Фърговци
Изглед към снежните върхове на Мазалатите
Фърговци 42.831634 , 25.380372 Фърговци
Общи данни
Население	20 души [1] (15 март 2024 г.)
Землище	? [2]  km²
Надм. височина	399 m
Пощ. код	5301
Тел. код	066
МПС код	ЕВ
ЕКАТТЕ	76217
Администрация
Държава	България
Област	Габрово
Община     ? кмет	Габрово Таня Христова ( ГЕРБ ; 2011)
Фърговци в Общомедия

Фъ?рговци е село в Северна България , община Габрово , област Габрово .

География [ редактиране | редактиране на кода ]

Село Фърговци се намира на 7 ? 8 km югоизточно от центъра на град Габрово . Разположено е високо под билото на едно от северните разклонения на Шипченската планина , южно от което тече река Моторски дол, десен приток на река Янтра . Общинският път до Фърговци е южно отклонение в габровския квартал Бичкиня от третокласния републикански път III-552 (Габрово ? Трявна ? Вонеща вода ), минаващо през квартал Кряковци и село Богданчовци , а след Фърговци продължаващо до село Генчовци . Дясно отклонение от този път след Богданчовци води до село Баланите .

Населението на село Фърговци, наброявало 38 души при преброяването към 1934  г., намалява до трима към 1985  г. и след промени в числеността през следващите години наброява 19 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019  г. ^[3]

История [ редактиране | редактиране на кода ]

През 1995  г. дотогавашното населено място колиби Фърговци ^[4] придобива статута на село. ^{[5] [6]} .

Фърговци е създадено в края на 19 век . Името му произхожда от мъжкото име Фърго. Най-вероятно човек с това име пръв се е заселил там и така е положил началото на селището. Във Фърговци има само 4 ? 5 стари къщи, останали от началото на 20 век . През 1970-те и 1980-те години около тях се появяват постепенно нови постройки тип ? вила “, като към 2007 г. те вече са над 30. Прекрасният изглед към централния дял на Балкана , чистият въздух и тишината са причина постепенно мястото да заприлича на вилно селище.

Поминък [ редактиране | редактиране на кода ]

Сравнително бедната, жълто-песъчлива почва не позволява развитие на традиционните градински зеленчуци , които предпочитат по-силна почва. Районът не разполага с достатъчно вода за поливно земеделие , а характерният планински релеф пречи за формиране на лесни за обработка градини ( диалектно бахчи). Прокараният през 1980-те години водопровод снабдява живеещите с питейна вода, но през летния сезон, когато хората започнат да поливат градинките или да пълнят малките басейнчета край къщите си, често се случва дебитът да не покрие нуждите и чешмите пресъхват.

Отглеждат се малини , картофи , корнишони , чушлета , домати , подправки . Преди няколко десетилетия по баирите край селцето е имало много овощни дървета  ? основно сини сливи и планински сортове ябълки .

След закриването на местния АПК през 1990-те години, традиционното за региона овцевъдство замира. Към момента малкото на брой местни хора (повечето на преклонна възраст) отглеждат кози и кокошки.

Реституцията на част от горския фонд направи някои от жителите притежатели на гори. Състоящи се предимно от широколистни и малко иглолистни дървета, те са обект на регулирана сеч и продан на материал за огрев, което се превърна напоследък в източник на допълнителни доходи за населението.

Редовни събития [ редактиране | редактиране на кода ]

През 1970-те години няколко старозагорски семейства, привлечени от красотата на Балкана, изградиха свои вили във Фърговци. Благодарение на тях напоследък в традиционно събитие за Фърговци се превърна честването на Еньовден . Всяка година, в края на месец юни, те пристигат и внасят весело настроение в селото, огласяйки го със своите песни.

На самия Еньовден ? рано призори ? всички се отправят към околните баири, където берат кантарион, мащерка, равнец, листа и плодове на горски ягоди. Според традицията набраните на този ден билки са много ценни, тъй като ?церяли“ всички болести. Човек трябвало да се върне с пълни торби с всевъзможни ароматни треви и да се ?окъпе в тях“.

Източници и бележки [ редактиране | редактиране на кода ]