от Уикипедия, свободната енциклопедия
Адзучи-Момояма
(на
японски
:
安土桃山時代
) е период от
японската история
, датиращ от 1568 до 1600 г.
Периодът настъпва, когато
Ода Нобунага
влиза в
Киото
през 1568 г. и установява
Ашикага Йошиаки
за 15-и и последен
шогун
на
шогуната Муромачи
, който по-рано е рухнал в хода на
Ониновата война
през 1467 г. и по този начин е дал начало на хаотичния период
Сенгоку
. Нобунага сваля от власт Йошиаки и разпуска шогуната Муромачи през 1573 г., започвайки завоевателна война, целяща да обедини цяла Япония чрез сила. Той, обаче, е предаден от войските си през 1582 г. и е убит. Наследникът му,
Тойотоми Хидейоши
, завършва кампанията му за обединение на Япония и консолидира властта си чрез многобройни влиятелни реформи. Хидейоши предприема нахлуване в
Корея
през 1592 г., но в крайна сметка се проваля и уронва престижа си преди да умре през 1598 г. Младият му син и наследник,
Тойотоми Хидейори
, е свален от престола от
Токугава Иеясу
. Периодът приключва с победата на Токугава в
битката при Секигахара
през 1600 г. След това на власт идва
шогуната Токугава
и периода
Едо
.
[1]
[2]
През периода Адзучи-Момояма японските общество и култура преминават от
Средновековието
към ранното съвремие. Периодът е наречен по името на замъците
Адзучи
и
Момояма
. Понякога, в японската литература е наричан и
Шокухо
.
[1]
Белязан е от великолепие и показност. Строителството на големи замъци и имения заменя храмовете. Дворците са украсявани с големи картини и плъзгащи се панели.
[2]
- ↑
а
б
Kodansha Encyclopedia of Japan
(first edition, 1983), section ?Azuchi?Momoyama History (1568 ? 1600)“ by George Elison.
- ↑
а
б
Azuchi-Momoyama period
// Encyclopædia Britannica, 20 юли 1998. Посетен на 14 юли 2020.