албърт Кинг е известен не само с китарната си техника, но и с тежкия си харктер. Той постоянно сменя музикантите в групата, а тези които успяват да се задържат за по-дълго са поставени под сериозно напрежение, тъй като той е изключително взискателен към начинът им на свирене. Най-вече проблеми с Кинг имат барабанистите. Тъй като той постоянно сменял темпото на свирене по време на изпълнението на дадена песен, барабанистът е трябвало безпогрешно да усеща настроението му в даден момент и да се съобразява с ритъма. Въпреки тежкия си характер обаче, Албърт Кинг плаща добре на музикантите си. По думите на много от тях ? престоят в групата на Албърт Кинг било сериозна школа за всеки музикант.

През май 1964 г. записва за малката независима компания Coun-Tree , собственост на джаз -певеца Лео Гуден и създадена от него да пласира продукцията на неговата група Leo's Five . Кинг, съпровождан от музикантите на Leo's Five записва два сингъла: Worsome Baby / C.O.D. и Lonesome / You Threw Your Love On Me Too Strong. Плочите се продават добре в Сейнт Луис , Чикаго и Канзас Сити . Продажбите вървят по-добре дори от записите на Лео Гуден и това довежда до конфликт между двамата и бурна раздяла след един съвместен неуспешен концерт.

През 1966 г. Албърт Кинг подписва със звукозаписната компания Stax Records . Stax Records е ориентирана повече към соул музиката с такива изпълнители като Отис Рединг и Буукър Ти . Поради тази причина собственикът на компанията, Джим Стюърд, първоначално е скептичен относно подписването на договор с Кинг. Тези съмнения, обаче бързо се разсейват, тъй като Албърт Кинг е в творчески подем, а обстановката в ?Stax“ му действа вдъхновяващо. Още при първата си сесия, той записва песента ?Laundromat Blues“, която му обезпечава присъствие в класациите за пет години. От другата страна на сингъла е инструменталната ?Overall Junction“. Кинг разказва, че групата откривала концертите с ?Overall Junction“ и продължавала да я свири, докато всички музиканти си настроят инструментите. Следващият запис е една от най-известните песни на Албърт Кинг ?Oh Pretty Woman (Can't Make You Love Me)“. След нея идва ?Crosscut Saw“, която е класически блус от 30-те години на групата ?The Birmingham Blues Boys“.

През 1967 г. на пазара излиза първият албум на Албърт Кинг ?Born Under A Bad Sign“, състоящ се от вече излезли сингли и от нов материал. Появата на тази плоча съвпада и със зараждащия се интерес на бялата публика към блуса . На фестивала ?Филмор Уест“ в Сан Франциско Кинг излиза като подгряващ музикант за шоуто на Джон Мейл и това на Джими Хендрикс . Представянето му е впечатляващо и предизвиква нов тласък на кариерата му.

Албърт Кинг заминава за Мемфис и там записва албума ?Years Gone By“ с участието на Буукър Ти и духовата секция на ?The Memphis Horns“. В този албум присъстват версии на, вече класиките в блуса, ?Killing Floor“ на Хаулин Уулф и ?The Sky Is Crying“ на Елмър Дежеймз , както и авторски песни като ?Drowning On Dry Land“.

В следващия албум ?I'll Play The Blues For You“, Кинг по един майсторски начин успява да съчетае соул , фънк и блус . Солата и гласът му звучат разкрепостено и уверено, а албумът се радва на добри продажби.

През 1974 г. в ?Stax“ започват финансови проблеми и Кинг отива в компанията ?Utopia“. В края на 70-те вече е в ?Tomato“, а през 80-те години записва два албума за ?Fantasy Records“.

В средата на 80-те години Албърт Кинг започва да говори за оттегляне от сцената и ?заслужен отдих“, но не преустановява участията си по фестивали и да прави турнета в Европа.

Последния си концерт изнася в Лос Анджелис на 19 декември 1992 г., а на следващия ден се връща в дома си в Мемфис, където получава инфаркт и умира на 21 декември 1992 г.

Дискография [ редактиране | редактиране на кода ]