Aбеловата награда
(на
норвежки
:
Abelprisen
; на
английски
:
Abel Prize
) се присъжда ежегодно за изключителни постижения в
математиката
.
[1]
Наградата е учредена от
краля на Норвегия
през 2002 г. по случай 200 години от рождението на знаменития норвежки математик
Нилс Хенрик Абел
и носи неговото име. Целта на учредителите е не само да насърчават световноизвестни математици, но и широко да рекламират и популяризират съвременната математика, особено сред младите хора. Абеловата награда започва да се присъжда от 2003 г., като номинациите се разглеждат от авторитетно 5-членно международно жури,
[2]
препоръчано от
Международния математически съюз
и
Европейското математическо общество
. Абеловата награда по математика допълва
нобеловите награди
,
[3]
тъй като нобелова награда по математика не се присъжда. Паричният размер на Абеловата награда е 7 500 000 норвежки крони
[4]
(721 846
USD
към февруари 2023 г.
[5]
). Наградата се обявява и се връчва от
Норвежката академия на науките
. Церемонията се провежда в
атриума
на
Университета в Осло
[6]
на мястото, където от 1947 до 1989 г. е била връчвана
Нобеловата награда за мир
. По традиция Норвежкото математическо дружество организира Абелевски лекции в Университета на Осло през седмицата на връчването на Абеловата награда, един от лекторите на които е новият лауреат.
Абеловата награда е сред най-значимите отличия по математика заедно с
Медала на Филдс
за млади учени.
Жан-Пиер Сер
е единственият учен, получил двете награди за математика: през 1954 г. става най-младият носител на наградата Филдс, а почти половин век след това (2003 г.) е първият лауреат на Абелова награда.
Аналогът на Абеловата награда, но за хуманитарни науки, е
Холберговата награда
.
Още в края на XIX век норвежкият математик
Софус Ли
предлага да се учреди и награда по математика в чест на
Нилс Абел
, която да запълни празнотата на Нобеловите награди. Било е предвидено първата награда да се връчи през 1902 г., по случай 100-годишнината от рождението на Абел. Тогавашният крал на Норвегия
Оскар II
е склонен да финансира наградата, а математиците Лудвиг Силов и Карл Стьормер съставят правилата за награждаване. След смъртта на Софус Ли процесът по учредяване на наградата се забавя и окончателно спира след разпада на
Шведско-норвежката уния
(1905).
[7]
В края на XX и началото на XXI век интересът към наградата нараства, създава се работна група, която разработва предложение до
Министър-председателя на Норвегия
през май 2001 г. и вече през август същата година Норвежкото правителство решава, че ще започне връчването на Абеловата награда от 2002 г., по случай 200-годишнината от рождението на Нилс Абел. Създаден е и Мемориален фонд. Въпреки това първата награда е връчена на 3 юни 2003 г.
[8]
На всеки пет години се издават книги за постиженията на лауреатите. Първата излиза през 2010 г. и е озаглавена The Abel Prize 2003 ? 2007, а втората е за периода 2008 ? 2012.
[9]
[10]
През 2019 г. наградата е присъдена на първата жена ? Карен Уленбек от Тексаския университет. Абеловата награда се присъжда ежегодно през месец
март
, а официалната церемония по награждаването е през
май
.
Абеловата награди има доста прилики с Нобеловата награда и е най-близо до нея по всички критерии:
- Нобеловата и Абеловата награди се дават на доказани водещи учени в своята област.
- И двете награди се присъждат ежегодно на лауреати на всяка възраст.
- Нобеловата и Абеловата награди се дават за конкретни научни резултати.
- Нобеловата награда за 2012 ? 2021 г. е около 1 милион щатски долара; Абеловата награда през 2008 г. е с еквивалент около 1,2 милиона
USD
, а през 2023 г. ? 721 846 USD.
[4]
[5]
Носители на Абелова награда
Година
|
Лауреат
|
Институт
|
Обосновка
|
2003
|
Жан-Пиер Сер
|
Колеж дьо Франс
|
За ключова роля при създаването на съвременния вид на много раздели от математиката, включително
топологията
,
алгебрична геометрия
и
теория на числата
|
2004
|
Майкъл Атия
и
Изадор Зингер
|
Единбургски университет
/
Масачузетски технологичен институт
|
За откриване и доказателство на теоремата за индексите, обединяваща топологията, геометрията и математическия анализ и за изключителния им принос в изграждането на нови мостове между математиката и теоретичната физика
|
2005
|
Питър Лакс
|
Нюйоркски университет
|
За новаторски принос в теорията и приложението на
частни диференциални уравнения
и за решаването им
|
2006
|
Ленарт Карлсон
|
Кралски технологичен институт
(Швеция)
|
За неговия дълбок и конструктивен принос в
хармоничния анализ
и в теорията на гладките
динамични системи
|
2007
|
Сриниваса Варадхан
|
Нюйоркски университет
(Институт Курант за математически науки)
|
За фундаментален принос в
теория на вероятностите
и особено за създаване на единна
теория на големите отклонения
|
2008
|
Джон Григс Томпсън
и
Жак Титс
|
Флоридски университет
/
Колеж дьо Франс
|
За дълбоки достижения в
алгебрата
