Абдус Салам

Абдус Салам
??? ??????
	Абдус Салам ??? ??????
пакистански физик
Роден	29 януари 1926 г. Пенджаб , Британска Индия
Починал	21 ноември 1996 г. (70 г.) Оксфорд , Великобритания
Религия	Мюсюлманин
Националност	Пакистан
Учил в	Кеймбриджки университет
Научна дейност
Област	Физика
Работил в	Кеймбриджки университет ; Импириъл Колидж , Лондон ; Принстънски университет
Видни студенти	Уолтър Гилбърт
Известен с	теорията за електрослабото взаимодействие
Награди	Нобелова награда за физика (1979)
Семейство
Подпис
	Абдус Салам в Общомедия

Абдус Салам (на урду : ??? ?????? ) е изтъкнат пакистански физик , носител на Нобелова награда за физика за 1979 г. Известен е с теорията за електрослабото взаимодействие , обединение на теориите за електромагнитното и слабото ядрено взаимодействие .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 29 януари 1926 година в Джанг, Пенджаб (тогава Британска Индия , днес Пакистан). На 14-годишна възраст получава най-високия резултат на приемния изпит в Университета на Пенджаб и става бакалавър по математика през 1944. Продължава с магистратура и през 1946 г. получава стипендия за колежа Сейнт Джон в Кеймбридж , където се представя като най-добър студент по математика и по физика за 1949 г. Получава наградата ?Смитс“ на Кеймбриджкия университет за най-впечатляващо постижение на докторант. Получава докторска степен по теоретична физика в Лабораторията Кавендиш с работа върху квантовата електродинамика . При публикуването на докторската му дисертация през 1951 г. ученият вече се е сдобил със солидна международна репутация.

След няколко години в Пакистан, където става член на Академията на науките, се завръща в Кеймбридж през 1954 като професор по математика. От 1957 е професор в Импириъл Колидж , Лондон , и става един от основателите на катедрата по теоретична физика. Както в Кеймбридж, така и в Импириъл Колидж, под негово ръководство работят редица талантливи студенти, много от тях пакистанци. През 1959 г., на 33 години, става един от най-младите членове на Британското кралско научно дружество . През същата година работи в Принстън и се среща с Робърт Опенхаймер , с когото обсъждат теоретични въпроси на електродинамиката . Между 1960 и 1974 е съветник на президента на Пакистан по научните въпроси и има заслуга за поставянето на основите на космическата и ядрените програми на страната ^[2].

През 1964 г. Абдус Салам основава и оглавява Международния център по теоретична физика край Триест (на английски : International Centre for Theoretical Physics, ICTP ), който днес носи неговото име.

През 1974 г. напуска Пакистан в знак на протест срещу конституционна промяна, която обявява ахмадите за немюсюлмани ^[2]. В страната се надига религиозен екстремизъм, подкрепян от влиятелни военни среди и се създава силно настроение срещу ахмадите. В течение на десетилетия името на Салам дори не се споменава в учебниците ^[2].

Салам е първият пакистанец и първият мюсюлманин , получил Нобелова награда в научна област. Абдус Салам, Стивън Уайнбърг и Шелдън Глашоу достигат едновременно до теорията за електрослабото взаимодействие, за което си поделят Нобеловата награда за физика през 1979. Теорията им се потвърждава от експериментите, проведени в Super Proton Synchrotron в CERN , най-вече с откриването на W и Z бозоните .

Умира на 21 ноември 1996 г. в Оксфорд на 70-годишна възраст.

Абдус Салам получава признание в Пакистан едва десетилетия по-късно, когато през 2016 министър-председателят Наваз Шариф одобрява план за наименуването на факултет към Университета Quaid-e-Azam (на английски : Quaid-e-Azam University , QAU) на Център по физика ?Абдус Салам“. ^[2].