от Уикипедия, свободната енциклопедия
Абий Ахмед Али
(на
оромо
:
Abiyyii Ahimad Alii
) е
етиопски
офицер
и
политик
от
Оромската демократическа партия
(ОДП) и
Революционно-демократичния фронт на етиопските народи
(РДФЕН). Служи като
министър-председател
на Етиопия от 2 април 2018 г.
[5]
През октомври 2021 г. Абий Ахмед официално полага клетва за втори 5-годишен мандат.
Ахмед е роден на 15 август 1976 година в
Бешаша
в семейството на
мюсюлманин
оромо
и една от четирите му съпруги,
етиопска православна
амхарка
, като самият той по-късно се присъединява към голямата
петдесятническа
Етиопска църква на вярващите в пълното евангелие. През 1991 година се включва в паравоенно формирование на ОДП, част от воюващата срещу диктатора
Менгисту Хайле Мариам
опозиционна армия. След свалянето му остава на служба в армията и прави кариера във военното разузнаване, достигайки до звание
подполковник
.
През 2010 година Абий Ахмед се уволнява от армията и е избран за депутат във федералния парламент от ОДП. През 2015 ? 2016 година е министър на науката и техниката, след което става заместник-президент на региона
Оромия
. След продължителен период на политическа нестабилност, през февруари 2018 година министър-председателят
Хайлемариам Десален
подава оставка и в последвалата борба за наследството му в управляващата коалиция Ахмед е избран за ръководител на ОДП, РДФЕН и за министър-председател на Етиопия.
Възползвайки се от широката популярност след избора си, Абий Ахмед предприема поредица от бързи реформи. Премахнати са репресивните закони срещу опозицията, освободени са хиляди политически затворници, а режимът на медиите е либерализиран. Обявени са планове за широка приватизация и дерегулиране на икономиката. През юни 2018 година той предава на
Еритрея
спорния град
Бадме
, с което фактически въвежда в действие сключения през 2000 година мирен договор между двете страни и дава възможност за нормализация на отношенията между тях. Инициира и други опити за преодоляване на конфликти в региона.
През 2019 година Абий Ахмед получава
Нобелова награда за мир
?за неговите усилия за постигане на мир и международно сътрудничество и особено за решителната му инициатива за разрешаване на граничния конфликт със съседна Еритрея“.
[6]
|
---|
|
1901:
Дюнан
,
Паси
02:
Дюкомен
,
Гоба
03:
Кримър
04:
ИМП
05:
Фон Зутнер
06:
Рузвелт
07:
Монета
,
Рено
08:
Арнолдсон
,
Байер
09:
Бернарт
,
Д'Естурнел
1910:
МБМ
11:
Асер
,
Фрид
12:
Рут
13:
Лафонтен
17:
МКЧК
19:
Уилсън
1920:
Буржоа
21:
Брантинг
,
Ланге
22:
Нансен
25:
Чембърлейн
,
Дауес
26:
Бриан
&
Щреземан
27:
Бюисон
,
Квиде
29:
Келог
1930:
Сьодерблум
31:
Адамс
,
Бътлър
33:
Ейнджъл
34:
Хендерсън
35:
Осиецки
36:
Сааведра Ламас
37:
Сесил
38:
МСБ ?Нансен“
44:
МКЧК
45:
Хъл
46:
Болч
,
Мот
47:
КСМО
,
АБКП
49:
Бойд Ор
1950:
Бънч
51:
Жуо
52:
Швайцер
53:
Маршал
54:
ВКООНБ
57:
Пиърсън
58:
Пир
59:
Ноуъл-Бейкър
1960:
Лутули
61:
Хамаршелд
62:
Полинг
63:
МКЧК
,
ЛДЧК
64:
Кинг
65:
УНИЦЕФ
68:
Касен
69:
МОТ
1970:
Борлауг
71:
Бранд
73:
Кисинджър
,
Ле Дък Тхо
74:
Макбрайд
,
Сато
75:
Сахаров
76:
Б. Уилямс
,
Кориган
77:
Амнести Интернешънъл
78:
Садат
,
Бегин
79:
Майка Тереза
1980:
Перес Ескивел
81:
ВКООНБ
82:
А.Мюрдал
,
Гарсия Роблес
83:
Валенса
84:
Туту
85:
ЛСПЯВ
86:
Визел
87:
Ариас Санчес
88:
МСООНПМ
89:
Далай Лама
1990:
Горбачов
91:
Аун Сан Су Чи
92:
Менчу
93:
Мандела
,
Де Клерк
94:
Арафат
,
Перес
,
Рабин
95:
Пъгуошки конференции
,
Ротблат
96:
Белу
,
Рамус-Орта
97:
МКЗПМ
,
Дж.Уилямс
98:
Хюм
,
Тримбъл
99:
Лекари без граници
2000:
Ким
01:
ООН
,
Анан
02:
Картър
03:
Ебади
04:
Маатаи
05:
МААЕ
,
Ел-Барадей
06:
Юнус
,
Грамин Банк
07:
Ал Гор
,
IPCC
08:
Ахтисаари
09:
Обама
2010:
Лиу
11:
Джонсън Сърлийф
,
Гбоуи
,
Карман
12:
ЕС
13:
ОЗХО
14:
Сатяртхи
,
Юсафзаи
15:
Тунизийски квартет за национален диалог
16:
Сантос
17:
МКЗЯО
18:
Муквеге
,
Мурад
19:
Ахмед
2020:
СПП
21:
Реса
,
Муратов
22:
Бяляцки
,
Мемориал
,
ЦГС
23:
Мохамади
| |
Не е присъждана през: 1914-16, 1918, 1923-24, 1928, 1932, 1939-43, 1948, 1955-56, 1966-67, 1972 година
|
|
Нормативен контрол
| |
---|
|