и в частност за създаване на модерна
теория на групите
|
2009
|
Михаил Громов
|
Институт за висши научни изследвания
(Франция)
|
За революционен принос в
геометрията
|
2010
|
Джон Тейт
|
Тексаски университет
в Остин
|
За огромното му и продължително влияние в областта на
теория на числата
|
2011
|
Джон Милнър
|
Държавен университет на Ню Йорк
(Стоун Брук)
|
За пионерски открития в топологията, геометрията и алгебрата
|
2012
|
Ендре Семереди
|
Университет
Рутгерс
, Ню Джърси
|
За фундаментален принос в
дискретната математика
и
теоретичната информатика
, а също и за дълбокото и продължително влияние на тези приноси в адитивната теория на числата и в ергодичната теория
|
2013
|
Пиер Делин
|
Институт за авангардни изследвания
(Принстън)
|
За основополагащ принос в
алгебричната геометрия
, който оказва преобразуващо влияние върху репрезентационната теория, теория на числата и областите, свързани с тях
|
2014
|
Яков Синай
|
Институт по теоретична физика Ландау
и
Принстънски университет
|
За фундаментален принос в
динамичните системи
, ергодичната теория и
математическата физика
|
2015
|
Джон Наш
и
Луис Ниренберг
|
Принстънски университет
/
Нюйоркски университет
(Институт Курант за математически науки)
|
За ярък и конструктивен принос в теорията на нелинейните
частни диференциални уравнения
и за приложението им в
геометричния анализ
|
2016
|
Андрю Уайлс
|
Оксфордски университет
и
Кеймбриджки университет
|
За потресаващото доказателство на
Последната теорема на Ферма
чрез прилагане на теорията за модуларност за полустабилни елиптични криви, което открива нова ера в теорията на числата
|
2017
|
Ив Майер
|
Екол нормал
(Париж ? Сакле)
|
За водещата роля за развитие на математическата теория на
уейвлетите
|
2018
|
Робърт Ленглендс
|
Институт за авангардни изследвания
(Принстън)
|
За далновидната програма, свързваща репрезентационната теория с
теорията на числата
|
2019
|
Карен Уленбек
|
Тексаски университет в Остин
|
За новаторски постижения в областта на геометричните
частни диференциални уравнения
, теорията на калибровъчната инвариантност и на интегрируемите системи, както и за фундаменталното влияние на нейните работи върху анализа, геометрията и
математическата физика
[11]
|
2020
|
Халел Фюрстенберг
и
Грегъри Маргилус
|
Еврейски университет в Йерусалим
/
Йейлски университет
|
За новаторско прилагане на методите от
теория на вероятностите
и динамиката в теорията на групите, теорията на числата и
комбинаториката
.
[12]
|
2021
|
Ласло Ловас
и
Ави Вигдерсон
|
Будапещенски университет
/
Еврейски университет в Йерусалим
|
За фундаменталния им принос в
теоретичната информатика
и
дискретната математика
и за водещата роля в превръщането им в централни направления в съвременната математика.
|
2022
|
Денис Съливан
|
Държавен университет на Ню Йорк в Стоуни Брук
/
Градски университет на Ню Йорк
|
За новаторски принос към
топологията
в нейния най-широк смисъл и по-специално към нейните алгебрични, геометрични и динамични аспекти.
[13]
|
2023
|
Луис Кафарели
|
Тексаски университет
, Остин
|
За приноса му в теорията за нелинейните частични диференциални уравнения, включително за задачи със свободни граници и уравнението на Монж-Ампер.
[14]
[15]
|
- ↑
Statutter for Niels Henrik Abels matematikkpris
// Посетен на 25 септември 2018.
(на норвежки)
- ↑
The Abel Committee
// The Abel Prize. Архивиран от
оригинала
на 2016-03-04. Посетен на 25 септември 2018.
(на английски)
- ↑
Devlin, Keith.
Abel Prize Awarded: The Mathematicians' Nobel
// Mathematical Association of America, Април 2004. Архивиран от
оригинала
на 2012-08-27. Посетен на 25 септември 2018.
- ↑
а
б
The Abel Prize ? International Prize of Mathematics ? Awarded yearly
, 2023 ⓒ Abelprisen, Web editor: Eirik Furu Baardsen - Designed and developed by
- ↑
а
б
Convert Norwegian Krone to US Dollar
- ↑
University of Oslo
// Oslo Opera House. Архивиран от
оригинала
на 2018-08-03. Посетен на 25 септември 2018.
- ↑
≪The History of the Abel Prize≫
Архив на оригинала от
2018-09-17 в
Wayback Machine
.. The Norwegian Academy of Science and Letters
- ↑
За наградите Абел
// Архивиран от
оригинала
на 2018-09-28. Посетен на 2018-09-28.
- ↑
The Abel Prize 2003 ? 2007
. Heidelberg, Springer, 2010.
ISBN 978-3-642-01372-0
. DOI:
10.1007/978-3-642-01373-7
.
- ↑
The Abel Prize 2008 ? 2012
. Heidelberg, Springer, 2014.
ISBN 978-3-642-39449-2
. DOI:
10.1007/978-3-642-39449-2
.
- ↑
Karen Uhlenbeck first woman to win the Abel Prize
// The Norwegian Academy of Science and Letters. Архивиран от
оригинала
на 2019-05-24. Посетен на 6 октомври 2020.
- ↑
The Abel Prize Laureates 2020
// The Norwegian Academy of Science and Letters. Архивиран от
оригинала
на 2020-03-18. Посетен на 6 октомври 2020.
- ↑
Проф. Денис Съливан е носител на Абеловата награда за 2022 година
, ИМИ - БАН, 24 март 2022.
- ↑
Наградата Абел 2023
- ↑
Люис Кафарели бе удостоен с Абеловата награда за 2023 г.