Фъ?рговци
е
село
в
Северна България
,
община Габрово
,
област Габрово
.
Село Фърговци се намира на 7 ? 8 km югоизточно от центъра на град
Габрово
. Разположено е високо под билото на едно от северните разклонения на
Шипченската планина
, южно от което тече река Моторски дол, десен приток на река
Янтра
. Общинският път до Фърговци е южно отклонение в габровския
квартал
Бичкиня от третокласния
републикански път III-552
(Габрово ?
Трявна
?
Вонеща вода
), минаващо през квартал Кряковци и село
Богданчовци
, а след Фърговци продължаващо до село
Генчовци
. Дясно отклонение от този път след Богданчовци води до село
Баланите
.
Населението на село Фърговци, наброявало 38 души при
преброяването
към
1934
г., намалява до трима към
1985
г. и след промени в числеността през следващите години наброява 19 души (по текущата демографска статистика за населението) към
2019
г.
[3]
През
1995
г. дотогавашното населено място
колиби
Фърговци
[4]
придобива статута на село.
[5]
[6]
.
Фърговци е създадено в края на
19 век
. Името му произхожда от мъжкото име Фърго. Най-вероятно човек с това име пръв се е заселил там и така е положил началото на селището. Във Фърговци има само 4 ? 5 стари къщи, останали от началото на
20 век
. През
1970-те
и
1980-те
години около тях се появяват постепенно нови постройки тип ?
вила
“, като към 2007 г. те вече са над 30. Прекрасният изглед към централния дял на
Балкана
, чистият въздух и тишината са причина постепенно мястото да заприлича на вилно селище.
Сравнително бедната, жълто-песъчлива почва не позволява развитие на традиционните градински
зеленчуци
, които предпочитат по-силна почва. Районът не разполага с достатъчно вода за
поливно земеделие
, а характерният планински релеф пречи за формиране на лесни за обработка градини (
диалектно
бахчи). Прокараният през 1980-те години
водопровод
снабдява живеещите с питейна вода, но през летния сезон, когато хората започнат да поливат градинките или да пълнят малките басейнчета край къщите си, често се случва дебитът да не покрие нуждите и чешмите пресъхват.
Отглеждат се
малини
,
картофи
,
корнишони
,
чушлета
,
домати
,
подправки
. Преди няколко десетилетия по баирите край селцето е имало много
овощни дървета
? основно
сини сливи
и планински сортове
ябълки
.
След закриването на местния
АПК
през
1990-те
години, традиционното за региона овцевъдство замира. Към момента малкото на брой местни хора (повечето на преклонна възраст) отглеждат кози и кокошки.
Реституцията
на част от горския фонд направи някои от жителите притежатели на гори. Състоящи се предимно от широколистни и малко иглолистни дървета, те са обект на регулирана сеч и продан на материал за огрев, което се превърна напоследък в източник на допълнителни доходи за населението.
През 1970-те години няколко старозагорски семейства, привлечени от красотата на Балкана, изградиха свои вили във Фърговци. Благодарение на тях напоследък в традиционно събитие за Фърговци се превърна честването на
Еньовден
. Всяка година, в края на месец юни, те пристигат и внасят весело настроение в селото, огласяйки го със своите песни.
На самия Еньовден ? рано призори ? всички се отправят към околните баири, където берат кантарион, мащерка, равнец, листа и плодове на горски ягоди. Според традицията набраните на този ден билки са много ценни, тъй като ?церяли“ всички болести. Човек трябвало да се върне с пълни торби с всевъзможни ароматни треви и да се ?окъпе в тях“.
- ↑
www.grao.bg
- ↑
Фърговци е разположено в землището на село
Баланите
- ↑
Справка за населението на с. Фърговци, общ. Габрово, обл. Габрово
- ↑
Справка за с. Фърговци, общ. Габрово, обл. Габрово към 01.09.1987 г.; населено място (колиби)
- ↑
Справка за с. Фърговци, общ. Габрово, обл. Габрово към 18.07.1995 г.; Събитие: промяна при ново АТУ (административно-териториално устройство); населено място (село)
- ↑
След влизането в сила през
1995
г. на
Закона за административно-териториалното устройство на Република България
, съгласно § 7, алинея 3 от неговите Преходни и Заключителни разпоредби, съществуващите при влизането му в сила населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.