한국   대만   중국   일본 
Алберте дьо Систерон ? Уикипедия Направо към съдържанието

Алберте дьо Систерон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алберте дьо Систерон
трубадур
Роден
1194  г.
Починал
1221  г. (27 г.)
Литература
Течение Средновековна музика
Алберте дьо Систерон в Общомедия

Албертe дьо Систерoн или Алберте дьо Сестарон, или също Сестарон, Сестерон, Сестарон и Тараскон ( Albertet de Sisteron Albertet, Albertetz de Sestaro [1] , Sestaro, Sestairo, Sestairon, Sestarron, Terascon ; * 1194 , Гап ; † 1221 , Систеро ), е окситански трубадур . [2]

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Според неговата биография той е син на благородника ? пътуващ жонгльор на име Асар. [3] Ако Алберте е известен със своя глас и мелодии, както и с нововъведенията, направени в придворните кансу , той не е толкова известен със своите стихове. [4] Неговият приятел, трубадурът Юк дьо Лескюра възхвалява пеенето му: votz ben dir (?хубавото говорене на гласа ти“) [5] . Дълбок творец, Алберте се радва на възможността да разговаря в едно цивилизовано общество. [4] Той е свързан преди всичко с двора на принца на Оранж Раймон III дьо Бо , след това с тези на графовете на Форкалкие . [3]

Впоследствие се мести в Ломбардия , където остава от 1210 до 1220 г. [4] [6] В Италия той често посещава дворовете на Савоя , Монферат , Тортона , където царуват Маласпина [7] , Генуа и Есте във Ферара . Именно във Ферара той се запознава с Гийом Ожие Новела , Аймерик дьо Пегиян и Аймерик дьо Беланоа . В Монферат влиза в контакт с Далфи д'Алверна , Госем Феди и Пейрол . [5]

Според архивни източници той трябва да е намерил убежище в Испания на неизвестна дата. [8] Накрая се връща в Систерон , където умира през 1221 г. на около 27-годишна възраст. [3] [4] [6]

Творчество [ редактиране | редактиране на кода ]

Едно от най-известните произведения на Алберте е сатира за седемте дами от неговото време, включително Беатрис Савойска , съпруга на графа на Прованс. [5] Има и тенсона между Алберте и Аймерик дьо Пегиян : N'Albertz, un chausetz tue sen. [9] То? показва, че самият Алберте е бил наричан Албер и че много по-късно писарите са използвали умалителното му име. [10] Той също така пише тенсона с Аймерик дьо Беланоа , възхвалява Гийом Ожие Новела и Госем Феди и почита Пейрол (споменат в една торнада). [11] [12]

Алберте е първият трубадур , който илюстрира на окситански език жанра ≪ poete mal-aime ≫. Всичките му ранни творби се занимават с неуспехите му в любовта и с грубостта, която е претърпял от ръцете на дамите, които е ухажвал. Затова той започва да пише сервентези , където се отнася лошо с дамите, отказали му любовта си, но неговата привилегирована цел е Беатрис Савойска. [3] Навремето живеят три дами с името Беатрис: в допълнение към Беатрис Савойска, съпруга на Раймон Беренгер IV , последен граф на Форкалкие, са и Беатрис от Виеноа, която живее в Дофине [3] , и Беатрис дел Карето, дама от Монферат, която успешно ухажва Рамбо дьо Вакейрас . [13]

Въпреки че е сигурно, че Пейрол пее творбите си, е също известно, че Алберте моли дамата си да ги научи, без съмнение с надеждата да ги направи по-известни чрез своето пеене и актьорско майсторство. [14] Въпреки репутацията му на музикант, оцеляват само две негови кансу ( Mos coratges m'es camjatz e A! mi no fai chantar foilla ni flors ), включително с цялата мелодия, докато друга ( En mon cor ai un aital encobida ) оцелява само частично. [6] Има друга композиция ? descort , озаглавена Bel m'es oimais , без музикални ноти в ръкописа си, но която би могла да бъде модел за строфичната Lai Bel m'est li tans на трубадура Колен Мюсе . [6]

