한국   대만   중국   일본 
Азиз Несин ? Уикипедия Направо към съдържанието

Азиз Несин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Азиз Несин
Aziz Nesin
Роден Мехмет Нусрет
20 декември 1915  г.
Починал 6 юли 1995  г. (79 г.)
Професия писател , поет , журналист , сценарист
Националност   Турция
Жанр сатира
Съпруга Ведия Несин (1939 ? 1948)
Мерал Челен (1956 ? 1967)
Деца Оя (1940), Атес (1942), Али (1956), Ахмет (1957)
Уебсайт
Азиз Несин (вляво) в музея на восъчните фигури в Ескишехир , Турция. Музей на восъчните фигури Ялмъз Буюкерчен

Азиз Несин (понякога Азис Несин [1] , на турски : Aziz Nesin ) е турски писател - сатирик и общественик- социалист и радетел на дружбата между Турция и Съветския съюз . Рожденото му име е Мехмет Нусрет ( Mehmet Nusret ).

Редактор е на множество сатирични вестници със социалистически уклон, сред които и ?Марко Паша“, в сътрудничество с Али Сабахатин . За политическите възгледи е лежал няколко пъти в затвор и намирал убежище в СССР.

Сред мишените на сатиричните му разкази и романи са бюрокрацията , икономическото неравенство. В творбите си съчетава универсалните истини с тънко местно чувство за хумор .

Несин е носител на множество литературни награди в Турция, СССР, Италия и България . Произведенията му са превеждани на повече от 30 езика.

През 1972 г. основава фондацията ?Несин“, като ? отстъпва авторските права върху произведенията си (книги, пиеси, сценарии за филми), разпространявани или представяни в Турция и по света. Каузата на фондацията му е всяка година да взема под попечителство по 4 бедни деца, като им осигурява подслон и образование докато не се сдобият с професия.

През 1985 година критикува провеждания в България ? Възродителен процес “, определяйки го като ?нямащ нищо общо със социализма“. [2]

Издадени произведения на български [ редактиране | редактиране на кода ]

  • ?Един луд избяга“ , Изд. ?Христо Г. Данов“, Пловдив, 1963
  • ?Какви сме магарета“ , Изд. ?Народна младеж“, София, 1967
  • ?Зюбюк“ , Изд. ?Народна култура“, София, 1967
  • ?Кралят на футбола“ , Изд. ?Медицина и физкултура“, София, 1976
  • ?Познаваме се отнякъде“ , Изд. ?Отечествен фронт“, София, 1978
  • ?Живее ли Яшар?“ , Изд. ?Народна култура“, София, 1979
  • ?Единственият път“ , Изд. ?Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Кратка българска енциклопедия , Българска академия на науките, София, 1966
  2. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. ?Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914 . с. 147.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]