Всяка известна композиция на Алберте е различно музикално произведение, но като цяло той остава консервативен, пишейки с десетичен интервален ритъм, сричков с мелизми само в края на фразите. [11] Mos coratges е класически, но богато украсен; En cor mondi изглежда е написан от някой друг, а A! mi no fai chantar , сложен и фин, е написан в прост стил, но с уникални интервали и фрази. [6]

Алберте е и теоретик на поетичния език. В своя тансона си представя, че говори с монах [15] , който се хвали с поетичните качества на френския език, докато възхвалява тези на окситанския език . [13] Този анализ е близък до този, направен от Марк Корнелий Фронто за предимствата на гръцкия и латинския [16] , както и този на Данте за сравнението между италианския и френския. [13]

Той е единственият трубадур, който използва повторно структурата на Carros , написана от Рамбо дьо Вакейрас , която се представя с кансу от девет кобли (строфи) и две торнади . Тези coblas singulars са съставени от петнадесет стиха с различна дължина, последвани от торнади, които подемат римите на трите последни стиха от последната кобла [17] .

Оцелели са двадесет и три негови поезии. Четири ръкописа на негови творби, преписани през 13 век в Падуа и Венеция , се намират в Националната библиотека: [18]

  • A mi no fai chantar [2]
  • Bel m'es oimais [19]
  • N' Albertz, un chausetz tue sen .
  • Mos coratges m'es camjatz
  • A! mi no fai chantar foilla ni flors
  • En mon cor ai un aital encobida

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Elizabeth Aubrey, The Music of the Troubadours , Indiana University Press, 1996. ISBN 0253213894
  • Margarita Egan, The Vidas of the Troubadours , Garland, New York, 1984 ISBN 0824094379
  • Margarita Egan, Les Vies des troubadours , Union Generale d'Editions, collection 10/18, Paris, 1985.
  • Jacques Marseille (sous la direction de), Dictionnaire de la Provence et de la Cote d'Azur , Ed. Larousse, Paris, 2002

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Albertet o Albertetz e il diminutivo occitano di Albert (William P. Shepard, op. cit. p. 22).
  2. а б Albertet de Sisteron
  3. а б в г д Dictionnaire de la Provence et de la Cote d'Azur , op. cit. p.28.
  4. а б в г Margarita Egan, op.cit., с. 144.
  5. а б в Elizabeth Aubrey, op. cit., p. 20
  6. а б в г д I.R. Parker, op. cit.
  7. Gilda Caiti-Russo, Les troubadours et la cour des Malaspina , Publication de l'Universite Paul Valery, Montpellier 3, 2005. Архив на оригинала от 2010-04-21 в Wayback Machine .
  8. Zoltan Falvy, La cour d'Alphonse le Sage et la musique europeenne , Studia Musicologica Academiae Scientiarum Hungaricae, 25, Fasc. 1/4, 1983, pp. 159-170.
  9. William P. Shepard, op. cit. p. 19.
  10. Elizabeth Aubrey, op. cit. p. 232.
  11. а б Elizabeth Aubray, op. cit. p.226-227.
  12. Elizabeth Aubray, op.cit. p.257.
  13. а б в Dictionnaire de la Provence et de la Cote d'Azur , op.cit. p.29.
  14. (англ.) Kurt Lewent, Old Provencal Miscellany , The Modern Language Review, 38, 2, 1943, pp. 106?116.
  15. ? Monaci, ditemi, secondo la vostra dottrina
    valgono di piu i catalani o i francesi?
    E metto di qua [dalla parte della Catalogna] Guascogna e Provenza
    e Limosino, Alvernia e Viennois

    Alberti de Sisteron, anno 1220

  16. Aulu-Gelle , Nuits Attiques , citato da Jean-Pierre Saltarelli, Marcus Cornelius Fronton , in Fontaine de Petrarque , nº 20, 2007, p. 9.
  17. Charles Rostaing et Jean B. Barbaro, Raimbaut de Vaqueiras , Ed. Scriba, L'Isle-sur-la-Sorgue, 1989.
  18. архивно копие // Архивиран от оригинала на 2005-01-22. Посетен на 2024-01-02.
  19. J.H. Marshall The descort of Albertet and its Old French Imitations Архив на оригинала от 2010-04-24 в Wayback Machine .
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Albertet de Sisteron в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .​